Силно преувеличени твърдения

Точно преди седмица дългоочакваното  редовно правителство взе властта и веднага започна да изпълнява предизборните си обещания. Логично първото нещо, с което се захвана бяха високите цени. За дни се появи се лавина от законодателни промени, срещи и дискусии, чиято цел бе да се реши неразрешимия проблем.
Справедливи цени на стоките от първа необходимост, повече български храни по щандовете, равнопоставеност между български и вносни стоки. Това са основните приоритети, набелязани на срещата, организирана по инициатива на премиера Радев за мерките срещу високите цени. В нея участваха представители на  правителството, регулаторите, земеделските производители, работодателите и синдикатите.
"Ще работим за дългосрочна визия за подкрепа на българското земеделие, което е в състояние на абсолютен колапс", категоричен беше министърът на икономиката Александър Пулев.
Пулев не пропусна да каже, че вече се обсъжда предоставяне на допълнителни финансови стимули за земеделците - кредити, застрахователни и гаранционни продукти от ББР и агенцията за експортно застраховане.
За таван на надценките настояват обаче от бранша. "Ние искаме за кратък период да има нещо, което да затвори ножицата на високите надценки, които достигат между 70 и 130%. Не искаме комунизъм, а търговските вериги да работят като майките им в Германия и Австрия. Там надценките са до 35%. Този освободен ресурс да се насочи към производителите. Не трябва да се боим, че сме трето качество оператори, най-качествената храна в България е българската", заяви Димитър Зоров.
Така представителите на властта и на бизнеса показаха за пореден път, че нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. Защото тези мантри за тавани на цени и надценки за поредните помощи се въртят от всички правителства дошли на власт през последните десетина години. И в резултат на всичко това високите цени се оказваха досега крайния победител.
А земеделието е сектор, който получава най-много европари. Там дотации се получават почти за всичко. През следващите месеци в агросектора ще бъдат налети 557 млн. евросубсидии. За земеделците обаче това не е достатъчно. Те искат допълнителни компенсации за нарасналите им разходи за торове и отопление, предизвикани от енергийната криза, искат и лихвена ваканция за кредитите, които имат да изплащат. И въпреки това ни продават агнешкото преди Великден за 15 евро килото.
Оказва се на практика, че, ако има нещо в тази държава, което постоянно трябва да се спасява, то това е именно  непрекъснато"умиращият аграрен сектор".
Защото няма друг бизнес в страната, може би освен туризма, който си позволява безкрайно да иска. Кой друг сектор у нас така убедено си вярва, че държавата е длъжна да се грижи за бизнеса му, да търси пазари, да спира вноса на конкуренцията, а всички данъкоплатци да покриват загубите от неблагополучия? Защото войните в Украйна, Иран и скъпите енергоносители са еднакви за всички.
Вече години наред аграрният сектор разчита единствено на субсидии и помощи. Той и за това съществува. Няма никакво съмнение, че и догодина, и всяка следваща година фермерите ще намират поводи да искат още и още. Въпросът е докога. Защото твърденията, че секторът, в който се наливат най-много пари, е в колапс, са силно преувеличени. Доказва го и автомобилният парк на съвременните фермери.