Китайският глобализъм

„Бих искал да предложа инициатива за глобално управление и за съвместно изграждане на по-справедлива и равноправна система за глобално управление и формиране на общност със споделено бъдеще за човечеството“. Това обяви китайският лидер Си Дзинпин на форума на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).  
Това е инициатива не просто за нов международен ред и нов тип междудържавни отношения, а за нов модел на нашата цивилизация. Това е също инициатива не просто на суперсила, осъзнала капацитета си да гради общочовешки ценности и нов модел на глобално развитие. Това е инициатива, която идва от дълбините на историята и мъдростта. Ето какво е казал по въпроса идейният стожер на американската либерална демокрация и злополучният „пророк“ на „края на историята“ Франсис Фукуяма във „Форин афеърс“: „Китай е наследник на дълга и горда традиция на висококачествено бюрократично управление, което се простира назад в продължение на две хилядолетия“. В инициативата ясно личи наследството на древния китайски философ Конфуций (живял 551-479 преди н.е.). 
Понятието чжен заема централно място в конфуцианството. То може да се преведе като човечност, човеколюбие, хуманност. В дебелите книги пише, че този принцип може да бъде формулиран така: "Не прави на другите това, което не пожелаваш на себе си, и им помагай да постигнат това, което ти сам желаеш да постигнеш". Простичко казано, отнасяй се към хората така, както искаш да се отнасят към теб. 
Последните пет века властваше западният мироглед за цивилизационния ход. Според него прогресът на света се дължал на конкуренцията, на сблъсъка между различни слоеве в обществото, между държавите, регионите, континентите, водещите в света държави. Затова трябвало да има конфронтация и конфликти. Знаем, че този сблъсък често е прераствал в конфликти, че и в световни катаклизми. Редица философи посочват, че през тези пет века либералният Запад изскочи най-отпред в развитието заради грабежа на други части на света. Той всъщност действаше обратно на конфуцианството: правеше на другите това, което не пожелаваше на себе си, и им пречеше да постигнат това, което той самият желаеш да постигне. Съвременните издания на тази „ценностна система“ са конфликтите в Украйна и Близкия изток, цветните революции, санкциите, пазарният диктат, че ако щете и претенциите на Доналд Тръмп към Гренландия. 
Като „страничен ефект“ от това зловредие се наложи и либералната мантра, че бедността е полезна, защото прогресът се дължал на стремежа на по-бедния да стане по-богат. Неслучайно благоденствието на индивида се тачеше повече пред благосъстоянието на обществото. 
И сега вижте днешната версия на конфуцианството: всички държави да имат равно участие и възможности в глобалното управление, независимо от размера, силата или богатството си. Да се разширяват представителството и гласа на развиващите се страни. Да се споделят ресурсите и плодовете на глобалното управление и да се намали разликата в развитието между Глобалния Север и Глобалния Юг. Или пък да се спре налагане на „вътрешни практики“ на едни държави над други. Не е тайна, че Китай не изисква смяна на властта като условие за отпускане на заеми. Си Дзинпин неведнъж се е обявявал и срещу доминирането на една или група държави.
Планетарният Китай срещу егоистичния Запад - подобен извод за инициативата на Си не е лишена от основание. От една страна, той потвърждава Фукуяма, защото инициативата му звучи като края на либералната история. Но от друга страна, е и негов контрапункт, доколкото тя предлага „ново начало на историята“.

Тръмп поднася света на тепсия на Си Дзинпин

Срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) е толкова подходяща за китайския президент Си Дзинпин, че той едва ли може да избере по-добър момент от този да демонстрира глобалното влияние на Китай като съперник номер едно на САЩ на международната сцена. Това пише в материал на The New York Times.
На срещата дойдаха руският лидер Владимир Путин, премиерът на Индия Нарендра Моди, а и севернокорейският диктатор Ким Чен Ун. За Моди американските мита породиха съмнения дали трябва да разчита твърде много на Вашингтон. За руския лидер червеният килим на Тръмп в Аляска подкопа усилията на Запада да го изолира за нахлуването му в Украйна. Но фокусът на вниманието е върху Си, който превръща отчуждението на Индия от Америка във възможност и получава оправдание за дългогодишното си съюзничество с Путин, коментира американската медия.
Срещата на върха, която събра над 20 лидери, предимно от Централна Азия, последвана от военен парад в Пекин, на който ще бъдат показани най-новите ракети и самолети на Китай, е повече от просто зрелище, казват репортери. Това е демонстрация как Си се опитва да използва историята, дипломацията и военната мощ като инструменти за прекрояване на световния ред, който досега е бил доминиран от Съединените щати. Защото, както коментира Джонатан Джин, бивш сътрудник на ЦРУ и анализатор на китайската политика в Института "Брукингс", в момента Си Дзинпин е по-заобиколен от държавни глави, отколкото от САЩ и съюзниците им.

Тръмп улесни връзката между Китай и Русия

Предстоящият военен парад по случай 80-годишнината от края на Втората световна война ще представи конфликта като триумф, воден от Комунистическата партия. В речите си Си Дзинпин ще се стреми да прекрои Втората световна война като борба, в която Китай и Съветският съюз са били решаващите театри на военните действия - а не Западна Европа. Това е визия, точно съвпадаща с визията на Путин и има за цел да минимизира претенциите на Запада като решителен фактор за победа и да подчертае приноса на Китай и Русия, особено като се имат предвид десетките милиони загинали руснаци и китайци. Чисто китайският интерес - да се каже как Западът не е спазил споразумения, според които Тайван в крайна сметка трябва да стане част от Китай.
Доскоро САЩ се стараеха активно да не допуснат прекалено сближаване между Китай и Русия. Само че сега напрежението по тази линия изглежда намалява - заради Тръмп и срещата му с Путин в Аляска, която се разглежда като позатопляне на диалога между Руската федерация и Съединените щати. С тази среща Си Дзинпин получава кредит, че не обърна твърдо гръб на Путин, както го сториха на Запад след руската инвазия в Украйна. И сега той има морално-политическата основа да извади на фокус визия за свят с "по-малко САЩ".

Благодарност към Тръмп, че улесни и връзките с Индия

"Си може също да благодари на администрацията на Тръмп, защото тя ускори облекчаването на напрежението между Китай и Индия, основния му азиатски стратегически съперник", се казва в статията. Тръмп го направи, след като удвои размера на митата за индийския внос в САЩ - митата вече са 50%. Това моментално предизвика призиви към Ню Делхи да погледне повече към Китай, за да постигне баланс, а Китай вече действа по дипломатически път в опит да убеди Индия, че бъдещето не е и не може да е тясно обвързано със САЩ. Индийският премиер Нарендра Моди, който се сближи със САЩ по време на администрацията на Байдън, за да противодейства на Пекин, посещава Китай за първи път от 7 години за срещата на върха на ШОС. Той все пак няма да присъства на военния парад, за разлика от Путин и Ким Чен Ун.
Сближаването между Путин и Моди в Китай, както и присъствието на лидери от десетки други развиващи се страни, включително Турция, Египет, Малайзия и Пакистан, е в ярък контраст с нарастващото напрежение и разногласия в съюзите на САЩ с европейските и азиатските страни. Много съюзници на САЩ в Европа и Азия гледат на Китай като на сериозна заплаха за справедливата търговия, демокрацията и регионалната стабилност. Последното от тези опасения ще бъде подчертано от военния парад, на който се очаква да бъдат представени нови противокорабни ракети, които биха могли да бъдат използвани във война за Тайван. Само че всички тези страхове и рискове може да отидат на заден план заради агресивната и непредвидима политика на Тръмп.
"Въпреки опасенията си относно поведението на Китай, някои от тези страни все повече разглеждат Съединените щати като по-голяма, ако не и като основна, дестабилизираща сила в международния ред", коментира Али Уайн, експерт по отношенията между САЩ и Китай в Международната кризисна група.
"Пусни го под одъра, той ще се качи на одъра" - това е заключение на бившия китайски посланик в Индия за Тръмп, но то важи много силно за Си Дзинпин.

actualno.com