Символика

Ако излязат на стачки, хвърлям оставка и да се оправят, рече по кабеларка Диктатора. На кого така дебелашки се заканва?
Че ще си отиде - ще си отиде. Дали ще е след оставка, или след като народът го изгони. С избори или с камъни.
Въпросът е какво ще остане след него.
Съсипията е пълна. Само за една година.
И тук не говоря за фалиралите фирми, за хората, останали без работа, за закритите болници, за закритата наука, за болните, останали без лекарства и без лечение, за затворените театри. Дори не става дума за извращенията в образованието.
Думата ми е за човещината, духовността и интелекта. Или за техните противоположности - омразата и злобата, пошлостта и простащината.
Та нали същият Диктатор превърна в модел на успешно поведение грубата сила, позьорството, ругатните и шамаренето, некадърността и неграмотността... Мутрите с мутресите, силиконът и чалгата, далаверата и бабаитлъкът са си запазена марка на неговата естествена среда.
Що са й на такава "духовност" творци, учени, по-можещи и по-знаещи?
За капак "световните" блондинки се оказаха доста съобразителни - ще се срещат в София. Очевидно не са измислили по-благоприятна среда. Като знак или като грозна символика да го разчитаме?
Само да не вземе (все още) министър-председателят да се разходи из събора им и да намери някой нов министър - я на здравеопазването, я на финансите...