Спре ли заводът, регионът е обречен на гибел

Иванка Иванова е родена през май 1961 г. в Карлово, живее в Сопот. Завършила е технически университет във Варна и икономика в София. От март 1995 г. се занимава активно със синдикална дейност, от юли 2002 г. е лидер на КНСБ във ВМЗ-Сопот, а от ноември същата година е председател на Федерацията на синдикатите от военнопромишления комплекс.

Цитат
"Работата, която по принцип имаме като договори, не е достатъчна, за да даде заетост на персонала на 100 процента"

- Оптимистка ли сте след срещата вчера на министри и синдикати?
- Всички институции са ангажираха с конкретни срокове за приватизацията на завода. Като мине процедурата, новият собственик вече ще може да плати част от дължимите суми на персонала. Все пак нещо, което не е факт, подлежи на съмнения. 
- Защо пак възобновихте стачката във ВМЗ-Сопот от вчера, 7 януари?
- Стачните действия продължават поради простата причина, че все още нямаме отговор на всички въпроси, които ни вълнуват. А основният въпрос това е какво е бъдещето на ВМЗ - заетост на персонала, работа и запазване на работните места, а също така и редовно заплащане на трудовите възнаграждения.
- Преди време вашият директор г-н Стоенчев каза, че имате договори с неембаргови държави и сигурно се получават някакви пари. Къде са тези пари? Би трябвало да сте процъфтяващо предприятие, а пък то хората ви гладуват, не могат да си платят наемите, разчитат едва ли не само на милостта на роднини и добри самаряни...
- Работата, която по принцип имаме като договори, не е достатъчна, за да даде заетост на персонала на 100 процента. Това е първото нещо. Второто е, че от сключването на тези договори авансово са изконсумирани паричните средства по тях. Например една сделка ние просто трябваше да я приключим като продукция и да я издадем, защото доста преди това авансово бяха изядени всичките пари по нея. Сумичката, която се отпусна преди Нова година - 1 милион лева, с намесата на премиера, също бе с пари от два договора, платени авансово. Тези договори на практика тепърва ще ги работим т.г. Основният проблем е липсата на финансови средства, на достатъчно финансови средства, за да може да се изплащат редовно заплатите, за да могат да се покриват текущи разходи, а също така и да се закупуват материали, за да могат да бъдат подсигурени с материали договорите и да бъдат съответно изработени.
- Знаете ли колко са публичните задължения на предприятието в момента и дълговете му към контрагентите?
- Не мога да цитирам такава цифра. Това, което по принцип се носи в медийното пространство (50 млн. лв. публични задължения и 90 млн. лв. дълг към контрагенти - б.р.), някъде там е истината. Но наистина задълженията на ВМЗ са доста солидна сума.
- Има и доста натрупани задължения към персонала все още неплатени, както става ясно от протеста. Колко са тези задължения?
- Заплатите за октомври и ноември и аванс за ноември и декември - до този момент над 2 милиона лева.
- Хората от предприятието в момента в отпуска ли са? Доколкото разбрах, ви разпуснаха преди Нова година.
- Днес (7 януари - б.р.) е първият ни работен ден от т.г. и на практика от днес продължават стачните действия, а също така предстои среща в София с министрите Делян Добрев и Тотю Младенов, на която ще поставим тези чисто синдикални въпроси и които са жизненоважни с отговорите за нас, а именно, както казах - работа, редовно плащане на заплатите и въобще бъдещето на предприятието.
- А докъде стигна процедурата по приватизирането на завода?
- Към този момент все още тече процедурата за приватизация и тя е вече на последния етап, а именно кандидат-купувачът, който остана само един, би трябвало вече да реши да подаде оферта за закупуване на предприятието или преустановяване на участието.
- В приватизационните намерения бяха изтъкнати социалните клаузи, които държавата да осигури, какво по-точно предвиждат тези клаузи?
- Да, в стратегията има залегнали социални клаузи, които би трябвало да бъдат записани в приватизационния договор на бъдещия купувач като негово задължение, а това именно е запазване на персонала за срок от 3 години, а също така и фонд "Заплата" не по-малка от тази за предишната година, в която има одитен доклад - 2011 г., а също така и спазване на колективния трудов договор, тъй като ние имаме подписан колективен трудов договор в предприятието, в който има параметри, които са много по-добри отколкото в Кодекса на труда и нормативната уредба.
- Значи ли това, че сте застраховани от съкращения? Колко човека работят сега във ВМЗ - Сопот?
- Малко над 3 хиляди души.
- И има обещание, че няма да се пипа съставът, така ли?
- До този момент не е имало съкращения във ВМЗ, независимо от проблемите и трудностите, които имаше пред предприятието. Тези клаузи на практика касаят новия купувач, той трябва да ги поеме като ангажименти, които трябва да спази.
- А вие като синдикат какво правите в тази насока?
- Вече проведохме една среща с кандидат-купувача, която обаче беше повече опознавателна. Предстоят ни нови срещи, за да можем да разберем съответно какви са неговите намерения, защото в крайна сметка не е хубаво да се прави приватизация заради самата приватизация, а по-скоро тази приватизация да бъде едно спасение за дружеството, тъй като виждаме, че държавата се оказа лош стопанин и една приватизация съответно би трябвало да се направи със сериозен тактически инвеститор, който да развива това предприятие, тъй като в региона просто няма какво друго да се работи. И регионът просто ще бъде обречен на гибел.


За Нова година с лютеница

На 30.12.2012 г. Нова телевизия излъчи репортаж със семейство от Сопот, което работи във ВМЗ. Завод с огромни традиции в тази област. През годините на социалистическото управление ВМЗ-Сопот и другите като него носеха изключително много валута на България. Тогава 80-90% от валутата в нашата страна идваше от военната промишленост, а с нея се закупуваше нова техника за селското стопанство, за промишлеността, за здравеопазването и другите отрасли.
Живял съм в държавата, управлявана от цар Борис III, след това в социалистическа България, сега живея в демократична България. Демократи, управляващи България, решиха, че всичко, построено от властта на социалистическите правителства, трябва да се събори и унищожи. И го сториха. Но ето ги още по-големите демократи, които с големи обещания дойдоха на власт с овчедушното одобрение на мнозина българи. Обещанията бяха замразени във фризера. Започна се строителство на тоалетни, пречиствателни станции и на магистрали. Забрави се, че има един народ, който чака увеличение на пенсии и заплати, на жизнения уровен на българина.
От телевизията научихме, че семейството от Сопот посреща Нова година с... лютеница. Малкото момиченце не ще се зарадва на играчка, донесена от Дядо Коледа. Защото "Дядо Коледа" строи магистрали. И сигурно това не е единственото семейство, което посреща Нова година с горчилка и мъка в гърдите.
Народът боледува от недохранване, има хора, които измират в мизерия и с радост, че животът им свършва, се прощават с теглилата, които ги сполетяха, особено през последните 3 години. И ще гледат отгоре как по магистралите и метрото в София пътуват чужденците и милионерите, а България и българите, които още живеят, се стопяват като мартенски сняг. И ще остане в историята, че тук, на Балканите, е имало една държава и един народ с развито земеделие, мощна индустрия, висока култура и добро здравеопазване.
Ще допуснем ли това да се случи? Както е казано: "Да, ама не!" Народът ще преодолее управлението на сегашните "демократи" и ще стабилизира икономиката на своята хубава България.  

Илия Великов, 
Велико Търново