Сондажи за "мир и благоденствие"

Денят започна с гафове - и европейски, и американски. За европейските е ясно. Ние, европейците, ако можем все пак да се броим като такива, изхождайки от всекидневно променящо посоката си глаголстване по темата "единен съюз", се надяваме, че надпреварата вътре в тандема "Меркози" няма да ни впримчи в непосилната за нас, българите, тегоба на кьошето, предварително планирано за държавата ни в икономическата карта на Европа. Донякъде е обяснимо, все пак е игричка в стил геополитика, макар и регионална.
Друго нещо е обаче, когато пак геополитика, но този път глобална, се стреми да набута в кьошето на световната икономическа история страни като Китай и Индия, да не говорим за Русия. Новата инициатива на САЩ - Транстихоокеанското партньорство, предизвика много спорове и догадки. Предизвика обаче и напълно логично недоумение. Едва ли у някого може да се породи и капка съмнение, че с понятия като "презареждане" и "стратегическо партньорство" в съвременния политически диалог, воден на талази и с много едностранно предявявани обструкции, САЩ се опитват да въведат за пореден път конфронтационната си формула, с която да изхвърлят като основни действащи страни от региона Русия, Китай и Индия.
Денят започна с гаф. Направи го, разбира се "случайно", шефът на Пентагона - почитаемият господин Леон Панета, известен с хрисимия си и ненадминат по демократичност и брилянтна чесност бивш шеф на ЦРУ. Та въпросният господин искренно и любезно поясни в нарочно изявление страховете си от двете икономически, а не на последно място и военни свръхсили от същия този Тихоокеански регион - Китай и Индия. Естествено плюс Русия. Ясно е, че г-н Панета си играе ролята добре, чисто по холивудски, но странно защо го прави в определения вече като "ретро" технологичен за съответната киноепоха каубойски жанр. Ясно става също, че подобна "обхождаща" маневра има за цел да подведе общественото мнение в посочения регион (припомням: Тихоокеански) към размишления и изводи, благоприятни - познайте за кого!
Сондирането Панетово странно съвпадна с обиколката на "презареждача" Обама точно в тази част на света. Но нека си припомним част от хронологията. Австралия, страна твърде независима извън контурите на влияние в рамките на бившата британска империя, изведнъж реши да допусне на своя територия американски военни части. Досещате се, разбира се, че става дума за миролюбци, без кавички, осенени от държавната повеля на американската администрация да се вживеят в ролята на гаранти на сигурността на целия регион.
Някой, все пак обладан от поривите на справедливия си разум, побърза да обясни гафа на Панета като прибързана импулсивност. Сигурно е така, но все пак намирисва и на преднамерена импулсивност... Важното е, че мечът вече е изваден. Америка, пардон, САЩ едва ли са имали време да го наточат подобаващо, но една сонда, както вече споменах, надали ще попречи драстично. "Изправени сме пред заплахи от надигащи се държави, Китай, Индия и други, за които винаги трябва да сме внимателни и да сме сигурни, че имаме достатъчна защита на силите в Тихоокеанския регион, за да е сигурно, че те знаят, че няма да отидем другаде", заяви Панета.
Целта беше указана ясно, а Обама с присъщата си усмивка дори допълни, че новият курс на Вашингтон не трябва да се оценява като опит да бъде обкръжен с американско влияние Китай, в чиито интереси влиза постигането на стабилност в Мианмар и интеграцията на страната в международната общност. Потресаваща с логиката си загриженост, породена от мечтите на "презарядното устройство" за мир и вечна дружба в името на мира и вечната дружба. Точка.
Колкото до Китай и Индия (плюс Русия) - нека си се свират по кьошетата...