Солун днес - без блясък и с бежанци

Методи Методиев

За нас, българите, Солун има твърде особено място в съзнанието ни. За едни той е символ на пропуснатите в миналото исторически шансове да господстваме в "перлата на Егея", за други - на византийската способност винаги да бъдат на страната на печелившите в дипломацията въпреки загубите на бойното поле, люлка на борбите за освобождението на Македония и пр., а за трети - приятно място за пазаруване, за летни емоции, почивки и кратки екскурзии в чужбина. Въобще Солун, или както гърците го наричат Тесалоники, отколе е едно място, свързано с противоречиви емоции и мечти, разочарования и надежди.
Солун е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина и е административен център на префектурата Централна Македония. Населението на Солун е около половин милион жители, а с предградията надхвърля 900 хиляди. Градът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Днес обаче Солун е твърде далеч от миналия си блясък. Фасадите на сградите по централната улица "Егнатия" са доста поолющени, по една от търговските улици в града - "Цимисхи", много от предишните лъскави магазини са хлопнали кепенците, а твърде често срещани са надписите по витрините "Дава се под наем" или "Продава се". По крайбрежната улица "Никис" почти никой не се разхожда както в миналото, тук-там може да се забележи по някой самотен забързан минувач. Като че ли градът е замръзнал в очакване на някого или нещо...
По вече споменатата улица "Егнатия" трудно може да се видят гърци. Местните или седят в кафенетата, или в офисите и магазините и почти не се показват навън. Навън са мигрантите. Седят на стълбите пред входовете, стоят по ъглите самотно или на малки групички - понякога тихо, друг път оживено разговарят на родните си езици. Мълчаливи забрадени жени държат в скутовете си невръстни дечица с питащи погледи и от време на време им шепнат по някоя дума.
Стар гражданин на града ми обяснява, че така е повече от 7 месеца. Местните като че ли вече са свикнали с присъствието на чужденците, но въпреки това искат "тези да се махат вече". "Имаме си достатъчно грижи и проблеми и без тях. Да си ходят при Меркел - нали тя ги покани? Няма да ставаме бежански лагер, я!", ядосва се той. Събеседникът ми разказва, че по-заможните от мигрантите първоначално си наемали стаи в по-евтините крайградски мотели и хотели от по-ниска категория, а като попривършели парите, тръгвали към македонската граница. Други пък дори наемали апартаменти за известно време, но местните "добре ги щавели с парите и наемателите бързо напускали". Питам го дали се страхува, чувства ли се сигурен. Отговаря ми, че не се чувства директно застрашен, но не е и спокоен. В Солун нямало изстъпления против мигрантите, а и самите те изглежда не създавали проблеми. "Но откакто се затвори границата, кой знае... Ние по принцип не сме народ, който много обича чужденците, и особено мюсюлманите. Няма да е лошо или да ги върнат в Турция, или Меркел да си ги вземе. То гърците няма какво да ядем и сме зле, а какво остава за тези... И туристическият сезон през тази година ще е направо катастрофален. Отказват се масово резервации и няма нищо чудно в това - кой иска да почива сред лодки с пристигащи мигранти?"
По улиците на Солун не се забелязва присъствие на униформени полицаи. Просто няма! Няма дори преминаващи патрулки. Или съседите имат отлично видеонаблюдение, или пък вярват в късмета си, че няма да има "гръцки Брюксел", или пък въобще не им пука... Ако не изпратят нежеланите гости обратно в Турция или към Западна Европа, защо пък да не изчакат малко и да ги "засилят" на север, към нас? Няма да правят от страната си бежански лагер, я!