Средната класа между олигарсите и бедняците

Представителите на средната класа в Румъния може да бъдат описани по следния начин – твърде бедни, за да бъдат смятани за богаташи, но и твърде богати, за да може да бъдат наречени бедняци. През първото десетилетие след смяната на политическия строй през 1989 година този слой на обществото, смятан за опора на демокрацията в западните страни, в Румъния фактически липсваше, пише в свой коментар "Дойче веле".
Но според изследвания, проведени в страната, през 2008 година около 20% от румънците е можело да бъдат отнесени към средната класа. След финансовата криза тяхното число намаля двойно. В другите страни от Югоизточна Европа ситуацията е подобна на тази в Румъния. В Хърватия и Сърбия средната класа е около 10% от гражданите. В България средната класа е от 4 до 8% от работещото население на страната. За сравнение – в Германия към средната класа се отнасят две трети от жителите. Това са тези жители, чиито доходи са от 70 до 150% от средностатистическите.
Но средната класа не се определя само по икономически параметри. „С това понятие е свързано самосъзнанието на група хора, които са опора на демократичното държавно устройство и залог за наличието на конкуренция в политическата и икономическата сфера”, посочва Волфганг Хьопкен, вицепрезидент на Обществото на Югоизточна Европа. Според него стремежът на средната класа към установяването и запазването на стабилни икономически отношения и демократично развитие в страната е устояла на времето историко-социологическа теза.
До началото на Втората световна война средната класа на Балканите бе в зародишно състояние. След идването на власт на комунистите тя съвсем изчезна. „Във времената на социализма най-близо до средната класа бяха представителите на интелигенцията, академиците и държавните служители. Но не това ние разбираме под средна класа”, казва Хьопкен.
Професорът по славистика в университета в Йена Габриела Шуберт пояснява, че един от основните компоненти на средната класа е активната гражданска позиция, която например може да се изрази чрез обществени инициативи. „Гражданското общество е слабо развито във всички страни от Югоизточна Европа”, твърди Шуберт.
В края на миналия век в балканските държави се смениха икономическият и политическият строй, но ролята на средната класа не се засили. Бившият президент на България Петър Стоянов открито говори за това, че приватизацията в началото на 90-те години е била проведена неправилно. Капиталът се е оказал в ръцете на предишния политически елит, който е успял да запази своето влияние. А бившата партийна номенклатура и служителите на спецслужбите не са пропуснали момента да се обогатят и в един момент са се превърнали в капиталисти.
Те може да бъдат сравнени със западноевропейските представители на средната класа само с уговорката, че става дума единствено за икономическия аспект. Хората, които се отнасят към този слой в Югоизточна Европа, не са спечелили капитал благодарение на своето образование или предприемачески способности, а възможно са го получили и по не съвсем легален способ. „Тези хора нямат интерес да има правова държава, а политически структури, обслужващи техните интереси и позволяващи им да постъпват така, както са свикнали”, подчертава експертът.
Професор Габриела Шуберт отбелязва и още една типична особеност за населенията на балканските страни. „От една страна, жителите на градовете се стремят да имат съвременна техника, да носят модерни дрехи, като на Запад. От друга страна, те са привърженици на традиционните патриархални символи и ценности”, казва тя. Свидетелство за това е например разпространеността на сексисткия образ на жената в поп културата и агресивният жанр турбо-фолк в музиката.
Освен тези особености за увеличаването на дела на средната класа в Югоизточна Европа пречи и „изтичането на мозъци”. Фактът, че млади, образовани и творчески хора напускат Балканите, вреди не само на икономиките на тези страни, но и не допринася за подобряване на социалната ситуация, смята Волфганг Хьопкен.
Впрочем, в дългосрочна перспектива изтичането на населението все пак може да се отрази положително на развитието на ситуацията в страните от Балканския полуостров – ако заминалите решат да се върнат и приложат у дома усвоените норми на поведение или ако установят икономически връзки със своята родина.
Волфганг Хьопкен смята, че без външна помощ на балканските страни ще им бъде трудно да създадат съвременно гражданско общество, опиращо се на средната класа. Според него страните трябва да използват европейския опит. „Влизането в ЕС е единствената възможност за тези страни да получат равни условия и права, да увеличават шансовете за самореализация на младежите”, казва Хьопкен.
Присъединяването към ЕС е приоритетна политическа задача за всички страни от Югоизточна Европа. През юли 2013 година Хърватия трябва да стане част от ЕС.