След 100 дни - пак мъгла

На стотния си ден НОЩ мина на заден план. Очевидно започна да обърква безплановия мъгляв "план" на премиер и правителство, защото предлаганите от щаба мерки се основаваха на доказателства. Но Борисов явно трябваше да удовлетвори нечии искания, а и да се изфука как той и аурата му спасиха нацията от коронавируса.  Още на 3 юни, при 22 нови случая на заразени с КОВИД-19, той обяви, че от 15 юни мерките падат.

Защо? На какво основание? Отговорът е вдигане на рамене, оправдание, че министерските заповеди били объркващи. А кой кара министъра да издава объркващи заповеди? Сега за 4 дни случаите се удвоиха, а за онези, които твърдят, че при повече проби "излизат" и повече заразени, статистиката е красноречива - в събота при 1196 проби са 41, а в неделя при 816 - 43! Или пак системата греши?

Да, коронавирусът е непознат и непредвидим, а медици и правителства по света следват неговия ход. И - да, животът трябва да продължи, икономиката не може да е все блокирана, хората трябва да работят, да произвеждат и да имат доходи, за да преживяват. Особено сега, когато пропастта между бедни и богати става по-широка и по-дълбока. Но трябва и да бъдат опазени здрави и живи, не само за да произвеждат, но и защото е морално.

Ангажимент на правителството е да има план при криза като тази с вируса. Никой не казва избърза ли то или не с разхлабването на мерките -рано е за равносметка. Рано е и за самохвалство.

Яснота няма. Поредният пример е хаосът с информационната система за КОВИД-19. Но и той сякаш не е неочакван - не бяха толкова отдавна нито сривът на Търговския регистър, нито хакването на НАП. И пак не било компютри, а компоти. Поука - никаква. Как да вярва човек на нашенските информационни системи?

Ако мерим яростта на епидемията със създаването на НОЩ, 100-те дни изминаха без управляващите да си вземат поука. И без да обърнат внимание на случващото се около тях. Създадоха се кухи отделения за евентуални случаи на КОВИД-19 в болниците, за които не бе ясно имаше ли медицинско оборудване и подготвени специалисти, имаше ли за тях достатъчно предпазни облекла. Създадоха се и полеви болници. И слава Богу, че останаха празни и неизползвани. Защото иначе пак щеше да лъсне некомпетентността на управляващите, но този път цената й щеше да е прекалено висока. Натовариха се големите болници. И всички трябваше да се справят с клинична пътека от 680 лева! А сега се връщаме към познатото до болка положение - малки и не толкова малки болници с неплатени от месеци заплати; болници без достатъчно лекари и сестри; райони без достъп до медицинска помощ; пациенти, платили осигуровките си и доплащащи за "безплатни" медицински услуги и лекарства; липсващи медикаменти, за което комай знаят само болните. 

Иначе нашенецът го е страх да отиде в болница, за да не прихване вируса. Но не го е страх да отиде на ресторант на закрито без маска или да си направи резервация за почивка в чужбина! Пука ли му на някого?