Крум Зарков
Благодаря на организаторите на дискусията за поканата. Чуха се важни, полезни и тревожни неща около една смела позиция на Младежкото обединение, която отекна в партийните среди. Малко парадоксално тази позиция на младежите предизвика известна еуфория. Защо парадоксално? Защото много партийни членове се отнесоха ентусиазирано към текст, който заявява еднозначно, че БСП рискува гибелта си, продължавайки по поетия път. Разбира се, този парадокс е само привиден и лесно може да бъде разбран. Обяснението е, че много от хората в БСП са наясно с диагнозата и разбират, че лечението неминуемо минава през осъзнаването й. В апела на МО на БСП за промяна те виждат именно това - осъзнаване. И това приятно ги изненадва, защото не много вярваха, че подобно нещо е възможно в сегашната ситуация.
Истината е, че това не е първият сигнал за опасната спирала, по която партията е поела. Такива се появяваха периодично през последните години както от страна на отделни личности, така от идейни или партийни формирования. Сегашната аларма идва не от ръководството на партията, а от Младежкото обединение - факт, който си струва да отбележим. Но, за да не угасне този пореден вик след ехото, което предизвика, той следва да бъде ситуиран в конкретния контекст на днешния ден. И именно в тази рамка да се мисли за спасителните действия, за които Младежкото обединение на БСП апелира.
Когато казвам „контекст“, имам предвид три реалности. Конкретната управленска ситуация, общополитическата обстановка и международната такава. И спрямо трите на Младежкото обединение следва да се предостави свобода на действие, която да му позволи да се превърне в по-ясно разпознаваем политически субект на собствено основание. Част от БСП - да, но с по-голяма степен на самостоятелно поведение по определени въпроси. Младежкото обединение трябва да придобие своеобразен „релеф“ спрямо общата партийна политика, доколкото контекстът, за който споменах по-горе, не позволява реалистично да очакваме, че тя - партийната политика - ще бъде нещо различно от правителствената.
А правителството и мнозинството, от което БСП е част - това са господата Бойко Борисов и Делян Пеевски. Партиите като политически организми, присъщи на представителната демокрация, видимо нямат кой знае каква роля в определянето на политиките, още по-малко при вземането на оперативните решения. Това обрича същите тези партии на обезличаване. И колкото са по-малки, толкова по-сериозна ще е щетата. А БСП не е сред големите, ако въобще може да се говори за големи. Показателно в този аспект е самото поведение на главните действащи лица в управлението. Г-н Борисов не пропуска повод да се разграничи от правителството, което до голяма степен контролира, а Делян Пеевски дори се обявява за опозиция, въпреки че очевидно ролята му е съвсем друга. Те мислят вече за следващия етап на политическата игра. А ние?
Толкова за конкретния контекст. Да видим общата политическа ситуация. Тя е белязана от апатия и чувство за безперспективност. Тези чувства и поведение на мнозинството български граждани са напълно разбираеми и до голяма степен основателни, доколкото практически липсва политически дебат в истинския смисъл на думата. Младежкото обединение може да опита да създаде условията за такъв, като не се страхува да отвори полемика с десни партии и обединения на идеологическа основа. Данъчната система и въобще въпросът за преразпределенията на създаваното от нацията богатство е само една от възможните дискусии. Апропо, десните партии също са в криза, в която персонализираният модел, по който се реализира борбата за власт, неминуемо ги поставя. Те биха откликнали на покана за диспут, струва ми се. Възможен ли е у нас сериозен, остър, но уважителен към различните гледни точки, спор за това какво представлява нашето общество и по какви правила - писани и неформални - функционира? Младежкото обединение е способно да провери това и мисля, че ще намери съюзници не само там, където очаква.
Накрая две думи за международния контекст. А той се характеризира с ужасната дума и още по-зверската реалност - война. Младежкото обединение не бива да се страхува и следва да бъде насърчено да заема позиции по въпросите на войната и мира. На милитаризацията на обществата, представена като неизбежна. Премерено и разумно, но не плахо, то следва да има самочувствие да го направи.
Защото с позицията си за партията то направи заявка за наличие на характер. И тя бе добре приета. Може да се уплътни и развие и да създаде политически капитал, който - кой знае? - след известно време да се окаже спасителен за БСП.