Спанак с картофи преди и след мач
За футбола като огледало на живота разказва пиесата на унгареца Золтан Егреши, поставена от Богдан Петканин в Сатиричния театър
/ брой: 83
Въпреки кулинарния привкус на заглавието комедията "Спанак с картофи" от унгарския драматург Золтан Егреши, както ДУМА писа, наднича в съблекалнята на трима футболни съдии преди и след мача. Трима мъже, уж колеги, уж дружески настроени, а същевременно съперници за жени и постове. Дали ще спазят уговорката да "работят в екип" в името на общия успех и Големия футбол и какво ще се случи преди и след мача, се разкрива в забавния и динамичен спектакъл на режисьора Богдан Петканин, който се играе на голямата сцена на Сатиричния театър.
Написаната през 1998 г. комедия има голям успех и се играе по сцените на 23 страни, особено там, където футболът е огледало на живота и начин на съществуване. Защото историята за отношенията между тримата футболни съдии, пресъздадени от Юлиан Вергов, Захари Бахаров и Владимир Карамазов, е колкото смешна, толкова и показателна. Загубите и амбициите на всеки от тях определят чувствата помежду им. Тънкоустният Лаци на Юлиан Вергов е главният съдия, устремил се към висок пост във ФИФА, и подканя колегите си да действат за него, но явно не може да разчита на подкрепата на Артиста, изпълнен от Захари Бахаров, защото му е отнел любимата жена, която всеки път преди мач му е готвела спанак с пържени картофи, нито пък на Сапуна на Владимир Карамазов, който постоянно плете хитроумни интриги.
Режисьор на този, наистина забавен спектакъл, копродукция между Сатиричния театър и продуцентска къща "Артишок", е Богдан Петканин, а сценографията е на Петьо Начев. Основното и най-главното в спектакъла е, разбира се, участието на звездното актьорско трио - Юлиан Вергов, Захари Бахаров и Владимир Карамазов, които разкриват някои неподозирани черти от комедийния си талант. Защото те и тримата се изявяват като наистина добри комедийни актьори, владеещи и мярката, и силата на смешното, комичното и гротескното. А какво друго е нужно за доброто сценично битие на една комедия? Чисто забавление - защо не!?