31 Май 2020неделя16:30 ч.

Социализъм по венецуелски

Инвестициите в социалната сфера са една от най-впечатляващите характеристики на лявата политика

/ брой: 117

автор:Боян Михайлов

visibility 2460

Изминалите 10 години след неуспешния опит за преврат срещу президента на Венецуела Уго Чавес не изтриха от будната съвест на левите демократични сили и обществени кръгове спомените им за случилото се. Както е известно, този незаконен акт бе предприет на 11 април 2002 г. от хора от богатите слоеве, привилегировани от управляващите в недалечното минало власти на капиталистическата система. И съвсем очевидно беше инспириран от чужбина.
Организираните стачки и протести, причинили срив в производствения процес на цялата икономика и затрудняване на работата на правителството, са били подготвителният етап на стремежа им да отстранят лидера Уго Чавес и управляващите политически сили. Помощта на висши военни и някои армейски подразделения, оказана на превратаджиите, оглавявани от индустриалеца Педро Кармона, увеличава в голяма степен възможностите на последните да осъществят набелязаната си цел. И те наистина я постигат, макар и временно. И най-страшното - със свалянето от длъжност на президента Уго Чавес и насилственото му отвеждане на един остров. Действията на превратаджиите са подкрепяни от озлобени сравнително многобройни тълпи техни привърженици, главно в Каракас, които обвиняват законния президент в това, че е комунист, че служел на Куба, а и в други според тях "тежки престъпления".
Обявяването на Педро Кармона за президент, след като той и привържениците му отправят ултиматум, че ще взривят сградата на Парламента и я превземат, е сред пиковите моменти в предприетите мерки за установяването на новата власт.
И ако според доказани сведения превратаджиите са подкрепени от около 300 000 техни привърженици - главно в столицата, другите хора - от неимуществените слоеве на обществото навсякъде в страната, са около 8 млн. души. Те също излизат на улиците, площадите, и с много активни действия, с помощта на част от армията, а и от правителствата на редица страни, не само в Латинска Америка, но и от други райони на света, които не признават Кармона за държавен глава на Венецуела, го принуждават да се откаже да заема този пост и да го предостави на законния президент Уго Чавес. Който пък собственоръчно вече е написал бележка, в която обявява, че не е подал оставка, че не се е отказал "от законната власт, дадена ми от народа".
И така на 13 април 2002 г. Уго Чавес е освободен, завръща се в Каракас, в двореца "Мирафлорес", където го очакват и приветстват огромен брой негови привърженици, заема отново поста си на държавен глава и първите думи, които отправя към тях, които се чуват и по телевизията, са: "Запазете спокойствие! Не отмъщавайте! Не проливайте кръв!"
Така и става. Превратаджиите не са съдени, не са наказани, остават на свобода. Това, както и цитираните по-горе слова, са призив за реално провеждане на една стратегия за национално помирение, постигането на което е най-доброто условие за по-нататъшното демократично политическо, социално-икономическо, културно и в други области развитие на Боливарската република Венецуела. Но напредъкът, който тя наистина постига през последните 14 години, откакто неин президент е Уго Чавес, е резултат преди всичко от провежданата от държавната власт под негово ръководство политика. Освен вече добре известните данни за промените в страната излизат наяве и нови, които също се оценяват положително.
Инвестициите на правителството в социалната сфера през посочения период са една от най-впечатляващите характеристики на лявата политика, осъществявана от него. Защото всяка година те са в размер на много милиони долара. И непрекъснато нарастват.
Обявеното наскоро решение за повишаване на минималната работна заплата с 32,25% още през настоящата година е нов положителен резултат от лявата политика на държавната власт във Венецуела. Така ще бъдат облагодетелствани около 4 млн. граждани и тя ще стане страната с най-високо минимално възнаграждение в Латинска Америка, равняващо се на 476 долара. Като съответните средства за увеличението ще бъдат осигурени от приходите от петрола и събираните държавни такси. Както изтъкна Уго Чавес, "тази стъпка е в полза на работниците, част от проекта за преразпределяне на националните доходи и търсенето на реална равнопоставеност". И допълва още: "През 1999 г., когато встъпих в длъжност, 65% от тези, които са работили в официалния сектор, получаваха минимална работна заплата, а през 2010 г. те вече са намалели до 21,1 на сто. Посочените проценти са много важни за измерване на развитието на революцията". А трябва да се има предвид, че през 80-те и 90-те години на миналия век минималната работна заплата във Венецуела е била постоянно замразена.
Регулирането на цените на някои стоки е друг съществен елемент от социалната политика на венецуелското правителство. Средно с 23% по-евтино ще бъдат продавани брашното, оризът, олиото, млякото, лекарствата и други продукти от първа необходимост, с което ще бъдат облагодетелствани най-бедните хора в страната. А специален държавен орган, който вече е създаден и функционира, следи и контролира цените на споменатите стоки. С всички тези мерки се цели "да се сложи край на безумието на капиталистическата експлоатация". Чавес изтъква още, че "свободният пазар е създаден за буржоазията, за да ограбва трудещите се".
Забележителни са резултатите от изпълнението на правителствения план за строителство на жилища, като до края на март 2012 г. в страната са изградени над 182 000 жилища. Още по-голям е размерът на строителството на сгради за живеене, което ще се осъществи до края на 2014 г. И така с помощта на държавата милиони хора ще се сдобият с апартаменти и къщи.
Венецуела е независима държава вече 202 години. Паметният 19 април 1810 г., когато тя се освобождава чрез въоръжена борба от колониалното господство, никога няма да бъде забравен от нейния народ. А промените, които понастоящем настъпват в нея в политическата, социално-икономическата и в други области, се оценяват като постигане на една втора независимост - чрез мирни и революционни процеси. Те са определени и обявени вече като "социализъм на ХХI век" и тяхната същност, характеристика и насоки се съдържат в Националния проект "Симон Боливар" и в Първия социалистически план за икономическо и социално развитие през периода 2007-2013 г.
Във Втория социалистически план - за периода 2013-2019 г., който вече се разработва, в икономическия му раздел особено показателни са насоките и мерките за мащабно развитие на селското стопанство в страната. Природните дадености, най-вече обширните плодородни земи, благоприятен климат, реки и други водни източници за напояване ще бъдат оползотворявани рационално, като финансови средства за значително повишаване на производството в този отрасъл ще отделя и държавата в помощ на земеделските стопани. И така се очертава постигането на реалистичната цел в края на второто десетилетие на ХХI в. Венецуела да се утвърди като една, както вече се говори, "селскостопанска сила".
През последните години - в началото на новото хилядолетие, и по-специално след неуспешния опит за преврат срещу Уго Чавес, правителството на Боливарската република Венецуела продължава да провежда активна външна политика, чиито главни цели са да се увеличава напредъкът в интеграцията между държавите в Латинска Америка и Карибите и да се отстоява техният суверенитет. И наистина то последователно работи и предлага инициативи за разширяване на дейността на няколкото регионални организации - Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (CELAC), Съюзът на южноамериканските държави (UNASUR), Боливарският алианс (ALBA) и Регионалният енергиен алианс (PETROCARIBE). Техните цели да се укрепва независимостта на участващите в тях страни се реализират успешно и особено важен е напредъкът в изкореняването на бедността сред широки слоеве от населението им, причинена от дълго продължилата им изостаналост в много области.
За значението на процесите на обединяване на държавите от този район на света много показателно е едно широко известно твърдение, в което се казва: "Нито един народ от Латинска Америка не е слаб, защото е част от семейството на 600 милиона братя, които изстрадват едни и същи нещастия, които споделят едни и същи чувства, които мечтаят за по-добро бъдеще и разчитат на солидарността на всички честни мъже и жени в света". И именно защото се обединяват, за всички тях, включително и за Венецуела, Фолклендските острови например са проблем не само и единствено на Аржентина, а за целия континент, както заплахите и наложената икономическа блокада срещу Куба.
Венецуела поддържа много добри отношения в продължение вече на над 35 години и с България. Политическите различия на управляващите режими в двете страни не са пречка същите да се развиват на взаимноизгодна основа - в миналото, понастоящем и в бъдеще. Силно вълнуващ символ на тяхното значение е паметникът на Симон Боливар, на този велик герой на венецуелския народ, който бе издигнат и официално открит преди няколко години на площад "Възраждане" в София. Близо до паметника на великия и безсмъртен Христо Ботев.
Голямата подкрепа на Уго Чавес от преобладаващата част от гражданите на Венецуела през драматичните няколко априлски дни на 2002 г., благодарение на която бе предотвратен опитът за преврат срещу него, продължи и след това. Дори нарастваше още повече, потвърждение на което бе избирането му отново за президент през 2006 г. А и понастоящем повечето от хората го одобряват като държавен глава, както и неговата политика и реформаторска дейност в най-важните области. Тези свои положителни настроения те постоянно демонстрират по различни начини - открито и дори емоционално. Но най-авторитетното доказателство за доверието им към същия човек са резултатите от специалните проучвания на Венецуелския институт за анализ и данни, направени в края на януари 2012 г. От тях се вижда, че 74,6% от венецуелците го подкрепят, определяйки управлението му като "отлично, добро и правилно". Стоящите на противоположни позиции с оценки за същото "лошо и неправилно" са 22,4%.
Има всички реални изгледи на предстоящите избори - през октомври т.г., Уго Чавес отново да бъде избран за президент. Според предварителните социологически проучвания, най-вероятно това ще се случи. Очаква се за него да гласуват 57,4% от избирателите, против - 36,8%, а само 5,8% засега не са дали отговор кого от кандидатите за най-висшия държавен пост ще подкрепят. И ако тези предвиждания се потвърдят, лявата насоченост на политическото, социално-икономическото и в други области развитие на Венецуела, а и на голяма част от страните в Латинска Америка и Карибския район, ще се наложи още по-убедително.

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 1305

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 270

/ брой: 100

Буря повреди Тадж Махал

автор:Дума

visibility 1

Гърция ще допуска чужденци от всички страни

автор:Дума

visibility 87

Принц Йоаким е заразен с коронавирус

автор:Дума

visibility 104

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 691

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1857

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ