Сливането на разузнаванията е груба грешка

Боян ЧУКОВ е роден на 25 юли 1952 г. Експерт по външна политика и национална сигурност. Дългогодишен служител на българското научно-техническо и външнополитическо разузнаване. Дипломат в Париж и Мадрид през 80-те и 90-те години. Съветник на премиерите Сергей Станишев и Пламен Орешарски по външната политика и сигурността. 

- Г-н Чуков, има ли опасност с бежанската вълна в България да влязат активисти на Ислямска държава?
- Обстановката в Близкия изток се усложнява. Ислямска държава започва да придобива очертанията на квазидържава, укрепва финансово и военно и ще продължи да формира джихадисти. Покрай бежанските вълни у нас пристигат и радикали от Северна Африка, Афганистан и др. Една част от мюсюлманските радикали в ИД са граждани на ЕС. Няма формални причини да не преминават свободно през нашата страна. ИД изпълнява ролята на инструмент за решаване на геостратегическите задачи на най-големия постоянен глобален фактор САЩ. Отделно е "маша" на регионални играчи като Саудитска Арабия.
- Как се "роди" Ислямска държава?
- Зараждането на ИД бе акуширано от външни фактори, които искат свалянето на Башар Асад от власт. Нека си спомним за идеята на Бжежински срещу Червената армия в Афганистан да се използват "възбудени муджахидини". Радикалният ислям се употребява като инструмент във войната срещу геополитическия противник. В лабораториите на специалните служби бяха родени in vitro "възбудените муджахидини", от тях се клонира движението Талибан, "Ал-Кайда" и накрая ИД. Всички тези джихадистки формирования бяха създадени с участието на определени специални служби и мощното финансиране от богатите нефтени монархии. Проблемът е, че всеки път, след като се сглоби поредният "Франкенщайн", тези, които го манипулират, губят контрол над него. Някои от кадрите на ИД ни гостуваха преди време в Правец по покана на министър Николай Младенов. Медиите ни представиха джихадистите като "демократичната опозиция, която се бори за свалянето от власт на тирана Башар Асад".
- Не се ли превръщаме за втори път с 600 години разлика в буферна зона между исляма и Западна Европа?
- Не мисля, че България се превръща в буферна зона между исляма и Западна Европа, защото днес в големите западноевропейски страни има огромни мюсюлмански общности. Те идват от различни части на света. Във Франция са предимно от страните на Магреб и Машрек. В Германия - от Турция и са вече около 3 млн. Във Великобритания - от Пакистан, Индия и Близкия изток. Ако се разходите привечер в центъра на Виена, може да останете с усещането, че сте в Бейрут или Тунис. ЕС вече осъзнава цивилизационните различия между европейците и търсещите препитание правоверни. През последните години т.нар. "разнообразие", с което се хвалеше Брюксел, се превърна в остро "противоречие". Големите страни в ЕС се отказаха от мултикултурализма и въведоха строг контрол по границите си. В България продължава процесът на разграждане на държавността. Това е причината да не сме желани в Шенген. Единственият начин да се справим с предстоящите бежански вълни е да укрепим институциите, които са "арматурата" на националната ни сигурност. Да координираме, а не да подчиняваме на съюзниците усилията, които полагаме в тази посока.
- Кое е "лепилото", което събра в кабинет четири толкова различни партии и има ли опасност от разпад на коалицията? 
- Новото правителство е в резултат на "парен каша духа". Бойко Борисов си направи изводите след грешките, които допусна миналата година, когато позволи на БСП и ДПС да съставят кабинета на Орешарски. Преди изборите Борисов имаше не само активен публичен, но и дискретен диалог с партиите в днешната управляваща коалиция. Някои от партньорите на ГЕРБ имат ясен профил на пределекторални "заготовки". Центробежни сили има както между партиите, така и вътре в тях. РБ и ПФ вече показаха първите си пукнатини. Засега само АБВ се държи до известна степен прогнозируемо. Въпреки очакванията правителството да не се задържи дълго, при по-гъвкава кадрова политика от ГЕРБ към националния административен капацитет може да останем изненадани. Ако политическите чистки в администрацията продължат, ще придобием усещането на dеjа vu и отново ще има предсрочни избори в близко бъдеще.
- Как ще се отрази на националната сигурност извеждането на ГДБОП от ДАНС и превръщането на агенцията в аналитично звено?
- Досега промените в сектора само са отслабвали националната ни сигурност. За съжаление той постоянно се реформира. След всяко кадрово "освежаване" и преструктуриране силовите структури губят от своята ефективност. Част от експертите напускат, а на тяхно място идват хора, които са неподготвени, а често в интелектуален план не са и най-добрата част от обществото. Аз лично считам, че вкарването на ГДБОП в ДАНС е грешка. С постоянните реформи в силовите структури ние сриваме установения диалог със съответните звена на партньорските служби. Те не желаят постоянно да се пренастройват в контактите си с различни български служби. За да има ефект комуникацията, трябва да върви по постоянни канали, да бъде между едни и същи наши и чужди оперативни звена. ДАНС няма как да остане в този си вид само като аналитично звено. Кой ще лови чуждите шпиони в България? Неутрализирането на чуждата агентура у нас е доста занемарено. Трябва да съберем разпилените експерти, без да робуваме на политически пристрастия. С манталитет от началото на 90-те в сектор "Сигурност" ще унищожим и последните остатъци от специалните ни служби.
 - А какъв би бил ефектът от сливането на цивилното и военното разузнаване?
- Да се сливат двете разузнавания в Държавна агенция за разузнаване ще бъде груба грешка. Двете служби са профилирани и не дублират своите усилия в работата си зад граница. Сливането ще предизвика трусове в информационната им работа, ще намали тяхната ефективност. Ще бъде увредена съществена част от българската държавност. Читателите да си отговорят сами кой ще има полза от подобно развитие на нещата... Национално отговорните депутати би трябвало да закрият комисията на Ефтим Костадинов. Тя нанесе непоправими щети на българските специални служби и продължава да го прави, насърчавана от релефно открояващи се политици, които играят ролята на агенти за влияние на чужди страни. През 1978 г. шефът на германското разузнаване Клаус Кинкел бе сменен от полковник на Абвера от времето на Третия райх. Не си спомням по това време Германия да е била залята от протести срещу "нацификацията" на специалните служби. Като градиш държава, вървиш по пътя на германците. Като я разграждаш, се водиш от словесните салати на Методи Андреев.
- Как оценявате външната политика на България?
- За да водиш самостоятелна външна политика, е необходимо да разполагаш с военен, икономически, финансов, културен и т.н. потенциал. Това са ограниченията пред всеки външен министър на България. Все пак нашата страна има относителен марж, в който може да преследва националните ни интереси. За съжаление София е изцяло в американската орбита. Външното ни ведомство се опитва да ни обясни, че българските национални интереси са тъждествени на американските. Така София се разминава постоянно със своите партньори от ЕС. И президентът ни придоби трагикомичен профил в желанието си на всяка цена да се хареса на американците. Външната ни политика няма ясни цели! А външните ни министри нерядко се проявяват като "самостоятелно веселящи се единици" и не се съобразяват с интересите на София. Това ярко се прояви при Николай Младенов, Кристиан Вигенин и сегашния Даниел Митов. Те са по-скоро международни служители, които работят за глобализация тип Pax Americana, а не за българските национални интереси. Външната ни политика се прави във Вашингтон.
- Как ще се развият отношенията ЕС-САЩ-Русия и иде ли нова "студена война"?
- Ние живеем във времето на глобална световна война. Думата "санкции" срещу Русия е правилно да се замени с думата "война". Отдавна в нашия свят "военните" действия имат икономическа, финансова, културна и друга проекция. Европа в момента е подчинена изцяло на САЩ. Ключова за ЕС страна като Франция се управлява от Вашингтон. Съвсем наскоро Яков Кедми, бивш шеф на израелската специална служба "Натив", заяви в телевизионно предаване: "Франция е сериозна страна с несериозно управление". Във Франция има една книга, която е за ограничено ползване, и която е изготвена от специалните служби. В нея има данни за президентите, обитавали Елисейския дворец след 1944 г. Според изнесените данни в нея след генерал Де Гол всички френски президенти са имали "топли" връзки с американските специални служби. В спомените на Хелмут Кол също има пасажи, които описват връзките на младата Ангела Меркел с американските специални служби. Германия също е подконтролна на САЩ. В момента САЩ налагат на Европа Трансатлантическото сътрудничество. То има за цел да превърне Западна Европа в това, което днес е Източна Европа. В другия край на света САЩ налагат Транстихоокеанското сътрудничество, което има същата цел, но по отношение на азиатския континент. По този начин Китай ще бъде "захапан" от двете страни с мощни икономически "челюсти", тъй като е основен икономически противник на Вашингтон.
В САЩ се наблюдава сблъсък между две поколения политици. Тези от поколението на Клинтън, които са под 65 години, живеят със самочувствието на победителите от "студената война". И с мисълта за еднополюсния свят, в който безспорен лидер е САЩ. Има и друго поколение над 65 години, на Кисинджър, което помни края на Втората световна война. Тогава САЩ произвеждаха над 50% от благата в света. Чрез МВФ, СБ и СТО Сащ наложиха долара като световна разплащателна единица и управляват света. Днес САЩ произвеждат около 20% от световните блага, а консумират над 40% от тях. Износът на Китай е 20% високотехнологична продукция, САЩ произвеждат 10% високи технологии. Кисинджър наскоро сподели, че САЩ са допуснали голяма грешка, като са се намесили в Украйна, и че Украйна и Русия са едно и също нещо. Ситуацията там може да се подобри, ако реализмът на хората, споделящи възгледите на Кисинджър, успее да се наложи в САЩ. В противен случай е твърде вероятно глобалната война да премине в гореща военна фаза. Най-вероятно първоначалният широкомащабен сблъсък ще стане в Близкия изток.