Слука и мъка

Боян Тюфекчиев

Отидохме на риба с двама приятели на язовир "Жребчево". В местността Овчарника захранихме както му е редът и зачакахме да дойдат платиките и шараните.
Тръгна ни само на дребни костури. Преспахме и на сутринта започнахме отново да я "мъчим".
Пристигна циганин с колело:
- Как е риболова?
- Само костур.
- Платики, каракуди?
- Няма.
Циганинът изчезна. Към 10 часа се появи отново:
- Момчета, какво става, тръгна ли рибата при вас?
- Не, а при теб?
- "Утрепах" я - каракуди, платики от кило нагоре...
Викам си: "Тоз циганин си прави майтап с нас".
- Ей сега ще дойда да ти видя живарника.
- Ела бе, братле.
Отидох от другата страна на залива - живарникът му пълен с риба.
- Брей, братле, да дойда да хвърля при тебе?
- Няма проблеми.
Подготвих се. Фини лини, малки куки, петнайсет вида стръв - ще я "изкъртя" рибата.
Застанах малко встрани от него и започнах да се правя на майстор. Разпъвах пръчки последен модел, бърках скъпи захранки като алхимик, а той ми казва:
- Въобще не я храни. Хвърлил съм ярма. Направо я почвай.
Продължих да се правя на майстор. Заметнах първи път - голяма червеноперка. Рекох си: "Хайде тръгна". Второто замятане по-малка червеноперка и от третото нататък - нищо.
Циганинът не преставаше да вади големи риби с най-елементарен такъм. Започнах лека-полека да приближавам плувката към неговата.
Той вади - аз не.
След малко - страхотен удар му скъса кордата. Дойде при мен:
- Братле, да ми дадеш една кука?
- Готово.
Извадих от куфарчето сортирани малки кукички на водещи фирми.
- Какви са тия? Я ми дай една голяма.
Продължи да вади в несвяст, а аз блеех по гаргите.
По едно време не издържах:
- Да хвърлям до тебе?
- Няма проблем.
Двете плувки застанаха една до друга. Той продължаваше да лови - аз пак нищо.
- Ти на какво хвърляш? - пита той.
- На бял червей.
- Тука на таквоз не върви. Хвърляй на торен червей.
Послушах го - пак нищо.
- Откъде "бра" червеите?
- От Сливен.
- Хъ, тука на градски червеи не върви. Я ела да ти дам от моите.
Взех десетина червеи от неговите и... пак нищо.
- Ей братле, ела ми барни въдицата да ми тръгне рибата.
- Брей, бате, ти на кьоравия ще видиш едно око и него искаш да извадиш...
След малко циганинът приключи риболова. Извади живарника, напълни една щайга и една кофа с риба, качи се на колелото и си тръгна.
Преместихме се на неговото място и тримата. Продължихме да хвърляме до вечерта...
    Досетихте се - нищо.