Пропуква ли се "стъкленият таван"?

Според някои най-дръзкото женско завоевание е панталонът. Смята се, че тази практична дреха, дала свобода на жените за по-активен живот, е символичното начало на пътешествието на нежната половина на човечество към еманципацията. А всеобщото избирателно право - още едно смело дамско завоевание, е постигнато с много битки с различен край за жените. Днес дискриминацията има много лица, повечето рафинирано маскирани и поставени под "стъкления таван". В наши дни много "мъжки" професии са феминизирани - лекари, учители, журналисти, пиари... Често заплахата от стереотипи кара жените да вярват, че е по-малко вероятно да успеят в кариерата или че са по-слабо компетентни от колегите си мъже. Все пак, ако преди 50-60 години повечето жени разчитаха на финансова сигурност от съпрузите си, в наши дни болшинството имат образование и професия и могат сами да се грижат за себе си. Въпреки това, и днес жените преобладават като специалисти, помощен административен персонал, персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната. А мъжете преобладават на ръководни постове, в професии техници и приложни специалисти, квалифицирани работници в селското, горското, ловното и рибното стопанство, машинни оператори, монтажници.
Анализите показват трайна и недостатъчна представеност на жените в управителните органи на обществените дружества, регистрирани на фондовата борса, което налага увеличаване на техния брой. Транспонирането на 

Директива 2022/2381

на Европейския парламент и на Съвета изисква най-малко 33% от всички директорски позиции, както със, така и без изпълнителни функции, в управителния и надзорния съвет, както и в съвета на директорите на тези компании да бъдат заети от по-слабо представения пол. Това трябва да стане до 30 юни 2026 г. Балансираното участие на жените и мъжете в процесите на вземане на решения във всички сфери на живота е важно за по-доброто управление, поради разнообразието и отчитането на различните гледни точки.
Засега не се знае до какви проблеми и сътресения може да доведе това, но изискването е публичните дружества, регистрирани на фондовата борса, които не отговарят на целта, трябва да адаптират своите процедури за подбор на членове на управителните органи по отношение на критериите и процеса. Освен това се предвижда с подаването на годишните декларации за корпоративно управление публичните дружества да предоставят информация за броя на жените и мъжете в състава на своите управителни органи. Информацията за всяка предходна година трябва да бъде публикувана на интернет страниците на дружествата до 15 май на текущата година, а ако не го сторят, може да бъдат санкционирани. До 30 юни 2026 г. Комисията за финансов надзор ще публикува на сайта си списък с компаниите, които отговарят на заложената в закона цел. Министърът на труда и социалната политика е отговорен и за докладване пред ЕК за прилагането на Директивата.  
Официалното становище е, че увеличаването на присъствието на жените в управителните органи би довело до увеличаване на икономическия растеж, до насърчаване на мобилността на трудовия пазар, засилване на конкурентоспособността на дружествата и постигане на ефективно равенство между жените и мъжете на пазара на труда. 
В България са създадени правови гаранции за равнопоставеност на жените и мъжете, които се съдържат в действащото българско законодателство - Конституцията на Република България, кодекси, закони. Националното законодателство третира еднакво жените и мъжете във всички сфери на регулираните от правото обществени отношения и така гарантира тяхната равнопоставеност.
А дали е така? Навярно всеки въз основа на собствения си  опит има свой отговор. 
Какво ни казва в над 135 страници Докладът за равнопоставеността на жените и мъжете за 2024 г.?  

Разликата в заплатите е на приливи и отливи
 
Средностатистически и по традиция трудовите възнаграждения на жените са по-ниски от тези на мъжете. Разбира се, има и икономически дейности, в които жените са по-добре платени. Например у нас (за миналата година) коефициентът на заетост за жените е 67,6%, а за мъжете - 74,1%. От друга страна, данните на Агенцията по заетостта сочат, че е с помощта на инициативите на активната политика на пазара на труда през 2023-2024 г. повече безработни жени са постъпили на работа, отколкото мъже. Обичайно жените са по-склонни да приемат и по-нископлатена работа, за да осигурят прехраната на семейството си.
Една от най-разпространените причини за разликата в заплащането между половете е, че жените преимуществено полагат труд в някои по-ниско платени сектори. Друга е, че голям процент от жените остават без работа или намаляват работните си часове по време на бременност и след раждането на дете, както и при грижа за болен член на семейството. Доказано е, че 90% от официалната работна сила в областта на полагането на грижи се състои от жени. От друга страна, 7,7 млн. жени не работят, защото липсват достатъчно услуги за полагане на грижи и те са принудени да се грижат за болен член на семейството и по този начин полагат повече часове неплатен труд. Но в наши дни преодоляването на подобни проблеми не е трудно, особено в немалка част от професиите, което доказа и "затварянето" по време на пандемията. Един от начините е на жените се даде по-голяма възможност да работят от вкъщи/от разстояние. 
По последни данни на Евростат най-висока разлика в заплащането между жени и мъже има в Латвия (19%), а най-ниска в Люксембург (-0.9%). 
В България, в периода 2015-2021 г. разликата от 14,5% намалява на 11,4%, но от 2022 г. тенденцията се пречупва и разликата отново нараства на 12,1% за 2022 г. и на 13,1% за следващата година. 
Предмет на Директива (ЕС) 2023/970 на ЕП и на Съвета от 10 май 2023 г. е да се установят минимални изисквания за укрепване на прилагането на принципа на равно заплащане за равен труд или за труд с равна стойност на жените и мъжете. Формирани са изисквания за укрепване на прилагането на принципа  към работодателите и в публичния, и в частния сектор, както и за всички работници и кандидатите за работа.
До 7 юни 2026 г. държавите членки трябва да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с директивата.
У нас, както и в много страни по света, предизвикателствата, свързани с разликата в заплащането и доходите по пол продължават да стоят пред политиката за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете, въпреки прилагането на съществуващите недискриминативни правни регулации и редица мерки.  

Все повече са работодателките

За две години жените работодателки у нас се увеличават с около 9 хиляди.
2024 г. - 43,4 хиляди
2023 г. - 35,6 хиляди
2022 г. - 34,1 хиляди

Ръководителките се увеличават

Важна е промяната в подхода към наемането - тя да се основава само на уменията, които кандидатите притежават и тези, които съответната роля изисква, без съображения за пола на кандидата.
Например през 2022 г. в страните от ЕС по-малко от 1 на 10 от най-големите дружества, допуснати до борсова търговия, имат жена председател или главен изпълнителен директор.
Заетите жени ръководителки традиционно все още са по-малко от мъжете на такива позиции. И все пак има сериозно раздвижване в тяхна полза у нас. През 2023 г. делът на българките, част от управленски бордове, се  увеличава от 14,8% на 18,3%. 
Ето какво е раздвижването в класа професия „ръководители“: 
- 79 хиляди през 2024 г.
- 68 хиляди през 2023 г.
- 64,8 хиляди през 2022 г.

В министерства

Например в Министерството на енергетиката жените са 61% от ръководния състав (при 59% преди година). 
В Министерството на икономиката и индустрията към края на 2024 г. делът на жените в органите за управление на публичните предприятия е близо 40%.
В МОН към края на миналата година щатните бройки са 373, но заети са 324, от които 244 от жени и 80 са заети от мъже.
В МРРБ заетите щатни бройки са общо 540, от които 422 жени и 118 мъже. Ръководните длъжности, които се заемат от жени, са общо 41, от които:
- 11 висши ръководни длъжности (главен секретар, главен директор, директор и
ръководител Инспекторат);
- 30 ръководни длъжности (началник на отдел и началник на сектор).
Тринадесет мъже са на ръководни длъжности:
- трима заемат висши ръководни длъжности;
- 10 на ръководни длъжности. 

Образованието

Традиционно България е лидер в ЕС по жени, заети в информационните технологии (36,6%). По данни на Евростат от 2023 г. почти половината (49,1%) от учените и инженерите у нас са били жени, което поставя България на трето място в ЕС. 
В групата на регистрираните безработни лица по степен на образование най-висок дял при жените се наблюдава при тези с висше образование (64%), следвани от жени с основно и по-ниско (56,7%) и средно образование (50,6%), докато при мъжете най-висок е делът на тези със средно образование (49,4%), с основно и по-ниско са 43,3%, а с висше образование са 36%.
Над 70% от безработните, завършили професионално обучение, са жени.

Пенсиите

Жените на 65 и повече години, живеещи в материални лишения, са повече от мъжете в същата възрастова група (31% жени, 22,9% мъже).
Ниската заплата води и към ниска пенсия. Средната пенсия на един пенсионер за 2024 г. е 883,02 лв., но за мъжете е 988,72 лв., а за жените - 811,01 лв. И средната пенсия за осигурителен стаж и възраст е по-висока за мъжете - 1054,36 лв., докато за жените е 870,40 лв. В момента пенсиите са по-високи, но тенденцията не се променя и през тази година.
И коефициентът на заместване на дохода за пенсия за осигурителен стаж е различен да двата пола - съответно 62,1% за традиционно наричания силен и 54% за "слабия". За сметка на това, заради по-голямата продължителност на живота, жените получават пенсия средно 26,5 години, докато мъжете - 19,7 години.

В законодателната и изпълнителната власт

Към края на 2024 г. относителният дял на депутатските места, заемани от жени, е 21,7%, а в националните правителства е 38,4%. През 2023 г. този дял е бил 36,8%, а през 2022 г. - 40,3%.
Към края на 2023 г., за която последно са представени данни, 27,5% от местата в общинските съвети са заети от жени. 

Бедността

Относителният дял на бедните е 21,7% общо за страната, жени 22,6% и мъже 20,8% през 2024 г. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок (29.2%) от този при работещите на пълно работно време (10.6%). 
- Рискът от бедност сред работещите жени е с 2,5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете (13,2% мъже и 10,7% жени). 
- Рискът от бедност при безработните мъже е с 12,7 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.
- Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 3.6 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете.

България в Индекса за равенство между половете 

Въпреки обективно установения напредък на равнопоставеността на жените и
мъжете в България, остават редица предизвикателства, а се появяват и нови в националните приоритетни области. Страната ни продължава да прилага последователна и
координирана политика за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете във всички области на живота.
Индексът е разработен от Европейския институт за равенство между половете (ЕИРП) като уникален статистически инструмент за измерване на напредъка по отношение на равенството между половете в държавите членки и Европейския съюз. Този комбиниран показател измерва равенството в 6 области:
- „Работа“
- „Пари“
- „Знание“
- „Време“
- „Власт“
- „Здраве“.
Всяка се оценява от 1 до 100 точки (100 е пълно равенство).
Конференцията за оповестяване на новото издание на Индекса за равенство между половете се проведе на 10-11 декември 2024 г. в Брюксел, Белгия. 
Според Индекса от 2024 г. България е с резултат 64,5 точки (от общо 100) - с 6,5 пункта по-нисък от този на ЕС като цяло и страната заема 17-о място в ЕС.
От 2010 г. резултатът на България се е увеличил с 9,5 пункта, главно поради подобрения в категориите „Време“ (+19,9 пункта) и „Правомощия“ (+13 пункта). 
Със 70,9 пункта страната постига най-голямо подобрение в категорията на труда, като запазва стабилна позиция на 22-ро място. За промяната допринасят подобрения в подкатегорията „Участие“ (+2 пункта), като от 2021 г. страната се придвижва от 18-о на 17-о място.
Класирането на България е най-високо - 14-о място в ЕС, по критерия „Правомощия“, където тя има 58,8 пункта (под средната стойност за ЕС). От 2021 г. насам резултатът в тази област намалява с 3,9 пункта, като тя е слязла с три места надолу. В рамките на тази категория България се представя най-добре в подкатегорията на социалните правомощия, където събира 69,4 пункта и заема 11-о място в ЕС.
Докато според данните от Индекс 2023 г. ЕИРП констатира, че България е преодоляла критичните пропуски в равенството между половете, според Индекс 2024 г. България наваксва изоставането си. Това означава, че въпреки че индексът за равенството между половете на България първоначално е бил по-нисък от средния за ЕС, той се е увеличил по-бързо с течение на времето, намалявайки разликата.