13 Ноември 2026петък01:31 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Акцент

Сметките са на масата. Сега е ред на политическата смелост и разума

автор:Любослав Костов

visibility 3983

Общият ръст на разходите за персонал за 2027 г. спрямо 2026 г. е 660 млн. евро (от 13,16 млрд. евро на 13,82 млрд. евро). От тях, допълнителните средства за работни заплати са 500 млн. евро (от 8,58 млрд. евро на 9,08 млрд. евро). Това прави реален ръст от 5,8%, а не 5%, както упорито се обявява от трибуните, вкл. от управляващите.
И ако на някой десен икономист този ръст му се струва „огромен“, да ходи да се прегледа. Истината е, че делът на тези разходи спрямо БВП, всъщност, НАМАЛЯВА. Разходите за персонал падат от 10,1% през 2026 г. на 9,8% от БВП през 2027 г., а чистите разходи за заплати се свиват от 6,6% на 6,4% от БВП. Когато държавата заделя по-малък процент от икономиката си за хората, които я крепят, това не е експанзия. Това е фискално отстъпление, породено от редица натрупани дисбаланси.
Според мен, има нужда от допълнителна политика по доходите, но тя трябва да бъде хирургически вярно таргетирана, само там, където парите критично не стигат. Защото увеличение на общия фонд далеч НЕ означава, че заплатите на хората автоматично ще се вдигнат с толкова. Фондът е просто общата баница. Как ще се нареже тя вътре по ведомства, дали за вдигане на основни заплати, дали за изравняване на стари диспропорции, или за ДМС-та на шефовете, е съвсем друг въпрос.
Затова стига с кухи понятия от типа на „хоризонтална политика по доходите“ на общия фонд. Това не решава нито един реален проблем, защото във всяка една система спецификата е различна и има нужда от индивидуални сметки. 

Къде ръстът е над средния и има "глътка въздух"?

1. МОН (вкл. учителите) +12,1%. Учителите и тази година ще получат своя ръст на заплатите. 

2. Български пощи ЕАД, +19,3%. Това е сериозен ръст за една критично изостанала система, където хората масово работеха на МРЗ.

3. КЗК, +18,7% - е, браво! Сигурно са си го заслужили покрай проверките. Борбата с монополите изисква повече средства.

4. Министерство на земеделието, +8,8% и Селскостопанска академия - +7,1%. Това е опит за компенсиране на натрупаното изоставане. Не е "уау", но е повече от много други.

5. БНР, +8,9% (при едва +3,3% за БНТ) - интересна медийна диференциация в държавния ефир.

6. Министерство на здравеопазването +7,2% за заплати. 

7. Висше образование (БАН и ВУЗ-овете) +6,6% и +6,3% за заплати.

Днес на НСТС ще чуем много лозунги и оправдания. Но истинската битка за доходите предстои. Тя няма да се реши в Министерския съвет, а в Народното събрание. Между първо и второ четене депутатите трябва да спрат с политическата демагогия и хирургически точно да таргетират конкретни направления и системи, които в момента са ощетени. Няма да ги пиша кои са. Те си знаят. Огледайте таблицата, която направих. Сметките са на масата. Сега е ред на политическата смелост и разума.

"Кауфланд" плаши с фалит по-тежък от този на КТБ

автор:Дума

visibility 7440

Още 200 овце са ликвидирани заради шарката

автор:Дума

visibility 7501

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ