Софийската опера откри новия сезон

Магдалена Манолова

Тържественото откриване на новия сезон на Софийската опера бе внушително събитие. Събитие, с високия градус на истински празник, уважен от  многобройна публика и гости. В превъзбудената атмосфера имаше нещо от усещането за свещенодействие, в което участват и спечелените за оперното изкуство нови поколения "поклонници". Всъщност това е резултат от последователната стратегия на директора акад. Пламен Карталов да превърне операта в търсен и обичан храм. Храм, в който може и да научим нещо за философията на живота. Послание, което е толкова значимо в нашето време на изгубени ценности.
Стратегът в тази духовна битка за "заразяване" на все повече почитатели Пламен Карталов успява вече години мъдро и с много усилия, с подход в работата си със сложната машина на оперния театър да превърне Националната институция в театър с международна значимост. За това говори фактът, че публиката има все повече международен характер, а световната критика дава своята висока оценка за българския оперен театър.
Спектакълът на шедьовъра на Верди "Дон Карлос" бе посветен на стогодишнината от рождението на Борис Христов и същата годишнина от рождението на оперния режисьор Михаил Хаджимишев. Две годишнини, които са израз на почит и уважение към двама велики творци - Борис Христов, оперната легенда и режисьора Михаил Хаджимишев, който е сътворявал повече от 40 години историята на първата ни оперна сцена. Творци, които имат нещо общо в съдбата си. Борис Христов, юристът, и Хаджимишев, изучавал дипломация в Сорбоната, откриват призванието си - музиката, след дипломирането си в тези професии. Словото на акад. Карталов припомни, че българското оперно дело е само на крехката възраст от 123 години. Важното е, "като вървим напред, да уважаваме пионерите, основатели и следовници на оперния ни театър".
И двамата творци имат нещо общо като духовност, те са необикновени енциклопедични личности. Аз възприемам Борис Христов като истинска ренесансова личност. Учен-изследовател на епохи и стилове в различите изкуства, той успя да пресътвори познатото, да превърне своите герои в психологически портрет на времето си. Той ни завеща не само своите артистични послания, но и посланията си към човечеството, към славянския род. Михаил Хаджимишев, режисьорът, либретистът, преводачът, педагогът, бе и този, който се бори упорито и за представянето на българското оперно творчество. Постановката на операта "Дон Карлос" на Хаджимишев дълги години живя на сцената на Софийската опера.
За своята постановка на "Дон Карлос" в далечната 1988 г. с вълнение Карталов сподели, че по това време той работи с Борис Христов в Рим, когато се сбъдва мечтата на Борис да създаде Академия за млади оперни певци. В новата сценична версия на Карталов на операта на Верди участват Никола Гюзелев, Стефан Еленков, Николай Гяуров и поколения млади певци. Всъщност важно е да си припомним, че това заглавие присъства на софийска сцена години наред, защото за разлика от други големи театри, ние винаги сме имали изпълнителите на петте ключови роли. Голямата българска басова традиция винаги е захранвала не само нашите сцени, но и световните с уникалните ни певци-артисти. Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев и генерацията след тях са търсените интерпретатори за престижните театри.
Някак неволно тази опера събужда спомените за изживените мигове с големите български баси. Спомням си "ненадминатия крал Филип" (според Херберт фон Караян) и Мирела Френи в 1981 г. за  50-годишния юбилей на Гяуров в постановката на Хаджимишев. Спомням си и най-младия състав (на възраст между 27-33 г.) в постановката на Карталов от 1996 г., сбогуването със сцената на Гена Димитрова и Никола Гюзелев в 2001-ва, когато светът отбеляза стогодишнината от смъртта на маестро Верди. Всъщност добре е да си припомним, че нашата публика е имала щастието на родна сцена да изживее звездните си мигове със световните български артисти. "За да вървим напред, ние с благодарност и почит се обръщаме към тези ветерани, лъвове и орли на българската оперна сцена". Думи на Карталов за уважение и почит към миналото.
Неслучайно директорът на операта кани лично световноизвестния италиански бас Феручо Фурлането за откриването на сезона на СО. Големият италиански бас сподели, че е израснал в преклонение пред Борис Христов. Той му дава идеята да бъде не само певец, но и интерпретатор, да създава образи със силен духовен заряд... Защото гласът не е всичко. Борис Христов вярваше, че "чувството преобразява гласа. В това е тайната на голямото изкуство".
Феручо Фурлането бе страдащият владетел, лишен от любов, подвластен на Инквизицията. Това бе човешкият образ на един крал, с неговите съмнения и угризения. Съставът от гостуващи певци Иван Момиров (Дон Карлос), Свилен Николов (Родриго) и италианката Чинция Киарини (Еболи) си партнираха с Радостина Николаева (Елизабет), Петър Бучков (Великият Инквизитор), Димитър Станчев (Монах). Двамата италиански гости - Феручо Фурлането и Чинция Карини (от майсторския клас на Райна Кабаиванска), изпълниха спектакъла с очарованието на неповторимата италианска вокалност. Спектакълът под палката на Григор Паликаров бе воден динамично, на места с прекалено бързи темпа и звукова мощ, заглушаваща цялостното въздействие. Нещо, което отдавам на моментната емоция. Ансамбълът на Софийската опера доказа и този път високите стандарти на първия ни оперен театър в заглавието, с което е покорявал и световните сцени.
Празникът бе израз на благодарност и почит, преклонение пред миналото, вяра в бъдещето на операта, спечелила своите нови "поклонници" в храма, в който може да опознаваме и философията на живота. Бурните аплодисменти на публиката и емоционалната атмосфера означават благодарност за дарените емоции, но и вяра за едно спечелено приятелство.
 

И на пресконференция преди спектакъла