"Сръчкотилница" възражда славата на уникалната бусинска керамика

Юлия КУЛИНСКА

"Край!... И начало! Стъпваме върху вечност, живеем сред безсмъртие. Зло за добро. Последният мохикан. Ходене по мъките. И отново в борба. Незаглъхващо ехо. Мракът не обзе светлината"... Толкова малко думи, а в тях е записана историята на цяла една традиция. Не, това не е началото на трилър, а са редове от книгата за впечатления в Музея на бусинската керамика в едноименното трънско село... 

Феерията от цветове на грънците е почти първата, който ме грабна при пристигането ми в Знеполския край като прохождащ журналист. Тогава се докоснах до златните ръце, талант и въображението на бусинския майстор на глинени уникати Петър Гигов. Той отдавна е в по-добрия свят, но изделията му разказват за страната ни из цял свят. Лувъра, Музеят на човека в Париж, Бритиш мюзиум в Лондон, вернисажи в Япония, Китай и Индия, Италия, Австралия, Русия, частни колекции в САЩ, Канарските острови притежават произведения на талантливия майстор на глината. Към неговото уникално въображение ме връща изящна глинена рукатка, която краси дома ми повече от 30 години... 

Преди дни реших да покажа на гости от Унгария този уникален край. Естествено, посетихме Бусинци. Сякаш вървях по пътеката на времето... В китното трънско селце сега живеят около 30-ина души. Отдавна са отминали годините на Възраждането, когато в почти всяко семейство са се въртели над 300 грънчарски колела, задвижвани от около 1500 майстори. Но 

славата на бусинската керамика още е жива 

Зарадвах се, когато разбрах, че вече повече от година селцето посреща все повече хора заради възродена традиция...

С вълнение прекрачихме прага на "Жълтата къща", където е отворила врати "Бусинската сръчкотилница". Тя е дело на младото семейство Стефка и Александър Дуцови. Двамата реновирали старинна плетена къща, която някога била работилница на местен грънчар и се намира в близост до музея на прочутата бусинска керамика.

Инициатор на начинанието е Стефка, чиито корени са от трънското село. Тя е психолог, а съпругът й е биолог. Семейството има три деца, които често намирали останки от керамични съдове, изобилстващи в селото.

"Виждах западането на селото, рухващите една след друга къщи. Затова реших да се опитам да възродя старата слава на Бусинци", споделя Стефка. Две години реновирали къщата, обособили ателиета за работа, магазин, голяма тераса. Сега тук са изложени произведения на 19 автори от цялата страна.

Искали да създадат не просто работилница, не просто магазин, а център за срещи. За хора със сръчни ръце, за събития, които да допълнят наученото и видяното в музея с предмети-реплики на старите модели или източени от посетителите. Всеки от тях може да изработи глинен съд на старо грънчарско колело. То е принадлежало на местен грънчар, което е за купено от "Сръчкотилницата" и отново се е върнало в Бусинци.

Семейство Дуцови възнамерява да обособи и 

детски образователен център "По пътя на глината"

в двора на къщата. Така, освен че ще работят с глина, която е изключително здравословен материал, децата ще имат достъп и до красивата трънска природа.

Грънчарството е било основният поминък на местното население в продължение на векове, във всяка къща е имало грънчарско колело. Майсторите багрели съдовете в т.нар. есенна гама цветове - жълт, зелен и виненочервен, каквито били намиращите се край селото залежи от глина. Освен красиво оцветени с местни руди и растения, бусинските съдове издават звънливи звуци при почукване.

Е, не може да отидеш в Бусинци и да не прекрачиш прага на Музея на бусинската керамика. Веднага те

грабва духът и емоцията на миналото 

докосва те магията и мистерията на древния занаят. В просторните одаи на къщата греят над 1500 стомни, делви, чаши, паници, гювечи, гърнета и други изделия от глина. Само тук могат да се видят т.нар. оканичета - ритуални малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигури, които са се ползвали при канене на кумове и гости на сватба.

Тук обсебва феерията от багри. Сияят зеленото, жълтото и виненочервеното, които са емблемата на бусинските грънци. Навремето майсторите оцветявали глазурата с местни руди и растения. Всеки от тях ревниво пазел тайната на боите си и как ги добива. Всъщност няма нищо случайно, че грънчарството е процъфтявало в Бусинци. Местните разказват, че на метър от къщите има огромно залежище от глина. Пластичният материал е с различен цвят - червен, син, бял. Хората правели от него какво ли не - от казани за варене на ракия до тръби за местния водопровод. В музея ще ви разкажат, че след като се изкопавала, глината се оставяла да презимува на открито в продължение на една година. Ден преди да започне ваенето, тя се внасяла на място, наричано "калник", пръскала се с вода и се газела с крака, докато получи необходимата текстура и плътност. После се месела с ръце и ставала готова за форматиране. Оформянето на съдовете ставало на грънчарско колело, но 

най-важното били уменията на ръцете и пръстите

След източването на формата изделието се сваляло и се оставяло леко да изсъхне, преди да се залепят дръжките, лейките и украсите, които включвали розетки, фигури, щитове. При изпичането най-отдолу в пещта се поставяли по-големите, а върху тях - по-фините съдове. Най-отгоре се слагали гювечи и паници, които образували свод, запушван с бракувани или счупени плоски съдове. В продължение на 10-16 часа огънят постепенно се засилвал, а температурата се определяла на око според цвета на огъня в пещта. Съдовете се охлаждали, преди да се извадят. Нанасяла се глазурата, която отново се изпичала.

Бусинските грънци се отличават от всички останали по звънливите тонове, които издават при чукане. Те са се използвали за хранене, съхранение на продукти и течности, приготвяне на ястия, но и за украса, купи за водосвет, надгробни фенери, кандилници. Декорацията им ставала с ангоба - фина, бяла или цветна измита глина, която добре е запълвала порите на съда и намалявала попиването на вода при използване.

Сред бусинските грънци има уникати, които може да се видят само тук. Амфороподобни съдове, ниски гърнета с две дръжки като античния скифос, с филигранни цветя и плодове. Бягаща змия се промушва между орнаментите, четирите стълба на света крепят чучура, пулсиращо слънце грее върху кръглата част, а до него се кипри равнобедрен кръст, вписан в кръг - символ на християнството. Всички скулптурни хрумки са запазена марка на местните майстори. Върху полиците на музея се кипри и болярският стакан-геврек -

емблемата на корифея - майстор Петър Гигов 

Музеят на бусинската керамика е негова зслуга. Сградата му е открита през 1982 г. Редом с изложбените зали има работни ателиета и малка хотелска част. Тук се провеждат национални и международни пленери на художници керамици, които се вдъхновяват от старинните бусински традиции и ги развиват в съвременно изкуство. В помещенията на някогашното керамично училище, основано в края на ХIХ век от австриеца Франц Урбан, сега се помещава работилница "Бусинска керамика". До музея привлича поглед старинна едноетажна къща, чиито външни стени са окичени с пъстрите керамични чинии. Писани арки от дървени греди покриват верандата. Къщата е изградена от потомствения грънчар Константин Кожухаров. Това е бащата на Петър Гигов. Голямата изненада вътре в нея е огромната пещ в средата на стаята, в която самобитният майстор е изпичал уникатите си.

Няма нищо по-магично от докосването до красотата и цветната феерия на бусинската керамика. То те зарежда с неповторима емоция, щастие и предизвиква усмивка. А и ни прави повече българи...