София на безумците

Една стара българска поговорка гласи: "Накарай мързеливия да работи и той ще те научи на акъл". Ако трансформираме тази мъдрост, за да отговаря на безвремието на ГЕРБ, тя вероятно ще гласи следното: "Остави лудия без надзор, за да те научи какво точно е хаос и безумие".
Управлението на ГЕРБ в София винаги е било странен коктейл от мързел, неумение и проблясваща лудост, но последните им идеи вече съвсем сериозно граничат с неопознатите територии на мрака в човешката психика.
Ни в клин, ни в ръкав вчера главният архитект на София Петър Диков, за когото злите езици твърдят, че може и да е евентуален кандидат на ГЕРБ за кмет на столицата, ако Фандъкова не успее да се пребори за обичта на партийния лидер и премиер, обяви нова ексцентрична идея. Той съобщи, че в София трябва да бъдат поставени 2810 табла, на които да се лепят материалите за предизборна реклама в града.
Сметката на този творчески политически порив е доста солена - 600 000 лева. Артистичната мисъл на главния архитект вероятно можеше да бъде разбрана, ако всички останали проблеми на София бяха решени. Само че столицата от ден на ден се задъхва, а единственото, което правят ГЕРБ, е да се държат като аристократи, които смятат, че реалността не ги задължава по никакъв начин. Поведението и предложението на Диков се родее с митологичното предположение на Мария-Антоанета, че народът трябва да наблегне на пастите, щом няма хляб за ядене.
Всеки, който е имал неблагоразумието да избере за себе си София като град за живеене, веднага може да сподели с експертно око и опит какво не е наред в столицата. Ето един простичък пример. Сега идва тропическо лято, както в последните няколко години. Тези 600 хиляди лева съвсем спокойно могат да бъдат дадени за климатици в автобусите, а не превозните средства да бъдат превръщани в модерна реплика на газовите камери.
Доброто управление трябва да мисли за обикновените грижи и нужди на хората, а не да се отвлича в грандомански и сюрреалистични идеи за своята алтернативна реалност на безумието. Нека да оправят проблема с детските градини, ако искат да останат в историята. Или пък да решат окончателно проблема с дупките по улиците. Не, ГЕРБ искат да бъдат запомнени като явление от психиатрията, не от политиката.
Защо винаги се случва този сблъсък между политическото безумие и реалността? Защото, в случая това важи за ГЕРБ, политиците не живеят реален живот. Те се изолират в някакви свои кули, в някакъв различен свят, и започват да живеят като в розов сън. Заради това на главния архитект му се е сторила добра идеята да предложи да има табла за политически плакати за 600 хиляди лева. Защото той прилича на анимационен герой, каквото е цялото управление на столицата.
Едва ли нещо в този град ще тръгне, ако това не се промени. Но това са само мечти. Единственото нещо, което можем да прогнозираме със сигурност, е, че този проблясък няма да е последен. Безумците обичат да дават идеи...