Сине мой! Надежда скъпа...

Христо Черняев

Стамен Панчев е сред обичаните български поети, загинали млади за Отечеството.

Той е роден в Ботевград (старото Орхание) на 1 декември 1879 година. Баща му взима участие навремето в епичните боеве при Сливница. Чичо му Стоян Цагарски е съратник на Васил Левски, бил е заточеник в Диарбекир.

Стамен Панчев учи в Кюстендилската педагогическа гимназия. 3авършва педагогика и философия във Висшето училище (СУ "Св. Климент Охридски"), след което е учител в Троян и по-сетне в родния си град, където става и директор на гимназията. Оженва се за сестрата на поета Никола Ракитин. След Школата за запасни офицери в Княжево е изпратен в 38-и Царибродски пехотен полк...

По време на близо двегодишното ми пребиваване през 80-те години на миналия век в Ботевград, по спомени на стари хора, си създадох цялостна представа за Стамен Панчев. Бил е интелектуална личност, излъчваща благородство. Като преподавател е имал обичта на гимназистите. И още: читалищен деец, основател на туристическо дружество, диригент на хор, цигулар и флейтист в учителския оркестър - навсякъде той отдава сили и знание за културното издигане на своите съвременници...

Когато потегля в боен марш за фронта, синът му Павел е тригодишен. Ето какво пише в пресата внучката му Мария Генева:

"След обявяването на Балканската война в 1912 година Стамен Панчев е мобилизиран  като запасен подпоручик в 38-ми Царибродски пехотен полк... На 17 март 1913 година е тежко ранен (при Чаталджа) и след шест дни умира, стиснал в ръце портрета на своя любим син Павел. В колета, който близките на поета получават от фронта, те намират цялата кореспонденция между него и семейството му и една тетрадка със 73 стихотворения. Между тях е и стихотворението "Сине мой!"...

Още деца, в първите си училищни години, ние шепнехме това велико стихотворение като свещена молитва и неговите клетвени думи като да се отнасяха за нас. То е пропито с чувствеността и силата на обичта и мъката на смелите воини, обладани от справедливия устрем за освобождението на поробени български земи.

"Сине мой!" в продължение вече на столетие се е превърнало във всеобемна метафора и синоним на завета и горещата бащина обич на бранителя на свещените български идеали. Завет и обич еднакво както към своя син, така и към българчетата - потомци на храбри и безстрашни деди и бащи. Това стихотворение е въплътило волята и непоколебимата преданост към Отечеството, жертвената вярност на храбрите му мъже пред олтара на неговата свобода и на неговата целокупност. То е сякаш клетвата на истинската българска кръв, готова винаги, когато трябва, да се пролее в името на България и на потомците.

"Сине мой!" е стихотворение апотеоз на родолюбието, добило своята антологичност в единствената знаменателна книга на поета "С перо и меч", излязла за пръв път през 1927 година.

Какви патриотични бисери има в тази родена в боевете стихосбирка! Там поетът недвусмислено отсъжда:

Тоз, който дълга си изпълни, да знай

достойно е чедо на родния край...

 

Другаде поетът с епически блясък ще сподели:

Зовът на войната стресна цял народ,

цял народ за ден се сбра под знамената:

юноши в разцвет на своя млад живот,

хора на семейства, даже под съдбата

сгърбени веч старци призова войната.

Всеки дом изпрати някой близък, свой:

своя мъж жената, татко си детето,

майка син изпрати плачешком за бой...

................................

Вести за победи носят се оттам,

всеки ден донася вести за убити,

за роднини и за хора близки нам -

нещо тежко, тежко стегнало гърдите,

на тъга и радост смесват се сълзите.

В стихотворението "Другари" Стамен Панчев дава израз и на победната атмосфера на фронта, и на скръбта си към загиналите в битките:

Развяват се гордо над нас знамената,

настроени войнствено тупкат сърцата,

часът на отплата вековна удари;

за бой призовала е всички родина -

под такта дружина върви след дружина.

Здравейте, другари!

................................

И денем, и нощем атаки ужасни,

косят безпощадно и болести страшни -

където погледнеш: по диви чукари,

край брегове морски, в поля, по могили,

навсякъде гробове, гробове мили.

Простете, другари!

А в стихотворението "С мъгла небето се облече...", под което поетът е отбелязал, че е писано в Лозенград, той ще увенчае с дълбоката си въздишка геройски загиналите:

Съдба - светът ще вечно кити,

ще кити вожди именити

със славата на тез борци,

що тлеят някъде зарити

без кръст и без венци.

Сред тези славни воини е и Стамен Панчев, чиято рота, командвана от него, участва устремно в генералната атака при Чаталджа, където е охранявала брега на Мраморно море от десант. Там, в жестоките сражения, той е тежко ранен от обстрелващия ги английски броненосец.

...На юг, на юг от Одрин, където е Чаталджа, някъде до селцето Кадъкьой поетът последно е шептял "Сине мой! Сине мой!", за да се чуе този легендарен шепот в цяла България, която прекланя знамето си пред подвизите на героите, загинали за нея. За да изтръпваме, когато произнасяме светите думи:

Сине мой, надежда скъпа моя,

радост в грижи, грижа в радостта,

може би последен ден е тоя,

в който те милува твой баща.

Аз отивам, за да се не върна,

дълг отечествен зове ме в бой,

може би не ще те веч прегърна,

теб не ще продумам, сине мой!

Сине мой, аз те благославям,

нека Бог закриля теб в света.

На теб сал един завет оставям -

свет завет на грижовен баща.

С него расти, възмъжавай, сине,

моето богатство ти е той,

с него татко ти не ще загине Ц

ще живее в тебе, сине мой!

Сине мой, живей със светлий спомен

на родинолюбците деди,

гражданин бъди ти всявга скромен,

честен в мисли и в дела бъди.

Вярвай в идеали благородни,

с тях окрилен в мирен труд ил в бой,

дай живота си за края родни Ц

българин бъди горд, сине мой!

Сине мой, надежда скъпа моя,

радост в грижи, грижа в радостта,

може би последен ден е тоя,

в който виждаш своя ти баща.

Аз отивам, за да се не върна,

дълг отечествен зове ме в бой Ц

дай да те целуна и прегърна,

може би за сетньо, сине мой!

В тази елегия прощаване с невръстния син и предсказание за смъртните схватки на бойното поле няма малодушие и колебание. Поетът воин, като доблестен рицар на българската си кръв и на българската земя, всеотдайно и гордо изповядва: "дълг отечествен зове ме в бой." Това е негово верую и съдба.

...През годините "Сине мой!" е изпълнявано като песен от хоровете "Кавал" и "Гусла", за да проникне дълбоко в паметта на българските поколения като легенда и като завет. 

Заветът на загиналия нейде при Чаталджа поет Стамен Панчев.