Скъпотия до шия

Тези дни бъдещите ни управници усилено се споразумяват за властта. Толкова са усърдни в преговорите си, че чак е неприлично, неудобно, безсрамно, грозно! Не се чува от никого от новите властници загриженост за живота на обикновения българин, за скъпотията, която ни е хванала за гърлото, стиснала ни е в клещите си и не можем дъх да си поемем.
Още преди да влезе в сила новата, по-висока цена на тока, стоките, храните, услугите започнаха да ни се предлагат с нови, по-високи цени. Някои скочиха не с 8 на сто, а двойно и тройно. Спекулата е ужасяваща. Най-чувствителна е разликата в цените на лекарствата, които всеки ден купуваме все по-скъпо. Но нашите заплати и пенсии остават същите. Хората са в шок. Нима не ни стига, че почти всичко у нас е менте, че не знаем дали се храним или се тровим, но и сега го купуваме много по-скъпо.
В същото време - разходи за нови коли за депутатите, които скоро ще седнат на банките в Народното събрание. И само това да е? За тях лукс и екстри, а за нас, обикновените - шоково високи цени и мизерни заплати.
Пенсионерите пак са само бреме, ненужен товар за управниците. Защо тежестта от поскъпването трябва да се плаща пак само от най-бедните, от редовите трудови хора, от лишенията на деца и възрастни? Защо тези, които са с най-високите доходи, не поемат по-голямата част от скъпотията? Защо те не се лишат от екстрите си, от лукса си?  Та "министър" означава "слуга на народа"!
Чуваме ги, виждаме ги как се чудят с кого да се съберат, с кого да се "коалират", за да могат да направят правителство, да се задържат във властта, но никой от тях не продумва за скъпотията, която ни сграбчи. Тези цени докарват хората до ужас и отчаяние! Всеки ден те са принудени да свиват покупките си, да намаляват потреблението си, да увеличават лишенията си.
Отново се задава тежка зима. Дали пак ще е зима на недоволството ни, на протестите - скоро ще се разбере. Ако бъдещите властници не предприемат мерки да облекчат хората в това тежко време, не е ясно колко и как ще се удържи търпението на народа. Двадесет и пет години се спекулира с толерантността, с нервите, с живота ни. Живеем в страх, обирани сме всекидневно. Само безсилието и беззащитността са ни осигурени в този тежък и безкраен наш преход. Все по-надолу се спускаме в ужаса на беднотията, която ражда убийствени пороци и направо оскотява човека.
И като мнозинството от българите, аз също искам на първото си заседание новите народни представители не само на думи да се кълнат във вярност и преданост, а да го покажат на практика. Но не им стиска да си намалят заплатите, да си свият бюджета, да се лишат от финансовите си привилегии, за да докажат, че наистина са "нови и народни".