07 Юни 2020неделя09:16 ч.

Слугинажът на интелигенцията

Държавата у нас все повече се свежда до перверзен механизъм, обслужващ работодателя, а интересите на заетите само пречат на слугите на властта

/ брой: 287

автор:Чавдар Николов

visibility 1785

Икономическите коментари по БНТ, частните телевизии и по повечето вестници все по-често напоследък могат да се асоциират пряко с популярните по тоталитарно време в Съветския съюз и в България радиоточки. По тях на народните маси монопрограмно, директивно и оглушително бяха свеждани поредните винаги правилни истини и повели на единствената позволена партия, при това неслучайно изписвана с главна буква. И, както "Сако от велур" на  Стратиев, рядко някой се сещаше да намали звука.
По есенциално същия начин и на нас безалтернативно и дори без съответен грамотен преразказ вече двадесетина години се препредават поредните резултати от напъните на неоконсервативни мозъчни центрове от отвъд океана да обясняват света, да го насочват, както преценят за добре, а напоследък и да се оправдаят за Голямата депресия от 2008 г. Най-новият хит в последното направление е, че до настоящата дългова криза са довели социалните държави, сиреч неокейнсианството, а като спасителни островчета на хоризонта в проповедите отново започват да се мержелеят минималната държава и свободният, нерегулиран пазар.
В контекста естествено удобно се забравя, че, оставен до голяма степен на автоматичната си саморегулация,

именно пазарът стигна до катастрофа

Или, ако трябва изразим същото по друг начин, тежката криза в един момент се оказа единственият възможен израз на саморегулацията на икономиката. Израз, крайно неприемлив за обществото. На което обаче назависимо от всеобщо демонстрираното недоволство му предстои да плати за сметка на жизнения си стандарт за всички идеологически заблуди, за допуснатия стопански авантюризъм, за икономическите недомислия, за поетите непремерени рискове в държавната и корпоративната политика през отминалите повече три десетилетия.
Но, така или иначе, под влияние на медийната среда и по приниципа на махалото (при второто у нас не е трудно да се съзрат своеобразни превърнати образи на "безпартийните комунсти" отпреди години) сега у нас все още

да се обявявяш за десен изглежда особено привлекателна

проява на модерно мислене и направо задължителен стандарт за добрия тон. Особено сред интелигенцията.
    Което е напълно заспало провиницално състояние на нещата. Интелигенцията в развития свят исторически винаги е била и е много повече лява отколкото дясна. Защо?
На първо място, като доказателство за независимост за това, че мисълта не може винаги да бъде купена и че въобще творческата мисъл твърде слабо изразено се явява предмет на директна покупко-продажба. За всички що-годе духовно прогледнали е ясно, че слугинажът прави от интелигенцията неинтелигенция. Скалъпените анализи и заключения, поръчковщината, преднамереността, тенденциозното тълкуване и неискреността много лесно подлежат на дешифриране.
На второ място, вземането на страната на хората от интелигенцията дългосрочно е в по-пълно съответствие с основната й функция, служенето на истината и на обществения интерес. Интересът на повечето членове на едно общество обективно по-често има шанса да е по-близо до трайния обществен интерес, отколкото този на ограничен кръг лица и групиравки.
Трето, ако оставим настрана изключенията, интелектуалният труд, за да съществува и да се възпроизвежда, като правило се нуждае от обществено признание и обширен пазар. И в двата случая в края на краищата житейската реализация на интелигенцията опира до относително големи социални кръгове.

Връзката между интелигенцията и хората

следователно е взаимозависимост и взаимовръзка.
Четвърто, духовното във всичките му мислими измерения периодично циклично допира в своите търсения до разрешаването на сложни морални дилеми. В историята могат да се намерят достатъчно доказателства, че игнорирането на ценностите на хуманизма, пренебрегването на социалния подход, на преобладаващия, подразбираем обществен интерес като перспектива винаги са се оказвали погрешни. Интелектуалното превъзходство задължава интелигенцията да застане на страната на истината, приемането на страната на лъжата е не само неморално, то е и, както стана ясно, себеотричане.
Пето, само интелигенцията може повече или по-малко безкористно да преведе на идеологически език и да формулира адекватни партийни и политически позиции в защита на интересите на хората. Десните за това могат да си платят и доказано го правят. Така левият избор за интелигенцията е обществена мисия.
Шесто, за да е прогрес, прогресът трябва да засяга цялото общество или поне за силно преобладаващата част от него. Само така напредъкът в интелектуалното и благосъстоятелно отношение може да бъде устойчив. А от своя страна

прогресът се програмира от интелигенцията

Напредъкът, ограничен до тесни социални слоеве, е обречен на последващ упадък.
Седмо, когато обществото е уверено, че по-голямата част от интелигенцията защитава неговия интерес, то значително по-лесно може да приеме от нея лошите новини и ограниченията, отколкото, когато знае, че такива идват предписани от групичка, защитаваща частни интереси.
Вероятно горният списък може да бъде продължен и с осмо, девето, десето и т.н., но и дотук изглежда достатъчно убедителен. Интелигенция, подведена от лозунги като

"алчността е секси"

влиза в противоречие с дълбоката си изконна същност и в един момент неусетно започва да я отрича до нейното унищожение. Но това, за нещастие или за щастие, под формата на споделено нещастие, се отнася не само за България. А се явява остър актуален световен проблем на интелигенцията и на задънената улица, в която понастоящем е влязло развитието на планетата Земя.
Обикновеният човек по света днес се е оказал в състояние на достатъчно пълна безпомощност пред надвисналите глобални финасово-стопански, геоикономически, геостратегически, екологични, демографски и прочие проблеми на оцеляването и бъдещето и изпитва непосредствена нужда да бъде обективно информиран за научните постижения и пропоръките, отнасящи се до тях, и по този начин - съветван. Този факт вече се явява безкрайно убедителен аргумент в полза на това, че интелигенцията следва за пореден път да застане на страната на обикновените хора.
В миналото за творци на благата бяха обявявани единствено трудещите се. Капиталистите според пропагандата бяха паразити, нетрудещи се, те според властващата теория бяха исторически излишни, затова - вредни, забранявани и отричани.
Сега пък по масмедиите абонаментно може да се чуе обратното, че именно

работодателите били осигурявали и хляба

и всички други блага.
Нито едното, нито другото обаче е изчерпателно вярно и достатъчно съответстващо на реалността. Икономиката, като една от формите на човешка дейност, се базира на съчетаването на капитала с труда и при едно нейно нормално конкурентно развитие, регулирано от "въплъщението на общата воля" - държавата, всеки индивид има възможността да намери и реализира своя справедлив интерес.
У нас понастоящем явно безусловно доминира само едната страна - тази на работодателите. Държавата съответно все повече е свеждана до някакъв перверзен обслужващ само тях механизъм. А що се отнася до интересите на заетите, те като че ли през цялото време и на всички, трайно присъстващи в медийното пространство, пречат.
Да си спомним, че на представителите на неолибералните институти, на

"водещите икономисти"

според казаното от една медия, политически коректно, а в действителност - скандално, бе предоставено монополното право публично да коментират стачните и протестните действия през последния месец, включително по обществената телевизия. И какъв бе въпросният коментар? Като цяло - че визираните протестни действия били неуместни и несъчетаеми с икономическия прагматизъм. Тоест, изреченото бе в пълен унисон с правителствените инструкции - "Стройте се в редица и слушайте моята команда!"
При демокрацията обаче няма неуместен и непрагматичен интерес, стига той да е споделян от достатъчен брой хора. В  демократично общество извън територията на казармите и учебните плацове военни команди звучат само на парадите.
В общоделството на старата българска социалдемокрация, както се разбира от всекиго, който добронамерено иска да вникне, има заложен много съдържателен смисъл. Чиято актуалност, въпреки незрялостта ни като общество и интелигенция, би трябвало да сме в състояние да открием и днес.
Модерните общества еволюират във всеки един аспект посредством консенсусност. Консенсусът е израз не на неравновесия, а на постоянно постигани и умело поддържани баланси.
   
 

Испания отваря нощните клубове

автор:Дума

visibility 147

Нови 125 заразени c коронавирус в Македония

автор:Дума

visibility 181

Хиляди на протест срещу расизма в Лондон

автор:Дума

visibility 179

Датата

автор:Дума

visibility 274

/ брой: 105

Горяните от Ню Йорк

автор:Христо Георгиев

visibility 982

/ брой: 104

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ