Софийската филхармония свири Мусоргски и Глазунов

Доайенът на диригентското изкуство у нас маестро Георги Димитров ще поведе на 23 март Софийската филхармония с програма от творби на двама колосални композитори - Модест Мусоргски и Aлександър Глазунов. Солисти на вечерта са виртуозната цигуларка Лия Петрова и известният бас Мартин Цонев. В програмата - Встъпление към операта "Хованщина" и "Песни и танци на смъртта" от Мусоргски и Концерт за цигулка и оркестър в ла минор, оп. 82 от Глазунов. Със същата програма на 25 март националният оркестър ще гостува в Русе на Международния фестивал "Мартенски музикални дни", научи ДУМА от Кремена Николова-Флор, реклама и връзки с медиите на Софийската филхармония.

Ярък представител на "Могъщата петорка", Модест Мусоргски е може би най-необикновената творческа личност на своята генерация. Неговите новаторски търсения в хармонията, колорита, вокалния стил (оперите "Борис Годунов" и "Хованщина", песенните цикли "Без слънце", "Песни и танци на смъртта", Симфоничната картина "Нощ на голия връх") и ярката изобразителност привличат навремето вниманието на Дебюси, който дори го смята за един от предтечите на импресионизма. Отказал се от привилегиите на своя дворянски произход, Мусоргски се отдава изцяло на композиторското си призвание, но живее твърде бохемски, рано умира, оставяйки повечето си произведения недовършени или само в нахвърляни скици. Благородната мисия да довърши и публикува наследството на своя приятел и съмишленик поема Николай Римски-Корсаков, благодарение на когото творбите на Мусоргски не само достигат до аудиторията, но и трайно навлизат в световния оперен и симфоничен репертоар като кулминации на руската музика на ХIХ век.
Още на 16-годишна възраст Александър Глазунов представя пред публика първата си симфония, демонстрирайки ранното и изненадващо хармонично развитие на своя изключителен талант. Ученик на Балакирев и Римски-Корсаков, музикален наследник на "Могъщата петорка", той изучава с голямо внимание и творчеството на Чайковски (който от своя страна също оценява високо способностите на младия си колега). Стилът на Глазунов обединява най-добрите традиции на руската музика - епична сила и жива емоционална изразителност, бляскава оркестрация и дълбочина на симфоничното развитие. А балетната му музика продължава традицията на "симфоничните балети" на Чайковски.