Синдикален оптимизъм?!

Синдикалист ни изправи на нокти с някои публични свои размисли. Човек си казва: управляващите превзеха и синдикатите!

За Димитър Манолов, лидер на КТ "Подкрепа", 24 лева на ден са достатъчни да преживява служител на фирма, затворена заради пандемията. Исканията за намаляване на стойността на водата също го нервят. Откъде щели да дойдат пари за ремонти срещу загубите на вода? Ами концесионерите за какво са, разпасаха се, ние им го позволихме. И на тях, и на всички монополисти с техните вечни мрънкания и повишаване на цените. Накрая най-бедните стават още по-бедни и половината народ вече мизерува.

Идеално и перфектно било и здравеопазването, все още системата е достъпна, вярва си синдикалистът. Но продължава да реди: Ако даваш на държавата малко, не можеш да искаш много. За протестите също няма прогноза, но се опасява, че може да не усетим обективното, което се прави. Моля?!

Тук думата е за синдикализма въобще, за това, че в бюрата по труда се регистрират на ден по близо 1800 души! Драстичен ръст на безработни вече се отбелязва и в София. За първата седмица на декември в цялата страна бройката надхвърля 14 хиляди души.

Мярката "Запази ме" за хората в неплатен отпуск роди бума на безработни, те предпочитат борсата и обезщетението за безработица вместо жалките 24 лева дневно. Щото работодателите не обичат да плащат заплати и осигуровки... А това заплашва да повтори април, когато в бюрата се регистрираха по над 30 хиляди на седмица. Фирмите и занапред не се канят да назначават хора, обратното - през декември се очаква нов значителен ръст на освободени. Доходите се отлагат някъде за бъдеще неопределено време. Синдикатите уж предлагат нещо, после забравят за него, до другата синдикална акция в стил "ще стане, но не сега". 

Бедните губят най-много в кризата. Парите на българите с най-ниските доходи в страната на работещите бедни са намалели с около 6% заради коронакризата, отбелязва Евростат. А тези с високи възнаграждения са изгубили под 2 на сто. Прогнозите са още по-отчайващи.

Синдикатите обаче са заети с други дейности. Оптимизмът им идва вероятно от пълния джоб, от отдалечеността от живия живот, от потупванията по рамото от Бащицата. Но тази оптимистична трагедия за милионите работещи не вещае нищо по-различно от всичко досега. А кой, ако не синдикатите, имат своето незаменимо място в оцеляването на нацията? Те би трябвало да са част от коректива на властта.

Изказвания като споменатото в началото показват, че посоката е грешна, господа синдикалисти! Без смисъла на дейността си погубвате силата на промяната и очакванията за нещо по-добро в страната. Погубвате и себе си дори. Дали пък някой синдикален лидер не чака от ГЕРБ благ държавен пост?