СПЛОТЯВАНЕТО

   В Европейския съюз то се нарича кохезия, т.е. сближаване. Заложено е в основния Договор за ЕС още в Член Трети, където е записано, че солидарността между държавите членки следва да се реализира чрез политика на икономическа, социална и териториална кохезия. Днес тя е жизненонеобходима на съюза като противовес на нарастващата пропаст между бедни и богати, както и на набиращата инерция в полза на Европа "на две скорости".
    Но ще бъде ли в състояние преустройващият се Европейски съюз да осъществи на практика с необходимото предимство истински сплотяваща го политика? Кризата стана удобна среда, в която по-големите страни-донори да развият силно критични позиции срещу реалните и мними злоупотреби с еврофондовете.
Новият програмен цикъл 2013-2020 г., в който навлиза сега кохезионната политика на ЕС, е белязан от проникващата подмяна на принципа на солидарността - т.е. приоритет на най-нуждаещите се региони, с принципа на конкурентността - предимство за най-икономически печелившите проекти, т.е. - за най-развитите. Така че изпитанието за солидарност и сплотяване, което всъщност ще определи и какво ще е бъдещето на самия съюз, тепърва предстои.
    Също такова съдбовно значение придобива днес сплотяването и за БСП. Предстоят извънредни парламентарни избори, които ще покажат има ли партия, която може да спечели доверие за нов курс на развитие на България, който да започне да преодолява застрашителния разпад на държавата и обществото и да сплотява гражданите около съзнанието, че Съединението прави силата.
    Само че, за да може да се надява да спечели такова доверие, на предстоящото заседание на Конгреса БСП трябва да докаже, че е способна без резерви да се сплоти около курс, който, стъпил на духа и принципите на Конституцията, открива реални хоризонти за градежа на България като нова социална държава на ХХІ век. И да избере личност, която безусловно го олицетворява. Т.е. партията да докаже, че разбира за какво става въпрос!