Скопие ще преговаря, но като член на ЕС

Премиерът на РС Македония Християн Мицкоски повтори тезата си, че правителството в Скопие е готово да разговаря със София за промените в конституцията, но със забавено действие, след като Северна Македония стане член на ЕС, предаде БТА.
"Имаме предложение... Да завършим преговорите и да видим какво и как ще направим. Да видим какво се случва с присъдите от Страсбург за македонската общност в България, да видим окончателно за македонската идентичност, за езика и т.н. Имаме много отворени въпроси, по които трябва да се дискутира“, заяви Мицкоски в интервю по телевизия „Алсат М“. По думите му, обществото в РСМ е показало "волята си през последните три десетилетия, въпросът е дали Брюксел има волята да реши този проблем". Той смята, че пътят на Северна Македония към пълноправно членство в ЕС е изпълнен с много предизвикателства, които "засягат македонската идентичност" и са правени отстъпки за нейна сметка. Според него процесът на европейска интеграция на страната се вкарва в рамките на двустранните отношения.
Външният министър Тимчо Муцунски смята, че не е необходима промяна на преговорната рамка, за да се приложи забавеното действие на конституционните промени.
"Ако има добра воля от страните членки на ЕС, няма предизвикателство, което да не може да бъде решено“, поясни той на съвместна пресконференция в Скопие с италианския си колега Антони Таяни.
На закрито заседание правителството в РСМ определи новия състав на съвместната комисия с България по исторически и образователни въпроси. За председател е назначен историкът Ванчо Георгиев, който беше неин член, но я напусна през 2021 г. заради политическия натиск върху работата. Той заменя Драги Георгиев, когото Мицкоски обвини, че не защитавал националните интереси. Отпада и историкът Петър Тодоров, според когото комисията "за жалост е похитена от политически центрове, които не искат добри отношения и нямат намерение да се откажат от злоупотребата с историята в поддържането на историографско-политическия спор". В комисията влизат още историците Митко Панов, Димитър Лоровски, Никола Минов, Сашо Додевски и етническият албанец Бесник Емини.