Смъртта и данъците...

Скрит данък ли е таксата за битови отпадъци. Такова питане отправи вчера омбудсманът към ВАС. Ако съдът каже, че в настоящия вид таксата е скрит данък, местната власт в цяла България ще трябва да започне да я изчислява по друг начин.
Формирането на такса смет от години се посочва като проблем, тъй като използва методика на база данъчна оценка на имотите, а не на количеството генерирани отпадъци, както е по Закона за местните данъци и такси, което превръща таксата в незаконен данък. По силата на закона друга методика може да се ползва само ако не е възможно да се установи количеството на битовите отпадъци - тези мотиви посочи ВАС преди по жалба, свързана с този казус.
Да видим логиката. Събирането на сметта се финансира от такса смет. Тя се заплаща според данъчната оценка на жилището, без значение дали в него живее някой, колко човека са и колко боклук изхвърлят. Извозването на сметта се извършва от фирми, с които е сключен концесионен договор. Дотук три проблема - липса на връзка между изхвърлян боклук и заплащана такса, административно определяне на такса смет и на фирмите-концесионери, което значи монопол за тях. Откъдето и да го гледа човек, си е скрит данък. Такса е нещо, което се плаща при ползване на услуга, а тук има задължителен елемент, независимо от обстоятелствата. А "неизбежни са само смъртта и данъците"- Б. Франклин.
Едва ли е трудно - таксата за боклук да се договаря пазарно и да зависи от количеството, което се изхвърля. Бизнесът, който е по-голям потребител, да има възможност за сключване на индивидуални договори с частна фирма за сметосъбиране. Индустриални парцели, в които не се извършва дейност, и жилища, в които никой не живее, да плащат минимални или никакви такси, децентрализация на сметосъбирането, както е в други държави, цената и честотата на сметосъбирането да се договаря с фирма, която да се избира, а има и още опции...