20 Февруари 2020четвъртък20:21 ч.

Сигурността

/ брой: 163

автор:Евгений Гиндев

visibility 1708

    Като преглеждах световната преса, попаднах на статията на генерал Жозе Лоурейру душ Сантуш, бивш министър на отбраната на Португалия, публикувана във в. "Публику". Не бих обърнал внимание на тази статия, ако из българското обществено пространство някак срамежливо и полускрито не циркулира проекто-стратегия за сигурност на Република България. По традиция всяка такава стратегия започва с анализа на т.нар. среда на сигурността, което не е нищо друго освен светът днес от гледна точка на сигурността. Статията на генерал Сантуш е посветена точно на европейската среда на сигурност, която би трябвало да бъде основа на анализа и изводите на българската стратегия за  сигурност.
    "Обединена Германия - пише генералът - възсъздава европейско геополитическо пространство, напомнящо съществуващото преди Втората световна война. Полюсите, през които преминават решаващите политически силови линии, отново са се придвижили към Русия на изток и към Германия в Централна Европа. На запад полюсът съдържа САЩ като ядро и Великобритания и Франция като негови основни компоненти. Финансовата криза потвърди това разделяне и водещата роля на Германия".
Генералът предвижда, "че малките страни - като Португалия, ще трябва да маневрират между тези полюси, като постепенно ще губят своя суверенитет".    "Европейската бюрокрация и нейните политически ръководители вече са признали ръководнита роля на Германия - продължава генералът - и разглеждат възможността от преминаване от монетарен съюз към политически съюз и превръщането на ЕС от съюз на национални държави в империя начело с Германия". Като разглежда подробно как биха реагирали другите световни геополитически играчи на подобна трансформация, генерал Сантуш прави предложения за поведението на Португалия. Те са особено интересни.
    "При такова национално унижение Португалия може отново да стане граница между два политически антагонистични блока - северноамериканския и германския и, както и по-рано, да се превърне във фронт, на който "воюват" тези блокове. Такова положение за Португалия ще бъде непоносимо. Ето защо трябва срочно да се приемат нужните мерки за излизане от състояние, когато нашият суверенитет е ограничен. Нужно е разработването на национална стратегия, която да спаси независимостта на националната демократична държава. Без да напускаме ЕС, трябва да престанем да бъдем негови заложници и да предприемем търсенето на нови приятелства, като диферсификация на съществуващата зависимост".
    Попадна ми "Позиция на националния съвет на БСП по "Стратегията за сигурност на Република България", приета на 3.04.2010 г. Освен трафаретните думи и словосъчетания, познати от ранния етап на т.нар. преход, друго съществено, действително свързано със сигурността на страната, не открих. Направи ми впечатление, че не открих и никакъв коментар или съображения по липсата на прилагателното "национално". Допреди няколко години се говореше за "национална сигурност". От известно време прилагателното "национално" се избягва. Случайно ли е това?
От контекста на заглавието следва, че упоменатата сигурност се отнася за държавата България и е логично да се заключи, че става дума за "държавна сигурност". Специалистите, които се занимават с този проблем, добре знаят, че съществува съдържателна смислова разлика между "национална" и "държавна" сигурност и тази разлика е на понятийно равнище. Всеки, който наблюдава действията на правителството на партията ГЕРБ, лесно ще установи, че тя във всички свои действия има предвид именно  "държавната сигурност" и напълно пренебрегва "националната сигурност". Подобно пренебрегване не изглежда безобидно и може да има сериозни политически последици. Първото, което идва наум, е, че става дума за "деликатно" отричане на българската нация въобще и на българския държавообразуващ етнос - в частност. И в единия, и в другия случай имаме работа с българска проекция на глобалния проект за денационализация и от такава гледна точка последните действия на българското правителство и на българската дипломация в балканския регион изглеждат напълно логично. Но пък се различават драстично с подхода на другите европейски страни и това проличава дори при повърхностното запознаване със становището на генерал Лаурейру душ Сантуш. В края на краищата, Сантуш е истински генерал, а не пожарникар.
Що се отнася до проекто-стратегията, трудно може да се коментира нещо, написано за "отбиване на номера".

Румен Радев: Управляващите да се замислят

автор:Павлета Давидова

visibility 45

/ брой: 36

БАС в София: Спрете Луковмарш!

автор:Велиана Христова

visibility 44

/ брой: 36

Фандъкова забавила с година решението за винетките

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 36

Властта отложи влизането в чакалнята за еврото

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 36

Харчим 3 пъти повече за почивка в чужбина

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 36

ГЕРБ променя нелегално данъци и акцизи

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 36

Германски неонацист уби деветима мигранти

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 36

Евролидерите обсъждат бюджета на ЕС

автор:Дума

visibility 38

/ брой: 36

Дипломатическа активност заради Сирия

автор:Дума

visibility 33

/ брой: 36

Кратки новини

автор:Дума

visibility 36

/ брой: 36

Тъпанари*

автор:Ина Михайлова

visibility 70

/ брой: 36

Сагата с винетките

автор:Ростислава Иванова

visibility 35

/ брой: 36

Организираният хаос в поземлената реформа

visibility 38

/ брой: 36

Костенските ножари

автор:Михо Червенков

visibility 36

/ брой: 36

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ