Смятам, че иконата трябва да бъде безупречна

Михаил и Виктория Сердюкови

Светското име на Зинон е Теодор Владимир Михайлович (роден през 1953 г.); той е архимандрит, деятел на Руската Православна Църква, иконописец. Той получава светско художествено образование и през 1976 г. става йеромонах в Псково-Печорския манастир. Той е един от най-големите майстори на съвременната руска иконопис и се придържа строго към древните византийски традиции. През 1995 г. той става един от първите църковни деятели, който получава Държавната награда на Русия за приноса си към църковното изкуство…
Роден е през 1953 г. в Украйна. На 23 годишна възраст е подстриган за монах. Той е член на попечителския съвет на Свято-Филаретовския православно-християнски институт.


- Може ли всеки художник да стане иконописец? Какво е нужно за това?
- Преди всичко, желание и способност. Разбира се, както за всяко сериозно нещо, и за църковно изкуство е нужно да се учи. Дълго, упорито, с пълна самоотдаване. Най-малко петнадесет години са нужни ако човек няма предварителна подготовка.
-  Задължително ли е човек да притежава талант за да рисува икони?
-  Едно е да чувстваш, съвсем друго е да съумееш да въплътиш своите чувства и преживявания. Леонардо да Винчи е казал, че няма художник там, където ръката не работи заедно с окото. Да вземем изкуствоведите: те чувстват прекрасно, виждат, но ако самите те хванат четката, нищо няма да се получи. Аз съм уверен, че в това отношение поетите са много повече, отколкото тези, които са познати на публиката. Едно е да чувстваш тънко, съвсем друго е да съумееш да облечеш това в дадена форма. Това не е дадено на всеки.
- Т.е. това е което ни се дава от Бог? Ето, например, на вас ви е даден талант да рисувате икони, а на нас – не…
- Значи, тогава на вас ви е дадено нещо друго. Духът е един, а дарбите са различни. Художникът трябва непрекъснато да усъвършенства и развива своето майсторство. Смятам, че иконата преди всичко трябва да е безупречна в художествено отношение. Сега това, което аз виждам да рисуват в Москва, чисто и просто е безобразие в по-голямата си част.
- Обяснете ни, моля.
- Патриарх Алексей I беше помолил да не се носят в храмовете книжни цветя, защото те просто не са истински. Още по-рано Московският митрополит Филарет (Дроздов) казваше, че в църковната утвар не трябва да се използват фалшиви камъни и метали не защото нямат голяма стойност, а защото съдържат в себе си лъжа. Църквата не одобрява никакви механични начини за възпроизвеждане на икони. Изглежда, обаче, че сега обстоятелствата водят до това… Това достига понякога до уродливи форми и в нашите магазини за икони се продават такива икони, които просто нямат право да съществуват.
- Интересно, дали си спомняте за най-първата рисунка в живота ви?
- Помня само, че като бях на четири години, започнах да си драскам рисунки. От тогава насам винаги се опитвам да нарисувам нещо с каквото имам под ръка – молив, тебешир, въглен. Като бях малък, най-големият подарък за мен бяха водни боички. Не винаги се получаваше нещо достатъчно добро, но винаги се стараех.
През 1994 г. на Църквата е предаден древния Спасо-Преображенски Мирожски манастир. При предаването властите поставят едно условие: между стените на манастира да се появи иконописна школа. На мен ми поръчаха да организирам това. Скоро тук се образува не просто школа, а цяло монашеско братство от иконописци. Хората идваха не само от Русия, но и от целия свят за да се учат. Ние рисувахме икони, правехме стенописи, постепенно се възраждаше самият манастир, който за времето на съветската власт беше изцяло западнал. Най-напред възстановихме църквата над портата на името на светия Стефан Първомъченик и в нея започнаха да се провеждат богослужения. Направихме уникален иконостас от камък, като аз нарисувах върху него ликовете на Спасителя, на Богородица и светиите в медальони…
През 1995 г. съвсем изневиделица получих Държавната награда на Русия – вероятно бях първият в историята на руското монашество с подобна награда. Разбира се, никога не съм си и мечтал за нещо подобно, обаче така се получи.
- Отец Зинон, Вашите творби са известни по цял свят и то не само в православнитте страни. Сега сигурно можете да използвате каквито си пожелаете цветове!
- Що се отнася до цветовете, именно те не трябва да се използват в голямо количество, иначе човек изпада в прекалена шарения. Ето, например, сега като правя стенописи в храма, работя с четири цвята. В иконата може да си позволим малко повече цветове. Обаче не е хубаво да се увличаме в пъстрота. Погледнете картините на известните художници. Венецианецът Тициан е колорист от най-висша класа! Неговите ранни творби, обаче, са малко по-шарени от необходимото, в тях има прекалено много ярки драперии. Обаче ако в Санкт-Петербург посетите Ермитажа, мисля, че задължително ще обърнете внимание на някоя от неговите късни творби, като, например, „Свети Себастиян”. В нея той използва само три цвята, обаче за сметка на това каква сила, каква мощ е заложена в портрета!
- Има ли противоречия между „големите пари” и творчеството на иконописеца? Как Вие самият се отнасяте към парите?
- Нямам особено отношение. Аз винаги съм имал пари, защото потребностите ми са малки. Много хора просто нищо не са ми плащали. Аз, по правило, не получавам никакви хонорари. Колкото ми дават, толкова и взимам. В манастира рисувах съвсем безплатно, защото там ми беше осигурено всичко необходимо за живеене. Разбира се, тук, във Виена трябва да плащам данъци, осигуровки, да купувам материали, а това струва пари. Така или иначе, аз никога не определям цена за работата си. Това е закон.
- Обръщат ли се към Вас различни хора – от нефтени олигарси до полубедняшки приход – с молба да им нарисувате иконостас в храма?
- Ако знам, че хората нямат пари, то мога да им го нарисувам безплатно. Обаче има такива, които искат да им направя нещо прекрасно, а ми предлагат стотинки… Съгласявам се, а след това виждам, че всеки свещеник кара вносен автомобил, дето струва по няколко десетки хиляди долара!... Тогава се замисляш над човешката природа – за какво се стискат за пари и за какво не. Ами нали тази кола след пет години ще се превърне в купчина старо желязо, а иконостасът се прави за векове и именно за него не им се дават пари… Странно е това за мен.
- Какво е църковното ви звание?
- В Русия съм архимандрит. Днешното ми положение, обаче, не съответства на чина ми, защото за гърците архимандрит е настоятел на манастир. Аз бях манастирски настоятел само за кратко време, а днес съм просто монах.
- Целият си живот се срещате с явления, които е невъзможно да бъдат обяснени. Да речем, отделянето на миро от икони, Божествения огън в Йерусалим, Торинската плащеница… Смятате ли, че това са истински чудеса?
- Те изобщо не ме интересуват. Най-голямото чудо за мен в християнството е самият Исус Христос. Какво толкова невероятно може да прибави към моята вяра даже най-истинската Торинска плащеница или реалното слизане на Благодатния огън на Великден?

Виена - Москва