23 Септември 2020сряда09:37 ч.

Спешно е нужен нов закон за арендата

Българското земеделие стана арендаторско, крупните арендатори са една от причините за обезлюдяването на селата

/ брой: 215

автор:Въто Христов

visibility 4519

Въпросите, отнасящи се до арендните отношения в българското земеделие, битуват в общественото пространство вече близо 20 години. Към тях имат отношение и с тях се занимават (не винаги) всички власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Дейност, засягаща арендните отношения, имат всички стопански организации, които вземат под аренда земя - фирми, еднолични търговци, търговски дружества, земеделски кооперации, сдружения и др.
Две граждански организации също имат отношение към тях - Гражданското сдружение "Собственици на земеделски земи - арендодатели" (ГССЗЗА) и Националната асоциация на собствениците на земеделски земи (НАСЗЗ).
Законът за арендата в земеделието (ЗАЗ) беше приет от 37-то Народно събрание и публикуван с указ на президента Желев през септември 1996 г. Този закон не беше съвършен, но в него бяха заложени важни правила и норми, по които да се развива тази форма на обработка на земята. През 1997 г. падна правителството на Жан Виденов, последваха предсрочни парламентарни избори и ново синьо и "демократично" правителство. Последва трескава дейност за изменение на ЗАЗ, което стана реално през април 1999 г. Приетият преди това закон не бе приложен, нито бе дадена възможност да бъде оценен и ако е необходимо - да бъде променен. До момента законът е изменян 10-ина пъти, но основната промяна е през 1999 г.
Ето няколко цифри: ЗАЗ има 32 члена; непокътнати останаха само 5 от тях; отменени 7; останалите 20 в различна степен изменени, допълнени и прередактирани. Нямам за цел сега да коментирам всички промени. Но живецът на промяната беше отмяната на чл. 5, който ограничаваше размера на арендуваната земя от едно лице, включително на неговото семейство, до 6000 дка и не повече от една трета от землището на населеното място. С отмяната на чл. 5 се отприщи

стихията на крупното арендаторство

и сега 50-ина фирми обработват по повече от 30 хиляди декари земя. Съществуват и арендатори с над сто хиляди декари, а един е надхвърлил милион и се е разпрострял в цяла Северна България, други - в няколко области и десетки общини и селища. Всичко това показва, че управляващите по време на 38-то Народно събрание не разбраха или пренебрегнаха опита на европейското земеделие и обрекоха на още по-голямо обезлюдяване селата, възпрепятстваха създаването на повече малки и средни фермерски стопанства. Съществуващите са поставени в неравностойно положение. Монополите в земеделието вече са налице и по сила и влияние не отстъпват на монополите от другите отрасли на икономиката. Броят на арендаторите (без земеделските кооперации) с повече от 10 000 декара земя надхвърля цифрата 350.

От 36 млн. дка обработваема земя 29 млн. са под аренда

Българското земеделие е арендаторско. Според преброяването, извършено през 2010 г., от използваната малко над 36 млн. декара земя под аренда или наем са близо 29 млн. декара, равняващи се на 80%. Тези числа показват, че арендодатели са около 1,5 милиона собственици. За съжаление, измряха най-големите защитници на възстановяването на земята в реални граници и за приемането на ЗСПЗЗ (1991 г.). Те няма да видят каква я свършиха, кои се облагодетелстват от плодовете на българската земя и до какъв хал докарахме земеделието. Станахме суровинен придатък на ЕС, като

изнасяме огромни количества суровини

- зърно и маслодайни култури, а внасяме хранителни стоки с висока добавена стойност - месо, месни произведения, мляко и млечни продукти, плодове, земенчуци и пр.
С негативите, които се натрупаха в арендните отношения, са запознати всички власти, включително и първият омбудсман на републиката. Група аграрници се обърнаха и към делегатите на 47-ия конгрес на БСП (2008 г.), а обръщението бе публикувано в ДУМА в навечерието на заседанието на конгреса. Многобройни са статиите в различни вестници и списания през последните 5-6 години. Ще си послужа с често задавания от журналистите въпрос - И КАКВО ОТ ТОВА? Отговорът е: нищо. След като отговорните институции не се заеха с решаването на проблемите, те стигнаха и до настоящия омбудсман г-н Константин Пенчев. Той организира кръгла маса на тема "Проблеми на ползването на земеделските земи и правата на гражданите", в която участваха почти всички национални институции. Впоследствие той изложи своето мнение пред медиите и го включи в доклада си до 41-то НС. Разделът е озаглавен "Въпрос с висок обществен интерес, който очаква своето решение".
Всеки нормален човек ще си помисли, че след този факт проблемът ще намери някакво решение или най-малкото ще се обсъжда. Нищо подобно не се случи. След като престоя в парламента пет месеца, в началото на септември 2012 г. проблемът беше включен в дневния ред за обсъждане. Какво беше моето разочарование (и не само моето), че в продължилите няколко часа дебати никой от депутатите - и от тогавашните управляващи, и от опозицията, не взе отношение към поставения от г-н Пенчев въпрос. Те проспаха умишлено или преднамерено избегнаха дебатите по този въпрос. Комисията "Земеделие и гори" в НС тогава се състоеше от 22 души. Всичко това може да се види в стенографския протокол от заседанието, който е близо 30 страници. Тези факти говорят за отношението на депутатите от 41-то НС към арендните отношения.
За да напиша този хронологичен и гневен материал, ме провокира и в-к "Български фермер" от 05.09.2013 г. с поместения материал "Предлагат минимален праг на плащанията", с пояснението, че депутати

от Коалиция за България подготвят промени

в ЗАЗ. Поместени са изявленията на народния представител Янаки Стоилов и председателя на ГССЗЗА Борис Антонов, които намирам за основателни, но недостатъчни. Коалиция за България е в правото си да се заеме със закона, защото това предвиждаше и нейната предизборна програма. В статията са посочени и неодобрителни реакции на арендатори. Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов определи това като непазарно и популистко предложение - все едно държавата да определяла наемите на офисите. "Интересно" е, че ръководител от такъв ранг и крупен арендатор сравнява националното богатство, каквото е земята, с един офис. По неговите думи "има много по-сериозни проблеми в сектора, например евросредствата". Всеки ще си отговори защо той мисли така. Не закъсня и реакцията на икономистите от Института за пазарна икономика, които също са против минимален праг на рентата. Изглежда, че французите и други страни не разбират от пазарна икономика и са сложили граници както на минималната, така и на максималната рента. Нивото на френското земеделие е известно, тъй като страната е на второ място в света по износ на земеделска продукция. Ние, в името на пазарната икономика, какви ли не безобразия сътворихме в земеделието.
Българското земеделие и арендните отношения се нуждаят не от козметични промени на съществуващия закон, като се променят един или няколко члена и по този начин да се отчете дейност. Те имат

нужда от нов закон за арендата

в земеделието, който на основата на подробен анализ на същетвуващите слабости и опита например на Франция да реши следните въпроси:
- Продължителност на арендуването. Сега минималният срок е 4 г. Но на практика при различните фирми е различен. Съществуват и договори за 1 година (за наем). Според мен минималният срок трябва да бъде по-висок, а едногодишният да отпадне;
- Да се определи ясно кой може да отдава земя под аренда;
- Подробно да се опишат качествата на арендатора. Възраст - начална и пределна, професионализъм. Лично ли ще обработва земята или само ще ръководи. Сега съществуват арендатори, които са фиктивни и са под крилото на мама и татко. Къде живее арендаторът? Във Франция едно от задължението е да живее в селището, където се намира земята;
- Как се набират арендаторите? Погрешна е практиката лицето, което набира арендодатели, да е пълномощник на арендатора. В същото време това лице получава пълномощно от собственика на земя да го представлява пред Комисията по земеделие и гори, нотариуса и съда. Чии интереси защитава това лице, когато получава заплата от арендатора;
- Какъв да бъде размерът на арендуваната земя - площ, селище (селища), общини и т.н. Същестуващото положение е ясно. Ще го поправим ли? Една от причините за обезлюдяването на селата са крупните арендатори;
- Арендаторът ще отглежда ли животни? Нима е нормално да се отдават мери и пасища само с цел получаване на субсидия, без производство на животновъдна продукция? Докога ще продължава практиката крупните арендатори и земеделските кооперации да произвеждат само зърно и маслодайни семена;
- Изготвяне на типов национален договор за аренда на земя и след това конкретизиран по области, райони, общини, а някъде и по кметства. Сега договорите се изготвят едностранно от арендаторите. Във Франция договорите се одобряват от префекта (кмета на общината). Той дори не пита арендатора и собственика дали са съгласни. При нас общините са изключени от този процес;
- Опростяване на процедурата по регистриране на договорите. Сега тя е нагодена за обогатяване на арендаторите, адвокатите, нотариусите, съда (за вписване) и фирмите, изготвящи скиците. Пак ще посоча Франция, където подобна процедура се прилага, когато се арендуват сгради, напоителни съоръжения, трайни насъждения, животни и други материални активи. Всичко това е придружено с опис за предаване и приемане. Когато се арендува само земя, както е при нас, регистрацията се извършва в общината. Не е без значение в кой съд се регистрират договорите за аренда. Сегашната практика е това да става по избор на арендатора, като често се избягват съдилищата, в чийто район са земите.;
- Защо при нас от арендуването са изключени общините, големите кметства? Дейността се ръководи централно от МЗХ чрез неговите поделения в областите и общините. Така се къса връзката местна власт - собственик - арендатор;
- Какво да кажа за преарендуването, което се практикува от някои арендатори и земеделски кооперации. То дава възможност на някои хора да се облагодетелстват за сметка на собствениците на земя, без да полагат труд. Законът трябва да забрани подобна практика;
- Контрол над арендаторите, особено в планинските и полупланинските райони, които договарят за арендуване обработваема земя, не я обработват, получават 25-30 лв. субсидия на декар. Плащат на собственика 10-15 лв. Къде отива разликата? Някой да е потърсил отговорност от такива арендатори?
- Даване статут на ГССЗЗА и неговите поделения в страната на страна при договарянето между собсвениците и арендаторите.
Сигурно не съм засегнал всички въпроси, които трябва да реши един нов Закон за арендата в земеделието. Но и тези са достатъчни, за да се разбере нуждата от него. Необходим е един депутат - личност като г-жа Мая Манолова с висок ранг, който да поеме задачата да сформира група, да започне работа и в срок от 2-3 месеца да подготви проекта на новия закон.
 

Пандемията лиши българския туризъм от 800 млн. евро

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 180

Ограничават водата в сиренето до 60 на сто

автор:Дума

visibility 175

/ брой: 180

Властта се оправдава за спрени европари

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 180

БНБ и МФ безсилни пред скъпите банкомати

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 180

Гутериш не иска свят, разделян от Китай и САЩ

автор:Дума

visibility 0

Нов случай на повторна зараза с COVID-19 в САЩ

автор:Дума

visibility 191

Ранени и разрушения при нов взрив в Ливан

автор:Дума

visibility 198

Прокурор предложи арест за неносене на маска в Гърция

автор:Дума

visibility 170

На война срещу беззаконието

автор:Деси Велева

visibility 241

/ брой: 180

Презумпция за виновност

автор:Георги Георгиев

visibility 235

/ брой: 180

Училището е подготвено за КОВИД-19

visibility 163

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ