Социалните - новият Торбалан?

"Държавата няма място в нито едно българско семейство. Ролята на държавата е да наказва престъпници, а не да отвлича деца и да налага диктатура." Това коментира пред медии българска майка, участвала в поредния протест срещу Стратегията за детето, срещу промените в законодателството за закрила на децата. Може и да е права. Но къде е държавата, когато през март 14-годишно момиче бе в болница с травми по главата и гръдния кош, със счупен нос след побой от баща му? Къде е държавата, когато през ноември 2012 г. 32-годишен уби 3-годишното си дете в сливенско село Сотиря? Къде е същата държава, когато през юни 2015 г. бащата на ненавършилата 2 г. Станка блудства с нея и се опита да я убие? А къде е, когато 8-годишно момиченце, пребито от пияната си майка, потърси помощ в квартално заведение в Княжево през октомври 2009 г. Или... Тогава обществото търси и настоява за намесата на държавата - полиция, социални, съд, прокуратура... И ако се забавят с минути, същите хора се гневят. Навярно у българина все още тлее патриархално-ориенталският манталитет да шамароса безнаказано хлапето си, което щом биологически е произлязло от него, мигновено се превръща в негова собственост. Данни от социологическо проучване преди време показаха, че близо 70 на сто от българите одобряват дърпането на ухо или удрянето на шамар на дете. Или същият този нашенец иска да се различава от американците и да продължава да плаши малчугана с "Ако не слушаш, Торбалан ще те вземе!", вместо с "Шшшт, ако социалните те чуят да плачеш, ще те вземат от нас!".

Стратегията за детето

и промените в българското законодателство, свързани със закрилата на малчугани и подрастващи, предизвикаха разгорещени спорове. Станахме свидетели на поредица протести, навярно още предстоят. Доколко са основателни и оправдани страховете на родителите, че държавата ще отнема деца от семействата им? Дали някой не злоупотребява с тях и не подклажда масовата истерия, за да извлече облаги? Дали различните рискове не са поставени под общ знаменател? Дали някой не "чете между редовете"? Дали законите са конкретно разписани?

Неотдавна в социалните мрежи бе разпространена листовка, която "информира" и "разяснява" промените в законодателството. Там е записано, че "само по сигнал (включително анонимен) могат да отнемат детето ви в рамките на 24 часа без съдебна заповед". Този постулат се уповава на чл. 36 буква "г" от Закона за закрила на детето (ЗЗД). Но от въпросния законов текст става ясно съвсем друго: ако е подаден сигнал, че дете е в риск или е жертва на насилие или експлоатация, до 24 часа от получаването на сигнала в дирекция "Социално подпомагане" социален работник трябва да направи оценка на сигнала. Досега

законът даваше срок от 7 дни

но практиката показа, че това е прекалено дълго време, в което злоупотребяването с детето в риск може да продължи и опасностите за физическото и психическото му здраве да станат по-сериозни. Ако информацията от сигнала бъде потвърдена, социалният в спешен порядък събира мултидисциплинарен екип, в който са включени представител на районното управление на МВР, на районната прокуратура и на общината, а при необходимост - и на РЗИ, личен лекар на детето, представител на регионалното управление по образованието, на училището или детската градина. Екипът подготвя план за действие за защита на детето. Внимателният прочит на чл. 36д(3) показва, че когато се установи, че 

насилието е извършено от родител

или от човек, комуто са възложени грижите за детето или на когото то е поверено, на жертвата може да се предостави закрила с настаняване извън семейството в социална услуга за деца, пострадали от насилие или жертви на трафик. В такива случаи социалните може да се обърнат към съда или към прокурор за предприемане на мерки по отношение на извършителя по Закона за защита от домашното насилие. Когато детето е обект на престъпления, полицейската закрила е спешна мярка. Както се вижда, единствено директният и "сух" прочит на закона може да покаже дали става дума за "отвличане на дете" по нечие хрумване (на държавата например) или за защитата му от насилник, бил той и родител.

А и настаняването на дете извън семейството може да стане само при наличие на основания, определени в ЗЗД, и винаги подлежи на съдебен контрол. Статистиката показва, че само в около 1,5% от случаите съдът не е потвърдил искането на социалните дете да бъде настанено извън семейството си.

Листовката внушава, че "домът ви не е защитен", а социалният работник може да влезе и да го "претърси" без съдебна заповед и "да състави доклад с огромно количество лична информация". Звучи по нацистки зловещо, ако преди това не бъде прочетено внимателно Приложение 1 към Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция. Именно този документ изисква подобен доклад от социален работник, когато има сигнал, че дадено дете е в риск. 

Внушението, че новото законодателство дава възможност само по преценка на социалния работник и дори без съгласието на родителите детето да бъде осиновено, също създава погрешни представи. Внимателният прочит на закона показва друго - до такова решение може да се стигне, както и досега, само в крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето, които застрашават неговото здраве и дори живот. Изменението на Семейния кодекс от март 2019 г. допуска 

дете да бъде осиновено без съгласието на родителя

единствено, когато е "настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето" (чл. 93, ал. 2). Осиновяване без съгласие на родителя при условията на ал. 2 се допуска и когато детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване. Тоест, с новите текстове държавата не дава чак такива възможности за намеса в семейния и в личния живот на хората.

Преди дни родители протестираха в 8 града с искане ЗСУ да не влиза в сила от 1 януари, защото се дава право на държавата и неправителствени организации да се намесват в семейните отношения. 

Светият синод също прояви отношение. През април застана зад идеята за Стратегия за детето, като в официално становище заяви, че злоупотребата с родителски права и безотговорното родителство винаги са съществували като духовно и социално зло, което църквата ни категорично осъжда. И направи уговорката, че малка част от българските родители проявяват ниска загриженост и дори агресия спрямо своите децата, поради което трябва да се отчете фактът, че закрилата над родителските права е в интерес и на децата. Преди дни обаче Светият синод призова парламента да не приеме ЗСУ, а управляващите да създадат законодателство, което да защитава традиционното семейство, тъй като някои от разпоредбите "отричат духовната връзка на детето с родителите". Синодът констатира, че т.нар. нови семейни политики, в основата на които е разбирането за детето като субект на самостоятелни юридически права, и за родителството като социална роля, вече са придобили законов израз и не са съобразени с Конституцията. 

Разпознаване на насилието

Разбира се, в българското законодателство за закрила на децата има немалко недоизпипани елементи. Много полицаи, прокурори, съдии, както и медици все още трудно разпознават насилието и очевидно обучението им в тази посока е недостатъчно. 

Друг проблем е недостатъчният брой социални работници. Да не говорим за условията на труд, в които работят, за неадекватното, дори мизерно, заплащане на труда им. А очакванията на обществото са многократно по-големи. Ето още една ниша, в която държавата може да се намеси в полза и на социалните, и на децата, и на обществото.

Само да припомним, че протестите срещу Стратегията за закрила на детето на този етап са безпредметни, тъй като тя е спряна още през лятото.  

Контролът

е друга брънка от веригата, за която българската държава забравя, дори когато законодателят е сътворил най-добрия закон. В конкретния случай става въпрос за това, че новият Закон за социалните услуги (ЗСУ) оказва въздействие върху повече от 25 други закона. Противниците на новото законодателство са разтревожени, че нововъведенията на практика няма да защитават децата, а имат за цел да "раздадат" множество скъпи социални услуги за деца в риск. От МТСП след дълго мълчание обясниха: "Законодателството разширява достъпа, но не въвежда задължение за ползване на социални услуги... В ЗСУ изрично се регламентира, че общините и частните доставчици на социални услуги нямат право да получават приходи от предоставянето на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, т.е. те нито могат да ползват таксите, които потребителите заплащат (те се внасят в държавния бюджет), нито могат да формират печалба. Същевременно те са задължени да използват предоставените им финансови средства само и единствено за социалните услуги, за които са отпуснати от държавния бюджет." От МТСП уверяват, че се въвежда "много по-строг контрол" за качеството на социалните услуги и за разходването на държавните средства за това. Дали е така? Бъдещето ще покаже.