Слуга на народа в порношоу

Повод има, радост няма. Обикновено всяка изборна победа е съпроводена от фойерверки, шампанско, викове на екзалтирани тълпи на симпатизанти на победителя. Следват дежурни оценки от типа "гражданите гласуваха за промяна" и протоколни поздравления на чужди лидери с пожелания за обратното - да продължи старият курс на "партньорски" отношения. На другия ден победителите запрятат ръкави за обещаните промени. Те наистина предстоят, в случай че се е състояла смяна на караула във властта и предстои вълнуващо раздаване на парчета от баницата. А масовката от т. нар. избиратели унило тръгва по отъпкания коловоз на системата, която на промени не подлежи.

Процедурата се състоя миналата неделя на територията, дадена под аренда за военен полигон на САЩ и техни съюзници. Някои все още я величаят с определението "държава" пред името Украйна, макар всички да си дават сметка, че такава от пет години няма. Затова и вотът за пръв началник на полигона съответстваше на абсурда на общонародното занятие. Народът реши да смени караула. Той обаче не гласува за новия началник, а против стария. Този т. нар. президент бе заседнал като кост в гърлото на всички. Малцина имат възможност като него да се похвалят, че с омраза могат да обединят срещу себе си дълбоко разкъсваното от вътрешни противоречия общество, в което всеки е против всеки и е в състояние на гражданска война.

Пет години Петро Порошенко се би в гърдите, че е обединител на нацията, каквато всъщност няма. Напротив, направи всичко, за да я разкъса окончателно. Заложи на неонацистка идеология, пусна главорезите с факли и фашистка символика из градовете да всяват страх. Раздели хората по език на украинци и други. Разцепи ги и по вяра. Не му стигаше военният конфликт в Донбас, че обяви война и на православната църква.

Най-голямата му заслуга обаче е, че разори икономиката и превърна богатата някога република в най-бедната държава в Европа, корумпирана от върха на властта до низините на обществото. Прогони в принудителна емиграция 10-13 млн. нейни граждани. Сам увеличи приходите си по време на мандата над 90 пъти! И най-важното: ентусиазирано прие ролята на главен изпълнител на проекта "АнтиРусия", който Западът му възложи.

За всички тези "добродетели" народът го помете, за да сложи на мястото му талантлив и остроумен актьор, който се яви без програма, без управленски екип, разхвърлящ наляво и дясно мантри. Той, Владимир Зеленски, обещаваше на всеки това, което му харесва - на едни мир в Донбас с изпълнение на Минските споразумения, на други - пълното им игнориране. Пускаше фрази ту на руски, ту на украински. Пред потъналите в мизерия се кле да води безпощадна битка с корупцията, а на олигарсите, довели го на власт, намигаше. С две думи, яви се като борец за всичко добро и срещу всичко зло. Да се правят прогнози за новия "Слуга на народа", както сам "симпатягата" Зеленски нарича несъздадената си още партия, е безсмислено занимание. Пълна енигма.

Сега предстои следващата серия от украинското политическо порношоу. Довчерашните симпатизанти на Порошенко преобличат костюмите, сменят грима и бързат да се запишат в обкръжението на новия началник. Европа и САЩ постъпиха по същия начин. В първия ден на Страстната седмица на народа се яви актьор, но с това украинските страсти не свършват. Войната, олигархичните баталии, корупцията и мизерията ще продължат. Това е условието за успеха на проекта "АнтиРусия". Западът няма намерение да се отказва от него.