Спрете фанфарите! Да се държим достойно към наследството си

Маргарита Ваклинова е родена в София. Завършила е история и археология в Софийския университет. Специализира във Франция, Италия и Великобритания. Била е директор на историческия музей в Смолян и на Националния археологически институт с музей при БАН, където работи от 45 години. Тя е сред водещите изследователи на българското Средновековие. Проучвала е Търново, Плиска, Родопите, дълги години ръководи проучванията на Велики Преслав. Дългогодишен член е на Националния съвет за опазване паметниците на културата и на световни организации на музеите и за опазване на културното наследството - ИКОМОС, ИКОМ и др. Носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий" с огърлие.

"Не може да се говори, че "в града излиза археология". Археологията е наука"

"Когато в професионален спор се набъркват незнаещите, се случват уродливи неща"

- Културно-историческото наследство става приоритет и това вероятно радва археолозите?
- Най-после - това би трябвало наистина да ни радва. Но то ни се случва прекалено мъчително. Истински приоритет културно-историческото наследство ще стане тогава, когато не се навира всеки да дава акъли и да се прави на археолог, а се гледа как по-бързо, по-лесно и по-истински да бъде пазено наследството. Сега изведнъж всички много се вживяват, всички започват да ни дават акъл как да работим. Всички вече са прекалено наясно и започват да обясняват неща, които не са точно така.
- Без да разбират, имате предвид?
- Да, всеки трябва да си гледа професията и работата, от която разбира. Първо, трябва да се знае, че археологът е човекът, който разкрива паметниците, за да може да опази следите от историята, да ги поднесе на хората, да направи историческата интерпретация и да даде памет на обществото. Той не е пазвантин. Не е този, който трябва да варди паметниците, каквито функции му бяха вменени. За всичко обвиняват археолозите - кое трябвало да опазят, кое да овардят. А това не е нашата работа. Това е работа на други професии и на други служби. Не може обществото да не се опитва поне да разбере, че археологията е наука. Много сериозна наука, в която трябва да знаеш изключително много. За която се учи цял живот. Това, което очите на един археолог могат да видят, не може да го види всеки. То се учи в продължение на цял един живот - как да изтръгнеш максималното познание, душата на един паметник. А на археолозите често се гледа едва ли не като на иманяри.
 - Хората виждат в археолога човек, който изкопава нещо...
- "Изравя" - дори така се пише в медиите. Те не си дават сметка, че археологията е наука. Тя е тази, която тълкува нещата. Затова е "архео-логия" - наука за древността.
- Тя не започва ли всъщност там, където свършва откриването на предмета на терена?
- Не. Както във физиката и химията има лаборатории, в които се работи, за да се изтръгне доказателственият материал, да се направят изводите, по същия начин съществува периодът на разкриване на паметника. Това е процес, за който също трябват много познания. Този процес на разкриването след това продължава на бюрото, за да стане наука. Първо на терена ти трябва да видиш, да регистрираш и правилно да насочиш търсенето, да мислиш в това време, да родиш хипотези. Самият процес на разкриването е процес на наблюдение. Опитният археолог вижда, той тълкува по оцветяването на пръстта, по напластяванията, по рушевините. И всичко се описва в документация. В един момент, ако трябва нещо да се покаже, за да го видят хората, тогава ученият започва да разсъждава кое е точното, кое е най-добре изявено, най-добре запазено, кое има най-голямо значение за даден град например. Това най-бляскавият му период ли е...
- Винаги се учудвам как един Карел Шкорпил преди повече от век е направил карта на едва ли не всички обекти, които се проучват от днешните археолози. Как е "видял" толкова много история?
- Струва ми се, че ние днес малко правим за философията на науката си. Тя ни е оръжието. Разкритията на терена, фактите са си факти, но след тях трябва да се мисли за обобщението, за дълбоката същност на нещата в исторически контекст. Едно уж голямо откритие може изведнаж да се окаже просто част от много подобни, а някое "мъничко" откритие може да стане основа за големи обобщения. Според мен нашите предшественици археолози са били изключителни, защото са се замисляли за дълбоката същност на нещата. В техните съчинения откриваме заключения и изводи, които са капитални, които днес се доказват при разкопките. Хора като Шкорпил са създавали философската основа на нашата наука. Затова фундаменталната наука се прави в специализирани институти, тя има своите изисквания. Страхувам се, че сега се плъзгаме опростенчески само по материалната, по експериметалната страна, без да обръщаме достатъчно внимание на духа на разкритото. Трябва да извървим пътя между материалните факти и това как те се вписват в общата философия на културната история. Затова казвам, че археологът без всеобхватно познание не може да работи. Той е човек, който знае много и много различни неща. Той се опитва да види това, което разкрива, да го обвърже с всички предшестващи и последващи епохи - да види къде е източникът, откъде са тръгнали нещата и да завърши с изводи, които да дадат обобщението и перспективата за по-нататък.  
Затова археолозите биха били доволни, когато бъдат добре разбрани от тези, които минават към следващия процес - консервационни, реставрационни и експозиционни дейности. Археологът наблюдава и този процес, той е този, който казва кое може и кое - не. Казва кое как трябва да бъде датирано и как да бъде показано, за да не се допускат грешки. Често обаче някой си присвоява тези негови функции и се мъчи да командва парада.
- Напоследък често се случва някой политик или друг човек с власт да натрапва мнение кое в наследството ни е ценно.
- Той го вижда чрез нас. Ако е достатъчно деликатен да попита и да се замисли върху това, което му говори партньорът насреща - археологът, който пък да е достатъчно наясно какво всъщност е излязло, тогава може да се получат великолепни решения.
- Забелязвам, че археологически обекти, които политиците лансират като най-ценни, почти никога не съвпадат с онова, което в годишните отчетни конференции вие, археолозите, извеждате пред скоби като важни за България.
- Така е. Защото рядко чуват какво казва науката.
- Това означава, че на случаен принцип се лансират някакви неща, които се представят за ценности, без да са такива?
- Не знам дали е на случаен принцип, или е на дълбоко обмислен принцип за заблуда на обществото. И преследване на някакви интереси, които са свързани с регионални влияния, със създаване на впечатление за многознайковщина, с нечие незаслужено изтъкване. Може би и това го има...
- Дават се пари за места, които министър Симеон Дянков посещава. Държавата даде 500 хил. лв. например за една черквичка, където щели да се пазят едни кости - т.нар. мощи на св. Йоан Кръстител. А за цялата престолнина Търновград се дават седем пъти по-малко средства. Защо?
 - Това, че министър Дянков се интересува, е много добре. Добре е, когато един министър започва да пита, да гледа, да търси източника на разум, на възможности. Омръзнало ми е да чувам как се говори: "Ние извадихме археологията". Това го измислиха архитектите. Сега всички говорят така - "археологията беше разкрита". Археологията не се разкрива, останки се разкриват. Та, добре е, когато един човек, който има такова мощно отношение към властта, тръгне да се интересува от такива неща и иска да разбере какво представляват. Въпросът е след това, проблемът е в оценката. Ние много отдавна се борим за това да има държавна политика. Няма я още. Трябва да има държавна политика, в която учените да участват във взимането на решенията. Те трябва да имат думата какво да се финансира и как да се финансира; кое е приоритетно и кое не е. За да не се разпиляват средствата, за да вървят нещата наистина подредено и да се показват истинските ценности, които ще привлекат другите към България.
- Преди две години Турция реши да финансира проучване на тракийските обекти в Странджа на турска територия. Държавата попита учените археолози от Одрин кое трябва да се финансира. Те дадоха списъка на приоритетните обекти.
- Точно това трябва да се случва и при нас. От археолозите у нас се искат неприсъщи неща, вместо да се иска помощта ни по компетентност. България има огромно културно-историческо наследство, невъзможно е то да бъде финансирано тотално. Значи трябва да има задължително приоритети и те да бъдат много точно определени. Разбира се, всички обекти се нуждаят от пари. Но на колкото повече обекти се дава, толкова по-малък е резултатът. Защото става едно нищо - "клан, недоклан".
- С голяма мъка в края на юли получихте едни пари - май че около 500 хил. лв., за археологически проучвания в трите столици - Плиска, Преслав, Търново и някои други обекти. В същото време за консервация и реставрация в Преслав се отпускат 2,8 млн. лв. Тази разлика не е отсега. Знам добре какви десетки хиляди лева хонорари взимат архитектите, които правят проекти за консервация и реставрация на открити от археолозите обекти.
- Археолозите получават пари за работа на обекта. При това - много по-малки суми. За всичките 7 обекта в Преслав тази година получаваме 180 хил. лв., за Търново са 70 хиляди, за Плиска 150 хил. лв. При това е записано, че с тези пари ние се грижим и за аварийната консервация, плащаме охраната на обектите. И непрекъснато ни дебнат, като че ли едва ли не ги крадем тези пари. Археологът разкрива паметника, прави интерпретацията и де факто направо дарява на архитекта документацията и изводите си. В целия свят археологът и архитектът работят заедно. 
- Какво трябва да се случи, че това да е така и у нас?
- В целия свят екипите имат свой архитект. Той се занимава с документацията, с предварителното изследване, участва в екипа наравно с археолозите, работи и вижда как излиза резултатът от този труд на терена. След което този архитект взема участие в проектирането, в което участват и археолозите. В момента законът у нас е променен и мнението на археолога вече трябва да бъде взимано предвид при проектирането. Той става част от екипа, който ще проектира. Но в България трудът на учения, на човека, който работи с главата си, по начало е ниско оценен. Средства ни се отпускат с цял куп изисквания от Министерството на културата - те се поставят от хора, които ако някога са били на археологически разкопки, то е било за месец на стаж. Има дори някаква болезнена завист, че от известно време бе взето решение, когато ние сключваме договор за проучване, 10% от средствата да остават за институцията, която дава своите проучватели и им плаща заплати. Защо? Защото тези проучватели ползват техника, защото се ползва тяхното време, вместо институтът да ги използва за много задачи. Дейностите на археолозите далеч не се свеждат само до копане на терена. Т.е. използва се институцията - в нашия случай БАН. Самата институция не получава никакви пари, за да финансира тази дейност. Археолозите често работят на труден терен, с месеци са откъснати от дома си и от друга работа, понякога вършат и доста несвойствени за науката си дейности. В края на краищата заплатите на археолозите са скандални - за обида на общестото. Археолози с 300 лв. заплата! Които са се доказали с работа в продължение на десетилетия на терена!
- И откриват ценности за България за милиарди, които са неизмеримо повече от една материална придобивка...
- Ако се върнем към архитектите, те си имат своя камара, те са много повече на брой - археолозите сме една шепа хора. Ние имаме Асоциация на археолозите, която не е много силна, тя бе създадена наскоро. За да се опита да защити правата на археолозите. Поне в периода, когато работят на терен. Дори ако не сравняваме заплащането никъде по света, става ясно, че работата на археолога в България е безкрайно подценена спрямо всички други дейности, които са свързани с подобни условия.
- След като мнението ви вече ще има значение при подготовката на проектите за реставрация, това ще ни спести ли нелепи "възстановки" като стените или голямата базилика в Плиска, Златната църква в Преслав или "калдъръма" на Татул?
- Не ми се иска да коментирам. Аз се опитвам да не водя войни. Опитвам се да се намесвам, внушавайки все пак как трябва да бъдат направени нещата. Когато се води професионален спор, в него нямат работа непрофесионалисти. Ако се набъркват незнаещите, нещата доста често добиват уродлив вид.
- Във всяка професия е така.
- Винаги, когато човек непрофесионалист в дадена област започне да се бърка и да дава акъл, особено в днешно време, когато специализацията е толкова важно нещо, стават големи грешки. Акад. Димитър Косев казваше, че никой не се натиска да прави химически опити, понеже сместа може да ти избухне в лицето, когато не си компетентен. А всеки си навира носа в историята, дава акъли и започва да съчинява. Без да подозира, че историята също може да избухне, тя също може да се взриви. От недомислици, от недоказани факти, от които се правят всякакви измислици - всичко това влиза в обществото. Утре едни ще ни се подиграват, други ще ни ругаят и ще кажат: това не са били никакви специалисти. А историята е все пак съществуването на един народ, ние съществуваме чрез нея. Самият факт, че толкова хора се вълнуват, е не само защото това ги отвлича някак от действителността. Просто не трябва да се насилват нещата. Много деликатно трябва да се "пипа" историята, всяка груба намеса е недопустима. Сега се копае например и метрото в Солун. Само че хората предварително правят планове, предварително се посочва трасето и се прави проучване. И чак когато се завърши проучването с пълната му документация, чак тогава се прави план как ще изглеждат нещата. Тук се започна притеснително, нервно, с нечовешка работа. За щастие екипът, който отиде да работи в центъра на София, е забележителен. Само че попитайте колегата Снежана Горянова каква й е заплатата... Никой не се интересува от това.
- Миналата година вашият екип, който работи във Велики Преслав, очерта почти напълно структурата на дворцовия комплекс, излизаха много находки. Какво тази година се очаква от разкопките?
- Ами, находките продължават. От началото на експедицията през август са намерени печати, части от работилница за накити, излизат нови факти и находки. А разкопките едва започват. Какво очакваме? Ние през цялото време искаме да завършим - искаме този център да изглежда така, че хората да минат по истинската улица, да излязат на площадите, в градините, да си представят сградите на бляскавата средновековна столица. Всичко това да бъде така оформено, че те да минават оттам с преклонение. Имаме надежда, че поне една част ще бъде завършена. Защото проучването на Велики Преслав ще продължава вероятно още много десетилетия. Но имаме непредвидени обстоятелства. Ето, сега например средствата ни са намалени. От септември ще бъдат повишени минималните работни заплати на работниците, които работят там. На Велики Преслав работата е жестока. Трудът е тежък. А основната работа ще бъде през месец септември. При тази ситуация ние трябва да увеличим надниците на работниците. Това означава, че с тези средства ще извършим по-малко работа.
- Кой ги намали?
- Този, който ги дава. Те минават от Министерството на финансите през Министерството на културата, разпределят се по някакъв начин, нямам представа. Ние сме мечтали за тази ситуация, в която ще има средства, предназначени именно за археологически проучвания. БАН не получава пари за такава дейност. Когато беше най-тежко, нямахме дори командировъчни, плащахме си сами, тогава, въпреки беднотията, БАН ни даде пари, за да възстановим разкопките в Плиска и Преслав - от печалбите по проекти на институтите. И резултатите бяха бляскави. На БАН не се дава субсидия за научна дейност, нито дори за ток и парно. Ето това е - имам усещането за случайност. Ние чакаме да се съберат пари в бюджета, че да бъдат пуснати за нас на последно място, почти като милостиня. Колегите ни от чужбина са изумени от това, което става тук с науката.
 - Предстои голямата изложба "България във Византийския свят" по време на Медународния конгрес по византийски изследвания от 22 август. Какво ще ни покаже тя?
- По проблемите какво ние сме получили от Византия се работи много дълго време и има какво да покажем. В изложбата участва не само музеят на Националния археологически институт на БАН, участват музеи от цялата страна. Във всички краища на България има и непрекъснато се откриват паметници, които говорят за отношенията - от една страна, влияние на византийската цивилизация и от друга страна, наличие на автентични ценности, които са с византийски произход. В ранновизантийския период, до създаването на българската държава, ние сме част от Византия. Дали ценностите са в Константинопол, в Солун или тук, в Сердика, е все едно - те всички принадлежат към общата византийска култура. След създаването на държавата нещата стоят по различен начин - има вече наши оригинали, предаване на жив опит и възможности за обогатяване на битовата култура и в същото време - собствена дейност, която създава една сложна културна амалгама. Византийската цивилизация участва във формирането на българската средновековна култура. Всичко това в различните му варианти се опитваме да покажем в тази изложба. В нея има паметници, които са чисто византийски, защото по време на владичеството си над България Византия много активно твори в българските земи, привнася нови културни постижения. Християнска България получава по същия начин много културни импулси от страна на Византия. От друга страна, много често се говори за "българската архитектурна школа или българската художествена школа във византийския стил", създават се собствена културна база, собствени стилове, собствени културни специфики и паметници. Всъщност Византия е най-мощният източник на влияние в тези векове и това се отнася за целия тогавашен свят.
- Създаването на славянската писменост обаче - нашият принос в световната култура, се случва тъкмо във византийския свят...
- Затова имаме отделна обособена част от изложбата, която се казва "Аз писах". Показахме я в един вариант миналата година, сега я правим в друг вариант, като прибавяме там достатъчно количество писмени паметници, които са от всякакъв вид - официални и неофициални епиграфски паметници, които показват феномена на писмеността. Книжнината на собствения език е служела и като политическо средство, и като средство за съхраняване и независимост и си остава ценност в световната култура до ден днешен. Славянската писменост ние не сме я дали на Византия, ние сме я дали на света. Процесът на създаването на азбуката в началото не е предвиден за нас - това е мисията на светите братя, които е трябвало да спасят от германското влияние и от асимилация в много критични обстоятелства славяните в централната част на Европа. Но България след това дава дом на книжовниците и им създава всички условия за работа тук, защото те са ни били необходими не по-малко на нас. Българите също са имали нужда книгите да започнат да се превеждат на техния си език, на нашия език. Това са много трудни и сложни проблеми, те са точно проблеми на науката. А някой сяда да спори с учения, който доказва, просто защото на него му харесва така! Той трябва да има усещането за това, че е некомпетентен. Защото утре възприемани грешни хипотези и напомпани, измислени неща, могат да се обърнат срещу нас. Затова трябва много внимателно да се отнасяме към историята. Иначе защо сме работили толкова години над едно наследство, което е истинско и няма нужда от насилвания и измислици. Няма нужда от тупане в гърдите колко сме велики. Има начин да покажем на света колко сме велики - с уважение към това, което е било. В противен случай ние сами се обиждаме. Не ми се иска да бъда между тези хора, които обиждат себе си и България.

Преславското средновековно съкровище ще бъде показано в изложбата за конгреса по византология


Средновековни християнски накити




Варненското средновековно съкровище - бижута на знатна византийка


Керамичен иконостас, Велики Преслав


Комплект от 3 реликвария за мощи - мраморен, сребърен и златен, от раннохристянската църква в местността Джанавара при Варна