Смях през сълзи

Случката със сълзотворния спрей, при която наши полицаи се самообгазиха преди ден по време на един мижав протест в центъра на София, е достойна за сюжет на полицейска комедия. Ако беше жив Луи де Фюнес, изиграл култовата роля на полицая от Сен Тропе, непременно щеше да им завиди. Да наблюдаваш как пазителите на реда кашлят и си трият очите, а тия, срещу които е насочена "предпазната мярка" им подават кърпички, си е пародия отвсякъде. Виновен бил вятърът, а нашите не преценили бумеранговия ефект на това, което предприемат. А защо го правят, когато се оказаха повече от протестиращите, сигурно и те не могат да си отговорят. Един от основните уроци, които татковците дават на своите синчета, е, когато пишкaт прави навън, да се съобразят с вятъра. Е, тия униформени момчета не са слушкали татко си. Шегата настрана, добре е все пак, че началникът, който им е наредил, не се е улисал да вика на помощ армията. 

А в същото това време, когато мрежата завря от шеги и саркастични коментари, хората можеха да гледат на живо какво се случва в Париж, където демонстранти разбиваха магазини и палеха банки. Тамошната полиция пък не се церемонеше, а действаше с газ, водни оръдия и палки. 

У нас - каквато държавата, такива протестите, такива и полицаите ни. Чак да му стане жал на човек за тях. Бива ли такова незнание, безпросветност, некадърност, безхаберие и страх? А какво да кажем, ако се случи нещо наистина сериозно. Това ли им е генералната тренировка за отразяване на някоя терористична атака, за която вече имат оперативна информация? Най-добре би било да им се вземат оръжията, че утре ще се самозастрелят. 

Няма такъв срам наистина. А баш началниците с вратовръзките се правят на разсеяни. И дума не обелват този път за "уронване престижа на МВР". Камо ли да поемат отговорност в безотговорната ни държавица.