Силно Реално Слухтене

Според докладната на МВР до столичния съд от 1 януари 2009 г. до 30 юни 2013 г. министърът на вътрешните работи не е отказвал искане за подслушване. С изключение на един-единствен път - срещу вече бившия шеф на търновските антимафиоти. Статистиката на МВР показва нещо, което всички подозираха, но някои отказваха да признаят - при всесилния Цветанов България е била жертва на СРС (Силно Реално Слухтене). Или на Цветанов му е слаб ангелът и не може да отказва, или е виждал изключителна полза от подслушвателните средства. По-плашещ обаче е единственият отказ за използване на СРС.
Средностатистическият българин, домакинята, бизнесменът, журналистът явно могат да се подслушват. Цветановите приятели, сподвижници и подчинени обаче остават встрани от масовката. А отказът от СРС за свой човек е гарниран с три удивителни! Удивителна е решителността на министъра, който имаше навика да действа на принципа "виновен до доказване на противното". Явно презумпцията за виновност важи само за лекари, политически опоненти и случайни жертви на жаждата му за показни акции. Дружките си пази с подпис!
Цветанов всичко чува, горчиво се шегувахме преди месеци. Борисов се радваше, че има кой да слухти каква я вършат министрите му, когато не са под зоркия му поглед - щели да внимават. Няколко месеца по-късно, когато Борисов и Цветанов вече не контролират слушалките, песента е друга. Воят срещу слухтенето отеква от всяка медия. Може би трябваше да помислят, преди да отпушат пороя на подслушването?
"Не!!!", написа Цветанов. С какво Тодоров е по-специален? Защо министърът е нарушил традицията си с разрешенията за СРС? Ако разследваха друг висш МВР-кадър, същото ли щеше да се случи?
Три удивителни, а колко много въпроси...