24 Септември 2020четвъртък00:27 ч.

Ирина Дворовенко и Максим Белоцерковски танцуват на концерта "Брилянти на световния балет" в Кремълския дворец в памет на Рудолф Нуреев през 2003 г., "Прощание" по музика на Моцарт

Спомен за една среща с Максим Белоцерковски и Ирина Дворовенко

Прочутата балетна двойка оставя ярка следа на световната сцена, а днес подготвя млади таланти да се посветят на великото танцово изкуство

/ брой: 115

автор:Христо Събев

visibility 225

Наскоро успях да се свържа с Максим Белоцерковски и Ирина Дворовенко, които живеят в Ню Йорк. Ето какво ми написаха те по електронната поща: "Скъпи Христо, благодарим за красивата фотография. Надяваме се, че вие и вашите близки сте в безопастност и сте живи и здрави в това щуро време, в което живеем!" 

Връщам се назад в спомените към 2003 г., когато Максим, заедно със съпругата си Ирина Дворовенко, участва в галаконцерт в памет на Рудолф Нуреев в Кремълския дворец под наслов "Брилянти на световния балет". Преди да започне спектакълът бе показан специален монтаж от филма "Нуреев на фестивала в Сполето" през 1964 г., представен от Парижката синематека само за московските галаконцерти.

В концерта участваха още звездите на балета от Виенската опера, Датския кралски балет, Балета на Сан Франциско, звездите от Парижката опера и от Болшой театър Сергей Филин, Марк Перетокин, Илза Лиепа, Наталия Ледовска от театър "Станиславски и Немирович-Данченко"... Максим и съпругата му Ирина изпълниха гран па дьо дьо, хореография Кр. Спук, музика Дж. Росини. Максим преди години е танцувал с нашата прима Красимира Колдамова. И бе естественно разговорът ни да започне с България.

Завърших Киевското хореографско училище през 1990 г. През лятото заминах за България и бях една година във вашата страна, разказва Максим. Започнах с Варненската опера и в България се състоя моят дебют на голямата сцена. Бях на 19 години и изпълних партията на Алберт от балета "Жизел". Беше невероятно интересно, но и много рисковано - бях толкова млад и нямах никакъв опит... Едва ли някой ще рискува да танцува тази партия на такава възраст! Но ето как се случи всичко: от София ми позвъниха и ме поканиха да участвам в галаконцерт, да танцувам втори акт от балета "Жизел" с Красимира Колдамова. Естественно, това име ми беше познато - тя беше примабалерината в българския балет. По това време вече беше приключила своята творческа кариера, но понякога танцуваше в концертни програми. Не ми се искаше да пропусна този шанс и заминах за София. Запознахме се с Красимира Колдамова и започнахме да репетираме. Вълнението ми беше огромно. Тя много ми помогна, на много неща ме научи. Голяма беше и разликата във възрастта ни. Още пазя програмата от този спектакъл. На нея тя ми написа: "На скъпия Максим, моя най-млад Алберт." Не знам дали можете да си представите вълнението и напрежението, които преживях тогава: тя - абсолютна примабалерина, и аз - напълно неизвестен и начинаещ артист! След това се видяхме на балетния конкурс във Варна, тя ме покани да й гостувам в София - там, във вашата столица, се запознах и с нейния син, с когото имахме интересен диалог. 

За една година, прекарана в България, укрепнах и самостоятелно вземах много решения. В София участвах в два концерта, където танцувах с Любов Фоминих, която също беше примабалерина. Помня още, че готвих "Лебедово езеро" с Мария Илиева. Много ми помогнаха Саша Александров, Ясен Вълчанов. Оттогава измина много време, но аз ги помня, особено Красимира Колдамова. Когато хората я гледаха, казваха, че изглежда на 16 години, а тя тогава беше на 53. Изглеждаше прекрасно за годините си: Жизел и Красимира се сливаха в едно цяло... Така че оттогава съм с най-светли впечатления. 

След едногодишен престой в България се завърнах в Киев и до 1993 г. работих в Киевската опера. За това време допълних репертоара си с много партии. С Киевската опера гастролирах в много страни. През 1993 г., за приноса ми в изкуството, ми беше присъдено званието "Заслужил артист на Украйна". По това време беше много трудно да се работи. В Киев ситуацията беше много неясна. И никой не знаеше как ще се развият събитията, в каква насока... Бях млад и се опасявах, че в живота ми няма да има нищо интересно. Появи се възможност да напусна Украйна. Тогава, през 1993 г., се ожених за Ирина и заминахме за Хамбург, където прекарах 6 месеца в компанията на хореографа Джон Ноймайер. В Хамбург успях да танцувам в "Лебедово езеро" в негова постановка. След шест месеца почувствах, че тази компания не е подходяща за мен, защото тя беше ориентирана към съвременния репертоар. А аз съм привързан към класиката.

През това време в Хамбург работеше Ирина Якобсон - вдовица на покойния Леонид Якобсон. Тя ми каза, че съществуват две компании: балетът на Ковънт гардън и Американският балетен театър в Ню Йорк "АВТ" и ми предложи да избера една от двете. Реших да замина за Ню Йорк. Беше много лесно да се получи виза за САЩ. Но за съжаление в Ню Йорк пристигнах през лятото, когато сезонът е закрит. Там никой не ме чакаше и бях доста отчаян. Но ходех и се занимавах в балетен клас. Случайно един ден дойде директорът на компанията Кевин Макензи - едно от момичетата, с което бяхме в един клас, трябваше да се яви на конкурс за тази компания. След завършването на класа се запознах с Кевин Макензи и той веднага ми предложи договор. Така от 1994 г. досега продължавам да работя в Американския балетен театър, като сега вече съм водещ артист. Съпругата ми Ирина се присъедини към мен в този театър през 1996 г. и оттогава танцуваме заедно. Репертоарът ми се попълни с много партии.

- А как попаднахте на галаконцерта "Брилянти на световния балет" в Москва?

- О, това е дълга история. За тези брилянти слушам от 4-5 години, но поради напрегнатата ми работа все не можеше да се получи. Сега също бяхме много заети, но този път, въпреки всичко, решихме да дойдем в Москва и да вземем участие в концерта в памет на Рудолф Нуреев. За първи път съм в Москва от 1986 г. Сякаш съм в нова страна и мисля, че това е положителен шок. Москва е световна столица. Много съм радостен, че съм част от тази прекрасна вечер - галаконцерт в памет на Рудолф Нуреев. И се радваме с Ирина да танцуваме на такава престижна сцена - в Кремълския дворец. Срещнахме се с много приятели. Ирина тук я помнят, тя е печелила много конкурси. В Москва се срещнахме с наши фенове, които са идвали в  Парижката опера през 1997-а да ни гледат в "Дон Кихот", където танцувахме с Ирина. Москва ни изпълни с много положителни емоции.

- Максим, често ли ходите в Киев?

- В Киев бях през 2002 г. по повод 10 години от смъртта на майка ми, тя почина през 1993 г. Честно мога да ви кажа, че Москва ме порази с чистотата си, а Киев не ме впечатли. В Киев видях много стари хора просяци... Пет дни прекарах в Украйна и страшно ми се искаше по-бързо да се върна в Ню Йорк. В Украйна нямам близки хора, никой не остана от роднините ми.

- Но да се върнем към балета. Коя беше първата ви среща със съпругата ви на нюйоркската сцена?

- Нашият първи спектакъл беше "Синята птица" в "Спящата красавица". Ръководството се убеди, че ние си подхождаме и всички следващи спектакли - "Лебедово езеро", "Жизел", "Дон Кихот", "Пепеляшка"... танцувахме заедно със съпругата ми. Имахме премиера - "Ромео и Жулиета" на Кенет Макмилан. Следващата година трябваше да участваме в "Манон", но няма да го има в репертоара. Разбира се, че танцуваме и с други партньорки, танцувал съм с Нина Ананиашвили и др. Моята съпруга е танцувала и с Владимир Малахов, Хулио Бока, и с Жозе Мартинез...

- Къде се разбирате по-добре - на сцената или в къщи?

- Често и в Америка ми задават въпроса: "Вие на сцената танцувате със съпругата си - сигурно, е много лесно?" Аз им отговарям: "Нищо подобно, дори е два пъти по-тежко. Съпругата ми към мен е много по-взискателна, отколкото когато танцувам  с друга партньорка." Между нас има някаква необяснима връзка... Хората казват, че нашата връзка прилича на тази между Рудолф Нуреев и Марго Фонтейн. Две половини, образуващи едно цяло... А по въпроса къде се разбираме по-добре - на сцената или в къщи, моят отговор е: Ние се допълваме, аз вземам от нея това, което на мен ми е необходимо, и обратно. И всичко това ни превръща в едно цяло. В Ню Йорк критиците ни наричат "най-любимата американска двойка".  В "Ню Йорк таймс" пишат: "Вчера имаше спектакъл на водещия и най-популярния американски дует Ира и Максим"... Това, разбира се, за нас е много приятно. Срещал съм се с Ренат Имаев, който сега живее в Ню Йорк, жена му работи при нас. Цялата кариера на Ренат Имаев е преминала Софийската опера, дори съм го слушал, когато разговаря със сина си на български. Аз също бях научил български...

- Не съжалявате ли, че напуснахте родината си и мислили ли сте, че ще станете звезда в балета?

- Не, не съжалявам. Никога дори не съм мечтал, че мога да се срещна с Наталия Макарова, с Михаил Баришников...

- Вярвам, че знаете за балетния конкурс във Варна, за който 2004 г. е юбилейна - 40 години?

- Разбира се, даже бях на два балетни конкурса, не като участник, а като зрител. Помня вашата перла Варна и чудесния Летен театър,  където се провеждаха конкурсите. Знам, че Варна е дала старт на много бъдещи звезди на балета - Владимир Малахов, Нина Ананиашвили, Елизабет Плател, Владимир Василев, Катя Максимова и много други. За мен Варна е най-престижният балетен конкурс в света! Тя беше първата столица на балета и след това започнаха да се появяват и други балетни конкурси в различни страни, но Варна винаги ще е първа!

- Каква е вашата творческа мечта?

- Със съпругата ми да участваме в "Манон"...

- Имате ли любими партии?

- Без любов не трябва да излизаш на сцената. Когато танцуваме, заедно се разтваряме в това, което изпълняваме. Във всяка партия трябва да търсиш онова, което да радва сърцето ти.

- Може би искате някой да постави нещо специално за вас?

- Да, вие надникнахте в мечтите ни. Бихме искали някой хореограф да постави спектакъл специално за нас, използвайки нашите физически данни, талант и душевност. Може би ще ни се отдаде такъв случай с Алексей Ратмански - ръководител на балета в Болшой театър. Алексей Ратмански е наш добър познат - съпругата ми Ира е танцувала с него в Киев в много спектакли, той е прекрасен хореограф.

- Максим, какво ще пожелаете на българските читатели?

- Отдавна не съм бил в България. Не знам каква е обстановката там, но бих искал хората да ходят на театър, на балет, да водят децата си, защото няма по-прекрасно нещо от изкуството на балета. С него човек може за два часа да се избави от житейските си проблеми, да фантазира и да полети в света на музиката и красотата, на танца. Помня, когато бях малък и попаднах в театъра, с какъв интерес слушах и гледах спектакъла, и след това три дни не можех да говоря... Затова ви пожелавам по-често да ходите на балетни спектакли.

През 1991 г. отменят закона за балетни артисти да служат в армията. За да не го вземат войник, Максим заминава за България. Сега, вече след като напускат Американския балетен театър, Ирина участва в шоу на Бродуей. През 2014 г. получава ролята на балерина в осемсериен тв филм и през 2015-а филмът се появява по екраните. Ирина и Максим водят образователни курсове за деца в Ню Йорк. Те са и дизайнери - създават облекла за балет Irina&MaxbyBloch.

„Отровното трио“ ще пише План за България

автор:Дума

visibility 0

МВнР обяви за персона нон грата двама руски дипломати

автор:Дума

visibility 65

От труд „на черно” - 23 милиарда лева

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 181

Колекторите нямат право да тормозят длъжници на работа

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 181

Само столичното парно има проблем с фактурите

автор:Дума

visibility 98

/ брой: 181

Борисов ни обяви за стратегически газов център

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 181

Фирмите няма да губят компенсациите за вируса при запори

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 181

Остър сблъсък между Китай и САЩ в ООН

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 181

Берлин отхвърля условията ни към Скопие

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 181

ЕС предлага задължителни правила за миграцията

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 181

Сърбия и САЩ договарят проекти

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 181

Гоце Делчев: Македония ще се обедини с България

автор:Христо Георгиев

visibility 150

/ брой: 181

За някои дреболии, които не са дребни

visibility 117

/ брой: 181

БСП и "войните срещу цивилизацията"

автор:Мирослав Попов

visibility 123

/ брой: 181

Датата

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ