Синята птица

Веднъж, съвсем случайно успях да уловя Синята птица.

И викнах от радост тогава: 

- Ей, хора, ето я птицата на човешкото щастие, за която мечтаеше Метерлинг! Радвайте се, приятели, вече ще бъдем щастливи и добри като в некролозите…

Песимистът ме прекъсна:

- Добре де, какво си се развикал? Хванал някаква си синя птица и реве от радост. И какво от това? Ще намалеят ли инфарктите? А сметките за парно? Не. Тогава за какво е тоя шум?

Журналистът попита:

- Това ли е Оная птица? От Онази приказка? Ами ако е болна от птичи грип? 

Ученият промърмори:

- Не може да бъде! Абсурд! Вероятно птицата е изкуствена, а той с положителност е мошеник.

Завистникът процеди:

- Аз и преди ви казвах, че не е в ред, ама вие не вярвахте. Ето на, докъде я докара!

Министърът на културата свика нарочна пресконференция.

- Дами и господа, това е поредната манипулация на опозицията срещу нас, честните граждани! Чуйте я само! Тази така наречена Синя птица дори пее фалшиво фа диез. Да беше взела някой друг урок от любимеца ми Криско…

Бизнесменът предложи:

- Продай ми я, братко. На теб за какво ти е, та ти нямаш пари дори за кафез…

Крадецът извика:

- Дръжте го, открадна ми Синята птица!

Далтонистът се изсмя:

- Каква Синя птица, бе, това е най-обикновена жълта птица!

Свещеникът изсъска:

- Анатемааааа!

Финансовият министър ме обложи с данък "чартърни полети".

Главният прокурор ми връчи призовка, а в един вестник със затихващи функции излезе уводна статия, озаглавена  "Ето кой взриви синята идея!"

Жена ми се разплака:

- Как все ти, бе? Как някой друг не се хвана да върши подобни дивотии, ами все ти оправяш света. 

- Но аз улових птицата на щастието тъкмо заради хората. За да върна усмивките по лицата им, радостта в душите им…

- И какво, като върнеш усмивките им? - продължаваше своята тирада жена ми. - Какво ще спечелиш? Хората какви пари натрупаха, а ти седиш и ги гледаш, воайор такъв!

Въздъхнах.

Помилвах птицата, после я пуснах и тя уплашена изчезна в синия безкрай.

И хората заживяха спокойно и щастливо.