22 Февруари 2024четвъртък06:54 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Шлюзът Мирафлорес в Панама

Неделник/Срещи

СИМЕОН ИДАКИЕВ: Не мога и не искам да живея извън България

Пътешествията ме научиха на повече търпимост. Не бързам да съдя, казва именитият журналист, който винаги е готов да тръгне отново на път

/ брой: 23

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 1360

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА


СИМЕОН ИДАКИЕВ е роден на 27 ноември 1941 г. в Радомир. Завършил е българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". От 1974 г. работи в редакция "Съвременник" на БНТ. От 1985 г. е продуцент и водещ на популярното географско предаване "Атлас" на БНТ. Автор и водещ на предаване по Телевизия Евроком. В момента работи във Военния телевизионен канал. Заснел е стотици филми, автор е на публикации в печата, водещ на радиопредавания, на книгите "С яхта около Европа", "Един мъж, един автомобил, една камера", "Азиатски маршрути", "Мечта по Южния кръст", "Омагьосаните острови", "От Олимп до Тибет" и др. През 2014 г. известният филолог, журналист, леководолаз и ветроходец е приет за член на Кралското географско дружество на Великобритания. 

- Господин Идакиев, написал сте 13 книги, създал сте повече от 500 филма, излъчил сте десетки тв предавания... Къде се съхранява цялото това богатство? Достъпно ли е за хората? 

- Книгите може да се купят, но по-голямата част от филмите са снимани за БНТ, която се явява продуцент, макар че и аз имам авторски права над тях. Така че те са във видеотеката и филмотеката на БНТ. Имам много неща, които са във Военния телевизионен канал, където работя от миналия юни, и в Телевизия Евроком. Исках да се сдобия с филмите, но в сайта на БНТ са качени много малко и не е лесно да се стигне до тях. 

- Преди няколко дни отново гледах филма Ви за Тенсинг Норгей - само от един Ваш филм има да се научи толкова много. 

Симеон Идакиев с Тенсинг Норгей в Дарджилинг

- Това е едно от моите най-големи приключения и е свързано с българската експедиция на Еверест през 1984 г. Качих се до базовия лагер, по-нагоре не можех, защото не съм алпинист. И присъствах на последните минути на Христо Проданов... Тогава се запознах с Тенсинг Норгей, както и с Едмънд Хилари - които първи изкачиха Еверест. Забележително събитие в моя живот. Срещнах се няколко пъти с Тенсинг - ходих до град Дарджилинг и там заснех филма за него. В негово лице открих самороден мъдрец, който беше неграмотен, но говореше 10-15 езика, които се говорят в този район, тогава учеше английски. Той ми каза неща, които до днес мога да цитирам по памет: колко са важни приятелите; че човек трябва да е широкоскроен, да помага и на другите хора да бъдат велики, както той казваше; че няма хора от Изтока и Запада, че са еднакви и трябва да живеят заедно. Но най-силно впечатление ми направи това, което каза за себе си: "Имах мечта да изкача Еверест и я осъществих. Всичко, което искам сега, е да остана достоен на моята съдба." И добави нещо много важно: "Всички се питаха що за хора са тези, които първи са изкачили Еверест. Иска ми се отговорът да бъде такъв, че да не се срамувам." 

- Посетил сте и сте пребивавал в над 120 държави на всички континенти, включително в Антарктида... 

- Да, и в Антарктида. Току-що завърших два филма - единият бе излъчен миналата събота по Военния телевизионен канал, а тази събота ще бъде показан вторият. 

- Каква подготовка трябва да извърши човек, когато тръгва за първи път към дадено място по света? 

- Навремето, когато тръгвах за първи път, нямаше никаква информация. Оказа се, че по отношение на някои места това е било по-добре за мен, защото, ако знаех какви опасности ме грозят, може би нямаше да тръгна... Е, щях да тръгна, разбира се! Тогава нямаше интернет, мобилни телефони, много малко неща бяха писани, да речем, за Латинска Америка, към която се насочих в първото си пътуване. Това е едно от големите ми приключения - прекосяването с "Лада Нива" на целия континент от Мексико до Аржентина. Тогава едно от най-трудните неща беше да се намери информация. Затова донякъде всяко пътуване беше откривателско. Много ми помогна Славянският комитет в България - дадоха ми адреси на българи в тези държави, в много от които нямахме посолства, а е важно да има към кого да се обърнеш на място. Разчитах и на случайни попадения, каквито имах, затова често казвам, че избирам страни, които са екзотични, защото за малко пари с малко време трябваше да направя повече филми. Парите винаги са основният проблем. 

- Хората, които обичат да четат за интересни места по земното кълбо, си представят романтичната и красива страна на това занимание. Но сигурно има трудности и опасности... 

  • По време на първото ми пътуване с "Нива"-та не знаех много неща. Например, нямах представа, че в Перу съществува крайнолявата маоистка организация Сендеро Луминосо, станала причина за смъртта на над 70 000 души, и армията воюваше с тях. Затова прекосих много спокойно Латинска Америка, няколко години по-късно разбрах какво е това и се изплаших. Но романтика, без съмнение, има, заради нея тръгнах и по пътя научих много неща.
На архипелага Галапагос

- Откъде имате най-ярки или особено скъпи спомени? 

- Много са... Снимах и се срещах с какви ли не хора - от най-обикновени, потомци на българи, които не говореха български, между Аржентина и Чили, до хора като д-р Хавиер Кабрера в градчето Ика в Перу, който имаше огромна колекция от камъни, събирана 40 години. Върху тях са гравирани динозаври и хора, което е странно, защото динозаврите са измрели преди появата на човека. Д-р Кабрера твърдеше, че ние сме хора от шестата раса. Той, за съжаление, почина през 2001 г., но музеят съществува и, доколкото знам, сега дъщеря му показва тези камъни. Той беше убеден, например, че платото Наска е било космодрум, където са излитали и са кацали хора от други планети. Имаше теории и за други неразгадани загадки. Германската археоложка и математичка Мария Райхе, която дълги години пребивава и изследва тези култури, стига до извода, че рисунките са дело на хората от народността Наска. Но тези фигури се виждат само от въздуха и Джим Удман стига до заключението, че насканите са правели балони и са можели да летят с тях. По времето, когато инките са владеели тези земи, хората са били убедени, че върховният инка е син на Слънцето; предполага се, че така са погребвали върховния инка - качвали са го в балон и са го пускали да лети към Слънцето. 

- А има ли места, по които още бленувате или имате желание да се върнете отново? 

- Искам да се върна отново навсякъде! Представете си, един японец от Токио пристига в София, стои три дни и си отива - какво е видял от България?... Същото се отнася и за мен, макар че аз повечко пътувам из държавите, но въпреки това има много неща, които може да се открият в тях всеки следващ път. Няма безинтересни места на планетата, както често добавям - ако човек има сетива да ги усети. 

- Пътувал сте по суша, по въздух, по вода и под вода... 

- Имам 400 часа под вода, леководолаз съм от 1969 г. 

- Кои са били най-спиращите дъха гледки, усещания, емоции? 

- Не мога да ги изброя... Например, седнал съм вечерта, катерейки се към базовия лагер на Еверест, при манастира Тянгбоче. Долу се простира огромна долина и виждам как тя започва да се пълни - все едно гледаш мляко, което кипва и те залива... Усещаш се ей такава прашинка, каквато всъщност е всеки човек пред величието на природата. 

Подводният свят е нещо съвсем различно. Той е малко достъпен и ние не го познаваме, но проблемът е, че вече го унищожаваме много бързо. Океанът е доста силно замърсен, а той е бъдещето на човечеството. И съм удивен защо се хвърлят толкова средства за изследване на Космоса, след като не познаваме океана. Човечеството не върви на добре. Полека-лека си унищожаваме планетата. Докато правех филмите за Антарктида, с Христо Пимпирев си говорехме, че ледниците видимо се топят, нивото на океаните се повишава, макар и бавно, и ако така върви, в един момент ще настъпи истинска катастрофа за целия свят. 

- Особено когато пътувате сам с автомобила си, би трябвало да имате определени умения - да може да ремонтирате колата, да си направите подслон, да си сготвите храна... 

- Винаги пътувам сам, защото е по-евтино. Но за мен тогава притесненията бяха по-различни. С нещата, за които говорите, се справям. Най-големият ми страх беше какво се е получило от снимките. Снимах на филмова лента и едва когато се връщах и пусках проба, си отдъхвах, като видя, че има картина. Това са хиляди метри материал. Ролката беше 30 метра, две минути и половина можеше да се заснемат на нея, докато сменяш ролката, събитието върви и т.н. 

- Къде са Ви предлагали най-вкусната храна? 

- В България, разбира се! Хората по света ядат най-странни неща, особено в бедните региони. Например, край река Меконг в Лаос видях деца да вървят с едни пръти, все едно носят хоругви, но на тях няма нищо. Като се приближих, разбрах, че целите пръти са намазани с нещо лепкаво, което привлича насекомите, те се лепят, обират ги и ги пекат. Една вечер в Лаос ми сервираха нещо като големи листове юфка, но зелени, хапнах и бяха вкусни. На другия ден разбрах, че изваждат водорасли от Меконг и ги сушат на големи плоскости. Но реката пресича няколко държави и всичко се влива в нея...

- А къде сте срещнали най-добрите, гостоприемни и доверчиви хора? 

Симеон Идакиев с Далай Лама

- Общо взето, не съм имал проблеми с хората. Често подчертавам, че е много важно, когато отиваш някъде, да се съобразяваш с обичаите и правилата там, особено с религиозните. Много рядко ми се е случвало някой да ме гледа накриво. Хората по света общо взето са добри. Ако се отнасяш към тях с уважение - получаваш същото. 

- Пътешествията, досегът с красотата на природата, с различни хора как промениха Вашия светоглед и житейска философия, на какво Ви научиха? 

- Мисля, че ме научиха на повече търпимост. Обикновено се оказва, че нещата са по-сложни, отколкото се вижда на пръв поглед. Не знам дали съм станал по-мъдър - едва ли, но по-търпим - да. Не бързам да съдя. И това е един добър съвет, който мога да дам на много хора. 

- Има ли такова нещо като пристрастяване към пътешествия? 

- Да! Разбира се! Джон Стайнбек го е обяснил най-добре в "Пътешествие с Чарли". Ще го цитирам: "Боя се, че болестта е неизлечима!" беше написал той. И още: "Накрая разбираме, че не ние хващаме пътя, а пътят хваща нас." Аз не съм спрял и няма да спра. 

- Рискувал ли сте някога? 

- Много пъти. Има една мъдра максима: Не е смел онзи човек, който не се страхува, той е луд. Смел е онзи, който преодолява страха си! Имал съм много неприятни истории, но, слава Богу, съм се разминал с най-лошото. 

- А имало ли е ситуации, когато животът Ви е бил в опасност? 

- В Индия, например, щях да умра от лед от замразена вода - кой знае откъде я бяха гребнали. Няколко дни бях много зле, но един индийски лекар ме спаси. Веднъж ми свърши въздухът на 24 м под водата, но си има начин за аварийно изплуване и се справих. Случиха ми се и нападения - човек трябва да има известна подготовка за самоотбрана, но най-добрият вариант е да се стреми да не допуска опасни ситуации. 

- България къде стои на Вашата лична карта на пътешественик? 

- България е най-хубавото място на света. Не мога и не желая да живея извън България. Тук са приятелите ми, тук са хората, които обичам, всичко, което ми е скъпо. Обикалям я десетилетия и не мога да кажа, че я познавам. Толкова неща има за откриване в нея. Но не ги ценим достатъчно, донякъде и много не ни интересува. Природата е прекрасна, но вече доста сполучливо я унищожаваме. Да се надяваме, че няма да я унищожим напълно. А историята, всичко, през което сме минали... Познавам невероятни българи, от които съм във възторг. България ще оцелее. 

- Умеем ли да я рекламираме? 

- Не, за съжаление, не. Ние в голяма степен сме виновни за начина, по който ни гледат отвън. Защото и сега, като включи човек телевизора вечер, попада главно на убийства, на престъпления... България е много повече от това. А малко предавания се правят за хубавото в нея и се чудя защо... Посветих живота си на това да търся красивото у хората, в природата, това правя навсякъде, където съм работил. И до днес.

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

 

Телекомите арогантно вдигнаха цените с 10%

автор:Дума

visibility 402

/ брой: 35

КЗК разреши на арабска фирма да купи "Йетел"

автор:Дума

visibility 402

/ брой: 35

Под 50% е българското свинско на пазара

автор:Дума

visibility 384

/ брой: 35

През май зареждат 5 блок с американско гориво

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 35

Гръцките фермери блокираха Атина

автор:Дума

visibility 390

/ брой: 35

Войната увеличи милионерите в Украйна

автор:Дума

visibility 421

/ брой: 35

Деветмесечно бебе е заложник на Хамас

автор:Дума

visibility 374

/ брой: 35

Ломбардия с мерки срещу мръсния въздух

автор:Дума

visibility 364

/ брой: 35

Безплатен обяд ли?

автор:Аида Паникян

visibility 419

/ брой: 35

Геополитическата тромбоза на Навални

автор:Юри Михалков

visibility 453

/ брой: 35

Подозрения и обвинения

автор:Юри Михалков

visibility 397

/ брой: 35

Контрата на Русия

автор:Юри Михалков

visibility 412

/ брой: 35

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ