Синият светофар

Юлия БОРЧЕВА

Веднъж светофарът, който стои на площада в София или в друг някой български град, в който има светофар, разбира се, извършил странна постъпка. Всичките му светлини внезапно се оцветили в синьо и хората не знаели какво да правят
- Да пресичаме или да не пресичаме? Да спрем или да не спираме? - питали се те.
От всичките си очи на всички посоки светофарът разпръсквал необикновения си син сигнал с такъв небесносин цвят, какъвто небето над този град не познавало.
Докато чакали да разберат какво става, автомобилистите натискали клаксони и свирки, мотоциклетистите карали да ръмжат моторите, а по-тлъстите граждани викали:
- Знаете ли кой съм аз?
Шегаджиите подхвърляли остроти:
- Зеленото са го присвоили депутатите, за да си направят вили сред полето.
- Червеното са го употребили, за да боядисат поизбелелите знаменца.
- А знаете ли какво са направили с жълтото? Боядисаха дървени коронки и ги продадоха за златни!
Най-после дошъл един регулировчик, застанал на кръстопътя и започнал да оправя движението. Друг регулировчик намерил командната кутия и спрял тока.
Преди да изгасне, небесносиният светофар имал време да си помисли: "Бедничките! Аз им дадох сигнал "път свободен за небето". Ако ме бяха разбрали, сега всички щяха да знаят да летят. Но може би не им достигна смелост..."