Смъртта като декор на демокрацията

Владимир Георгиев

Двама полицаи намират смъртта си при изпълнение на своя служебен дълг. Има виновни. Вероятно ще има и наказани. Това е лична трагедия. Това е посегателство срещу реда, законността и спокойствието на гражданите, срещу установения в Република България правов ред. И всички политици намериха повод да се позоват на това посегателство, за да го употребят както обичайно са свикнали - опорочавайки го в своя изгода.

Не искам да цитирам жениците и мъжлетата, които пискливо и слюнкообразно споделиха ниския си интелектуален капацитет публично, за да намерят по този начин аргументи да охулят партийните си противници. При това, забележете - тук няма борба идеологическа, борба за по-добра България, няма конкуренция на идеи и противопоставяне на ценности. Не. Има обикновена, просташка, елементарна, животинска битка за кокала. В тази битка всичко е допустимо. Лъжите са карабини, хуленето - бомба, манипулацията - граната, предателството - героизъм. Прокуратурата, иначе ленива и с притворени очи, от ранни зори рипна да призовава към единство на институциите, което вероятно ще върне живота на мъртвите и вярата на обществото в справедливостта, отдавна смляна от същата тази прокуратура.

Виждате ли какво се случва? И журналистите (нека да са част от тях - от уважение към останалите) поеха кресчендото на трагедията: интервюта, анализи, въпроси от рода на "Как се чувствате след смъртта на баща ви?", "Той дали ли ви липсва и защо? Откога?", заливат екрана като летен порой. Заливат го и прикриват с тинята си работещата бедност, липсата на уважение към труда, корупцията на ГЕРБ, кражбите, олигархичния модел на управление през последните 12 години, разрухата в столицата, зловонието в прокуратурата и шуробаджанащината във Висшия съдебен съвет, неработещите държавни институции, завладените и зависими общини и кметове, търговските болници, окрадените фондове, завоалираните обществени поръчки, мизерните пенсии, къщите за гости, Росенец и удълбочаването на канала във Варна, Барселонагейт, липсата на контрол в здравеопазването, трагичното състояние на енергетиката, проблемите в железопътния транспорт, фалита на КТБ, скандалния полет на калинките в администрацията, нарушенията в концесионните договори... Може да се пише поне една страница за това, което причинява смъртта, но никой не обича да говори за диагнозата, когато има толкова ароматна тема - тази за самата смърт. България е ограбена и сломена държава, а ние сега плачем над гробовете на тези млади полицаи, които не са разбрали това. 

Смятали са за свой дълг да изпълнят професионалните си задължения.

Без да знаят, горките, че у нас никой вече не прави така. Защото демокрацията го позволява и насърчава. Ще кажете, че тя не е виновна. Да, не е. Виновниците у нас винаги са безотговорни. Народ, който не контролира избора си и не излъчва сила, не е готов за демокрация. А тя пък не е виновна и отговорна за този народ.

Ако не вярвате, прочетете или си пуснете обратно лентата на всичко казано и изплюто през последните часове и дни и ще разберете, че не греша.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.