Скопие се е примирило, че ЕС не желае разширяването

Правителството на РС Македония се примири, че засега ЕС няма да я приеме, коментира местното издание "Плусинфо", цитирано от агенция БГНЕС. Изданието гравитира около опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, след като преди това симпатизираше на опозиционния навремето лидер Зоран Заев.

Изданието цитира македонски политици след публикацията на агенция "Ройтерс" от 29 септември за наличието на вътрешен европейски документ, в който се твърди, че Брюксел няма да даде гаранции за европерспективите на региона на предстоящата среща ЕС-Западни Балкани в Бърдо, Словения. 

Посланието от ЕС "не е добро, но не е нищо ново. Има държави-членки, които смятат, че ЕС функционира твърде трудно, за да се присъединят нови шест държави-членки, които да заплашват с техните права на вето", заяви външният министър Буяр Османи в "Утрински брифинг".

На свой ред министърът на отбраната Радмила Шекеринска добави: "...сега е вярно, че с всички нови държави-членки ЕС стана много по-труден за управление. Имате хора в столиците, които казват: "Ако сега не можем да постигнем консенсус по някои въпроси, как ще функционираме, когато европейското семейство се разшири с още пет или шест държави от Западните Балкани?!" И наистина, сега е много трудно от всички държави-членки да се постигне пълно съгласие по даден въпрос, а е нормално и се очаква нещата да станат по-трудни и по-сложни, ако към европейското семейство се присъединят всички от Западните Балкани". По думите ѝ "нашата нашата задача сега е да продължим да работим с привържениците на разширяването на Съюза".

Мненията на двамата разгневиха председателя на парламентарната комисия по външни работи Антонио Милошоски от ВМРО-ДПМНЕ, който обвини Буяр Османи и премиера Зоран Заев, задето са знаели преди две години, че "ЕС не планира да ни отвори портата, а просто ще ни остави отвън и ще ни чете приспивни приказки за това колко красиво е вътре". "Архитектурата на ЕС започна да се променя, когато френският президент Еманюел Макрон заяви преди две години, че е необходима нова методология и че той лично си представя различна Европа. Уверявам ви, че Буяр Османи и Зоран Заев знаеха как стоят нещата в европейското семейство и че ще дойде денят, когато ЕС публично ще каже, че вдига ръчната спирачка и спира разширяването. Глупаво е да се държим изненадани сега, защото аз самият казах преди две години, че България не е единствената държава-членка на ЕС, която блокира европейския път на Македония, но че три или четири други държави са против. Но тогава правителството ме обвини, че разпространявам фалшиви новини", каза Милошоски.

Той добавя, че сега Македония няма друг избор, освен да изчака изборите във Франция. Но казва, че Франция има своя ясна визия и идея да реформира Европейския съюз и няма да се променят много нещата в наша полза, независимо кой ще спечели изборите. Както казах, става въпрос за няколко държави-членки и е трудно да се постигне консенсус", обясни Милошоски.

Не е изненадващо, че ЕС не е съгласен да гарантира членството на балканската шесторка в европейското семейство, но е изненадващо, че вече не е тайна, че разширяването на ЕС е забранена дума в някои страни-членки, каза пред агенция ТАНЮГ Сузана Грубйешич, сръбският вицепремиер, отговарящ за европейската интеграция. Според нея вече не е странно, че хората от Западните Балкани имат все по-малко вяра, че ЕС ще изпълни обещаното преди 20 години. "Дори тази среща на върха за Западните Балкани, подобно на двете предишни в София и Загреб, не може да предложи нищо повече от европейска перспектива или някаква друга подобна фраза без съдържание. Не бива да ни изненадва фактът, че хората и гражданите на Западните Балкани губят доверие в ЕС и не очакват той да изпълни обещанията си, дадени преди две десетилетия. Интеграцията на Западните Балкани остава недовършена работа, а самият ЕС е представа за разочарование", заключи Грубйешич.

След 19 години пауза Република Северна Македония (РСМ) е на път да завърши най-обширната статистическа операция - преброяването на населението, жилищата и домакинствата. Преброяването започна на 5 септември. След обявяването на независимостта на страната само две такива операции са били извършени изцяло през 1994 и 2002 г.

"Нашето задължение е да публикуваме данните от преброяването след 6 месеца теренни дейности", казва Ясмина Георгиева, говорител на Държавната статистическа служба (ДСС).

Точният брой на изброените до сряда (29 септември) вечерта е 1 813 153 граждани, 562 110 домакинства и 829 585 жилища, а от диаспората в чужбина около 210 хиляди граждани.