02 Октомври 2022неделя06:31 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще има разкъсана средна и висока облачност, която след обяд ще се вплътнява. Привечер и през нощта срещу неделя в Западна и в Централна България ще има краткотрайни валежи от дъжд, на отделни места - временно интензивни и значителни по количество, придружени с гръмотевични бури. Ще духа до умерен югозападен вятър. Топло, с максимални температури между 27° и 32°, в София - около 28°. Днес ще има разкъсана средна и висока облачност, която след обяд ще се вплътнява. Привечер и през нощта срещу неделя в Западна и в Централна България ще има краткотрайни валежи от дъжд, на отделни места - временно интензивни и значителни по количество, придружени с гръмотевични бури. Ще духа до умерен югозападен вятър. Топло, с максимални температури между 27° и 32°, в София - около 28°.

Спасителят е винаги на поста си, Снимки Авторът

Неделник

Срещи

Спасителят Иван Ранчев: Морето е любов

Общуването с качествена литература пренася в други светове, казва пловдивчанинът, който всяко лято бди за живота на туристите в Созопол

/ брой: 166

автор:Боян Бойчев

visibility 4

Интервю на Боян БОЙЧЕВ


ИВАН РАНЧЕВ е роден през 1956 г. в Пловдив. Работил е в БДЖ, бил е машинист на локомотив, локомотивен инструктор, организатор в Локомотивното депо в Пловдив. От 80-те години е спасител, като от много време неизменно е на поста си на Централния плаж в Созопол. Обича литературата, чете много книги, сам пише понякога стихове. Негови приятели са някои от най-добрите съвременни български поети и писатели. Женен е, жена му работи в крупна чешка фирма. Има син и снаха, които са завършили НСА, сега са учители по физкултура, занимават се с плуване. Горд дядо е на внук, който носи неговото име - Иван, и тренира футбол в "Кронос" - Пловдив.

- Иване, защо станахте спасител?  

- От любов към морето. Освен това от малък плувам, непрекъснато бях в басейна. Баща ми беше плувец, аз съм плувец, синът ми е плувец. Изкарах курс за спасители. Морето ме влече, то е сила, радост. Понякога е бурно, понякога е тихо, но винаги е красиво и го обичам. Заради тази обич към морето изкарах и курса. Имам и документ за капитанско право. Освен това съм ветроходец, но не се занимавам с ветроходство - не защото не ми харесва, а защото е скъп спорт и не е за бедния джоб на спасителя. 

- Откога сте в тази трудна и отговорна професия? 

- Започнах като спасител през 1986 г. Преди това съм работил в железниците. 13 години съм бил локомотивен машинист. После - локомотивен инструктор. След това се занимавах с организацията в Локомотивно депо - Пловдив. Затова, когато изкарах курсовете за спасител, първоначално бях назначен към станцията на Железопътно управление - Пловдив, на солниците край Бургас. В нея идваха предимно хора от железниците. След това дойдох на Централния плаж в Созопол, където бях изпратен от Българския червен кръст. Придружавах всички пловдивски гимназии.

От Пловдив всеки вторник изпращаха по 60 деца на лагер. Тогава бяха едни от най-хубавите години. Имаше ред, децата бяха много послушни. Лагерът се ограждаше с въженца, слагаше се табела. Учениците се строяваха сутрин, слагахме им бели шапки, червени шапки. След това, държейки се за ръце, влизаха с мен, учителките също помагаха. Имаше и медицинско лице. Съвсем различно от това, което наблюдаваме днес, когато децата не спазват никаква дисциплина. Да не говорим за безотговорните родители, които седят на плажа, пият си кафето и си водят сладки разговори по телефона, без да поглеждат наследниците си, които са във водата край брега. Те разчитат изцяло на спасителите да ги заместват в родителските им задължения, което не е редно. След детските лагери останах на Централния плаж в Созопол като редовен спасител.

- Кое е най-важното за един спасител? 

- Най-важното е да познава акваторията, която му е поверена. Да познава целия плаж. Работя като старши спасител. С годините съм натрупал такъв опит, че няма местенце на Централния плаж в Созопол, където да не знам колко е дълбоко, при бури какви течения стават, какви дънни ями се образуват.

- Какви са наблюденията Ви за хората? Как се държат във водата? Спазват ли предписанията на спасителите и флаговата сигнализация? 

- Много пъти съм предлагал, включително и пред медии, че трябва в училищата да се въведе задължителен час по плуване. Това е най-важното - хората, като дойдат на плажа, да имат плувна култура. Да умеят поне малко да плуват. Иначе, особено с тези надуваеми топки, пояси и дюшеци, когато не можеш да плуваш, се стига до заблуда. Децата се отпускат и може да се стигне до сериозни инциденти. А и хората често се отнасят с пренебрежение към съветите на спасителите и флаговата сигнализация, което също може да се окаже фатално. 

- А умеят ли да плуват българите? 

- По мои наблюдения, българите не са хора, които умеят и обичат да плуват. По време на почивка те предпочитат пийването, хапването, хубавите ястия, вечерните заведения и забавления - клубове и дискотеки. 

- Какви съвети бихте дали към хората, които отиват на море и плажуват? 

Тази година на плажа има и спасителки

- Едно от най-важните условия е да не влизат в морето, без да поглеждат към флагчето на вишката на спасителя. Флагчетата винаги показват как трябва да се влиза, докъде трябва да се влиза и дали не е забранено да се влиза. Когато човек отива в морето, независимо дали само ще се къпе или ще плува, да се обажда на приятел, близък, човек от семейството. Хубаво е да се поинтересува от спасителя какво е разположението на брега, къде има дънни ями и течения. Да не се влиза в морето при големи вълни и силни течения. Защото, когато попадне в течение, човек се бори известно време, след това се отпуска и ако не го види спасителят навреме, край.

Най-опасни са децата, които са оставени почти без наблюдение от родителите си. Те не викат, когато има някакъв проблем, а започват да подскачат, да се борят с морето, което изглежда на пръв поглед като детска игра. И ако не се вземат веднага мерки, се стига до фатални инциденти. 

- За кое трябва най-много да се внимава?

- Най-много трябва да се внимава за теченията, които са придънни, успоредни на брега и повърхностни. Опасност има и от дънни ями, особено когато човек не умее да плува. Опасно е да се скача от скали, защото, ако не познаваш добре дъното, се удряш в камъни и загиваш. Не трябва да се влиза във водата след употреба на алкохол, както и след обилно хранене - трябва да са минали поне 2 часа. 

- Вярно ли е, че липсват спасители по Черноморието? И защо?

- Няма спасители по морето, защото голяма част от младите хора, които изкарват курсове за спасители, предпочитат басейни и аквапаркове. Там е по-лесно и забавно. На морето работата е много сурова, много жестока и неблагодарна. Затова с всяка година е все по-трудно да се намерят желаещи и обучени спасители на морето. Имаше проблем с плажовете в Бургас, с някои плажове на Южното Черноморие. Не стигат хора да се покрият постовете, както трябва - старши и още един спасител. На много места е по един спасител. Искам да подчертая, че тук, на Централния плаж в Созопол, тази година има млади момчета, както и млади момичета, които се вписаха успешно в работата и са много отговорни. 

- Как е сезонът според Вас тази година?

- Имам наблюдения върху Централния плаж в Созопол. Миналата година беше пълен от 25 юни, дори имаше скандали за места. Тази година плажът също е пълен, но това стана малко по-късно, към 10 юли. Не знам какво виждат ръководителите на туризма, те сигурно имат свои наблюдения, но по моя преценка в Созопол е пълно и сезонът е успешен. 

- Казвате, че професията на спасителя е неблагодарна. Не трябва ли да е уважавана и ценена в обществото? 

- През последните години спасителите не са уважавани. Ние сме оплювани, заклеймявани. Случвало се е да ни показват среден пръст, дори спасители да бъдат удряни от летовници заради направена забележка. И ние да не сме в състояние да направим каквото и да е, защото нямаме право да отговаряме на агресията.

Туристите не се отнасят с разбиране, че нашата работа е да съхраним здравето и живота им, че морето може да бъде и много опасно. Те ни мислят за някакви плашила, които постоянно свирят.

Проблемът е в промяната на поколенията, които израстват през последните години с погрешното мислене, че всеки е свободен да прави каквото иска, че никой няма право да го ограничава, че правилата не е необходимо да се спазват. Това се отразява и на отношението към спасителите. Докато преди имаше дисциплина и респект към спасителя. 

- А има ли хора, които са проявявали благодарност?

- Да, има и такива. Спомням си през 1992 г. спасих давеща се рускиня. След инцидента лежа в болница няколко дни. Като излезе, тя и приятелят й специално дойдоха при мен и ми благодариха.

Пак преди време спасих друго давещо се момиче. Оказа се, че е талантлива художничка, завършила в Москва. В знак на благодарност тя ми нарисува портрет - в работна атмосфера, на вишката. Това ми донесе радост и удовлетворение. Много са случаите, не мога да ги изредя всичките.  

- Стана дума да творчество. Вие сте спасител тук, в Созопол, където често идват на почивка известни творци. Познавате много писатели. Разкажете ни за това общуване с творците на писменото слово. 

- Много обичам да чета. Обичам литературата. Творческият дом на Съюза на българските писатели се намира точно зад моя пост и оттам са познанствата ми с много поети и писатели. Една от първите, с които се запознах, бе Донка Петрунова - българската Агата Кристи. Сред творците, които смея да нарека мои приятели, бяха и Лъчезар Еленков, Йордан Милев, Евтим Евтимов. Те, за съжаление, вече не са между живите, но остават творбите им. Спомням си, бай Евтим идваше тук със своята Романьола Мирославова и казваше: "Романьола, аз покрива ще вдигна и пак ще дойда да те взема." Познавам много писатели, дори на някои от тях съм гостувал след края на сезона. Не мога да изредя всичките, защото със сигурност ще забравя някого, не искам да ми се обидят. Много ценя Владимир Зарев. Освен невероятен творец, той е и добър плувец. Да не забравя и Найден Вълчев, който също всяка година идва тук и с когото също често си говорим. Много се радвам и на близостта си с талантливия художник Владимир Пенев, син на поета Пеньо Пенев. В момента той завърши една своя изложба на голи тела, която ще бъде открита тази есен в София и Пловдив. Виждал съм картините в ателието му, невероятни са. 

- Какво Ви носи общуването с хората на изкуството? 

- Много ценя общуването си с българските писатели. Носи ми радост, вдъхновение. Тези хора откриха за мен една нова Вселена, заведоха ме в други светове. В момента летя с техните крила. Обичам поезията. Често заучавам наизуст стихотворения, които са ми направили впечатление и обичам да цитирам при подходящ повод. Това е един различен, прекрасен свят. Аз самият понякога, когато гледам залива, плажа, морето, пиша стихове. 

- Какво е морето за Вас?

- Ще си позволя да отговоря с един мой стих: 

Мълчанието ражда страх, 

Тишината ражда любов, 

Ние се връщаме при морето, 

Защото то ни носи тишина, любов.

- Вашето пожелание към читателите на в. ДУМА? 

- Да четат повече книгите, вместо телефоните. Имаме много силни български поети и писатели, трябва да ги познаваме, от тях можем да научим много. Общуването с качествена българска поезия и проза носи вдъхновение, разкрива много неща от живота. И ако спасителят спасява физически човек от удавяне, то писателят, поетът, спасява душата.  

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

 

Иван Иванов: Необходимо е модернизиране на икономиката

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 190

Банките вдигат лихвите от октомври

автор:Дума

visibility 366

/ брой: 190

ЕБВР повиши прогнозата за българската икономика

автор:Дума

visibility 240

/ брой: 190

Арменският поп

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 190

Безплатно ли?

автор:Деси Велева

visibility 285

/ брой: 190

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ