След Ковид-19 – нов пазар на труда или икономическа криза

В онлайн дискусия „Ковид–19: А сега накъде?“ Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент и Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“ представиха икономическите тенденции и масовите възприятия на населението, като последици от коронавирусната пандемия в България. Темата на дискусията бе провокирана от проведено социологическо изследване по поръчка на Цветелина Пенкова.

В своето изказване Цветелина Пенкова обясни, че от основно значение са мерките, които предприемат различните държави да бъдат координирани и еднакви за целия Европейския съюз - да се създаде единен европейски протокол за действие в подобни ситуации. С оглед на предстоящите избори, Цветелина Пенкова отбеляза, че всеки гражданин трябва да има възможността да упражни правото си на глас, независимо от епидемичната обстановка. “В създалата се ситуация, избори се провеждат и в много други страни на ЕС, така че и България следва да организира изборния процес така, че всеки български гражданин да има възможност да упражни конституционното си право – право да гласува. Страната ни не бива да позволява коронавируса да стане инструмент за манипулация на изборния процес.”, констатира г-жа Пенкова.

Тя посочи и някои възможности, които се откриха в резултат на пандемичната ситуация: “Забързаха се процесите на дигитализация в икономиката, създадоха се условия за гъвкаво работно време, изнесени офиси в домашна обстановка. Новите условия на пазара на труда изискват и нова организация на работния процес, ново по-гъвкаво законодателство и нови умения. Необходимо е създаването на програми за преквалификация и придобиване на дигитални умения. Имаме нужда от повече по-активна социална политика и повече защита на работниците с гъвкаво работно време и непостоянна работа.  „Дигитализацията и развитието на новите технологии са бъдещето, което ни очаква на пазара на труда, след като се преборим с пандемията от КОВИД-19. Ключови фактори за развитието на пазара на труда у нас са – адаптирано към новите условия на труд, адекватно законодателство, развитието на дигиталните умения и непрекъснатото само-обучение“, обясни Цветелина Пенкова.

„Икономическата криза ще има сериозни отражения върху реалния бизнес, поради липсата на навременна и адекватна подкрепа от страна на държавата. Несигурността в обществото по отношение на рационалността и ефективността на мерките, поражда и тревога по отношение на личните финанси.“ Пенкова отбеляза, че „търпимостта на обществото ни вече е изчерпана. Временното ограничение на човешките права беше реверанс от страна на обществото да се даде време на компетентните органи за подготовка и реакция. Липсата на резултати засили недоверието към оперативните, финансови и човешки ресурси на институциите“.

От своя страна Първан Симеонов представи данни от проведеното изследване, като постави акцент върху възприятията на промяната и пряката функция от нивата на обществена уплаха. „В началото обществото беше мобилизирано, но през лятото ситуацията се успокои и хората спряха да мислят за короновируса. Дори имаше мнения, че заплахата е преувеличена. Последва загуба на доверие и объркване от многото говорители по темата.“

„Жизненоважно за едно общество е да има ясен хоризонт. Прекалена експертна претенция също е вредна, нужен е междусекторен, мултидисциплинарен подход за преодоляване на последиците от коронавируса“, сподели г-н Симеонов.

Първан Симеонов коментира и темата с ваксините. Данните показват, че 30% на сто от респондените са отговорили, че ще се ваксинират, 46 % твърдо няма да го направят и 23% се колебаят. Това показва липса на доверие – във ваксината, в нейната надеждност, в адекватността на мерките, в управлението. Неизвестността е основната причина за недоверие.

Пенкова и Симеонов се обединиха около становището, че коронавирусът припомни някои базови ценности и как се степенуват правилно приоритетите. Коронавирусът е обществена ваксинация и българското общество ще изработи своите антитела. Антитела как да пазим човешкото в себе си, как да пазим доходите си в ситуация на криза. Антитела как да не загубваме демократичния си рефлекс. Българското общество намери златната среда в тази пандемия и реагира мъдро.