Спекула без конкуренция

Глоби и затваряне на млекопреработвателни предприятия поискаха от Съюза на животновъдите заради драстичните разлики в реалните и обявените изкупни цени на млякото и крайните цени на готовите продукти в търговската мрежа. Производителите дори започват паралелни проверки във фермите заедно с данъчните, ДАНС и икономическа полиция в търсене на истината за това кой кого мами по веригата и за чия сметка. 
Ефектът от мярката обаче отсега изглежда съмнителен, поне що се отнася до някакви очаквания цените да паднат. Най-малкото поради простата причина, че търговските вериги не подлежат на регулация. Освен ако не смятаме за регулация обещаното пред Мирослав Найденов от "Метро" и "Кауфланд" "замразяване" на 10 родни хранителни продукта за следващите 3 месеца...
Ако е вярно твърдението, че средната изкупна цена на млякото е 40-45 ст. за литър, а не официално обявените от преработвателите 60-65 ст., проверките все пак може да доведат до слагането на някакъв ред. Дори той да започне от санкции за укрити данъци. Защото какво друго, ако не данъчна измама би могло да се нарече въпросното разминаване, което няма нищо общо с калкулиране на другите им разходи. Да не говорим, че ако това е масова практика в преработвателния бранш, намирисва и на негласен (или нагласен) картел.  
Другото име на явлението си е чиста спекула. А търговецът, особено нашенският, е ненадминат майстор, когато трябва да докаже този свой "майсторлък".         
Няма нужда от много акъл, за да се види, че в началото всеки опитен спекулант е готов да продава дори на загуба, но да завърти клиентела. След това с яки стъпки започва да вдига цените, за да си осигури тъй мечтаната печалба. И така атаката на пазара с шокиращи цени като кофичка кисело мляко, което може да е и айрян от евтино сухо мляко-внос, вече става всекидневие. 
Така редом с бедността, престъпността и корупцията сред най-страшните беди в държавата се нарежда и спекулата. Тя засяга буквално всеки, тъй като човек трябва да се храни, облича, да пазарува стоки, за да живее.
Как обаче да не се ужасиш от "милата, родна картинка", когато откриеш къде всъщност е коренът на проблема. Ами, просто от 1999 г. излиза, че спекула у нас... няма! Тогава е приет първият Закон за защита на потребителите и забележете, той отменя други два - за цените и за борбата със спекулата, по безумната логика: няма закон - няма спекула! Няма и регламент за ниво на рентабилност и ниво на печалба за търговеца. За справка, преди 1999 г. тези показатели са били заковани на 12 и 15%.
А примери за спекула днес, колкото щеш - от производителя на мляко, за който стана дума, до този, който отглежда грозде или домати, продава стоката си по веригата за 50-60 стотинки, а после я намира на сергията пред крайния потребител за 2 лв. Е, няма такава държава! Затова и честите акции с кампаниен характер много приличат на запушване на пробойни или гасене на пожари. До следващата подобна кампания.