Социализмът - в музея, Вежди - на прокурора!

А то не бяха шумотевици и дандании около новия Музей на социалистическото изкуство. Първо Вежди Рашидов си направи вятър със своята "пожарникарска дейност". Как той лично бил обикалял разните стъгди и мазета, ателиета и морги за цветни метали, за да събира скулптурите на Ленин и Сталин, на останалите вождове от годините на соца. Как най-после намерил място за изкуството на големите ни художници, което стояло досега "арестувано" в депата на галериите.
Върхът на учрежденската парвенющина бе самото откриване на музея, за което бе събрано под строй цялото "интелектуално войнство" на Бойко, барабар със Симеончо Дянков и други "познавачи" на изкуството. Но върхът на върховете бе церемонията по освещаването на музея от свещеник, което колега от медиите сполучливо определи като "оксиморон и еклектика". А се оказа, че за осъществяването на тази поредна безумна идея на любимеца на Бойко са били потрошени над 3 млн. лева. Да, ама не -  отсякоха веднага заклетите седесари, които съзряха в откриването на музея "реставрация на комунизма".
Докато истината е къде по-проста. Когато се прави такъв музей, някой трябва да запита авторите на творбите (или техните наследници) дали са съгласни те да бъдат излагани в подобна политическа приумица, каквато е измисленият Музей на социалистическото изкуство. В противен случай става дума за чиста проба кражба и злоупотреба с интелектуална собственост, за каквато според закона се полага... санкция и наказание.
Така е в цивилизованите страни и държави, където ценят своето културно наследство и се стремят да го покажат според неговата художествена значимост, без да правят от изкуството пропаганда. А у нас? У нас "изкуствоведът" Вежди на всеослушание ни обяснява как е успял да вкара социализма в... музея. 
Ало, г-н главен прокурор, от какво разбирате повече - от политика или от изкуство?