Срещу едно потупване по рамото?

Тереза Петрова

Управляващите в лицето на ГЕРБ и парадоксалните наследници на "историческото ВМРО" проиграха историческия шанс България да уреди справедливо и защитавайки своя национален интерес дългогодишните си отношения с Република Македония.

 Подписаният договор за приятелство между двете държави практически обезсмисли българската външна политика през последните 30 години. Под натиска на Европейската комисия и външни сили извън Стария континент България фактически призна съществуването на македонска нация и език, "македонска история" и правото на Македония да се самоопредели спрямо Европейския съюз, Гърция, Албания и останалите балкански държави. Какво получи срещу този драматичен и стратегически жест България? Нищо.

С този договор България получи право на потупване по рамото от Вашингтон и Брюксел, а Борисов и Захариева да заемат по-централни места на общата снимка с ръководителите на балканските страни. 

Приглушавайки в медиите гласа на опозицията и дори на част от съуправляващите, премиерът Борисов и вицепремиерът Каракачанов бързаха да подпишат "приятелския договор" с най-близките ни съседи, за да изпреварят с няколко месеца Преспанското споразумение и да си припишат заслугите за приемането на Македония в НАТО и поканата за преговорите за членство в Европейския съюз. 

Разбира се, гърците успяха да договорят в своя полза всичките си претенции спрямо македонската идентичност, география и история, докато нашата държава и управляващата върхушка се отказаха от всички спорни въпроси, оставяйки ги в ръцете на македонците. 

Националното предателство 

на днешните войводи дойде на върха на международния скандал за продажбата на български паспорти срещу фалшиви и платени под масата удостоверения за български произход от културно-исторически центрове зад граница под контрола на българска политическа партия - ВМРО и Каракачанов.

Последващото предизвестено зацикляне на комисията по общата ни история доказа, че моментът за налагане на българската визия за развитието на приятелство и сътрудничество със Северна Македония и отстояване на общата ни история като "българска" е безвъзвратно отминал. 

 Вместо това управляващата коалиция използва спора, за да обвини българските социалисти за предаването на тленните останки на българския национален герой и революционер Гоце Делчев и съпътстващото изкуствено създаване на македонската нация и фалшива история. Така за пореден път Борисов завъртя старата плоча, като раздуха скандал в удобно време, за да прикрие друг много по-сериозен скандал, и както винаги прехвърли вината на "комунистите". По този начин представителите на ГЕРБ и техните властови поддръжници омаловажиха няколко нелицеприятни за ГЕРБ факта - доклада за корупция преди малко повече от седмица и получената яснота след посещението на холандския външен министър, че приемането на България в Шенген и в "чакалнята" на еврозоната се отлага отново с поне още една година. В допълнение можем да прибавим и това, че на 23.05.2019 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отложи приемането на България с шест месеца. Така в сезона на градушките бяха попарени дори и малките надежди за по-добро социално-икономическо развитие на България през 2019-2020 г. 

Българската пролет пак се отложи 

Вместо това сега отново ще се обвиняваме един друг кой, кога и защо предаде Македония, ще ровим в старите архиви, ще вадим стари снимки, ще препрочитаме и пренаписваме "романтичната" история на България. Може Слави Трифонов и концерт да направи по темата. 

Истината е, че след "знаковата" намеса на Борисов в политиката на Балканите нерешените в социално-икономически план и неясни българо-македонски отношения се разделиха още повече. Няма напредък в икономическата област, дори през последните няколко месеца стокообменът бележи спад. Липсата на общи инфраструктурни проекти между двете държави допълнително допринася за спада на инвестициите и в двете посоки. Македонските граждани и македонският бизнес не гледат на България като на желан стратегически партньор и съюзник. Като изключим Китай и Европейския съюз, през последните години тази ниша беше успешно запълнена от Гърция и Албания, които преследват своите национални интереси. За съжаление, те влизат в тежка колизия с българските. 

В духа на изложеното дотук историческите връзки могат да се развият само чрез засилена търговия и общи инфраструктурни проекти. България трябва да бъде желан и ефективен партньор за предприсъединителните еврофондове на Европейския съюз за Македония.

Колкото до настоящия спор, основният акцент се съсредоточава върху датата, на която да бъде организирано съвместното честване. С последните провокации от Скопие за общото празнуване на датата 7 октомври чашата беше прелята. Трябва сериозен и с последствия отговор от българското правителство. Не може една историческа грешка да бъде превръщана в повод за празник от две държави с един народ. 

С натиска на лявата опозиция

в лицето на Българската социалистическа партия в парламента българското правителство трябва да бъде заставено да постави под въпрос дори бъдещото членство на Македония в Европейския съюз.

За българските граждани и политици е кристално ясно, че процесът по преговорите ще продължи минимум десет години, но правилата отсега трябва да бъдат ясни на скопските власти. Необходимо е периодично изслушване на министъра на външните работи в парламента по въпроса какви са резултатите от подписания договор.

 Нашата добронамереност не може да бъде отплащана с откровени фалшификации и провокации на общата ни история. Македония е част от историята на България и българските националноосвободителни войни, а не обратното.