13 Ноември 2019сряда02:40 ч.

С развети знамена на САЩ и НАТО протестиращи пред парламента грузинци искат оставката на вътрешния министър Георги Гахария, който в нощта на 20 срещу 21 юни бе защитил демокрацията и реда от хаоса

ГЕОПОЛИТИКА

Срещу Русия Грузия си вкара автогол в полза на САЩ

Протоколно късогледство на Тбилиси торпилира нормализирането на отношенията с Москва

/ брой: 124

автор:Юри Михалков

visibility 2002

В Грузия тече американски сценарий срещу нормализирането на отношенията с Русия, при който се използва грешка на управляващата коалиция "Грузинска мечта - Демократична Грузия", нищо че тя има 2/3 мнозинство в парламента.

Политическата буря се развихри на 20 юни по време на редовна сесия на малко известната Междупарламентарна асамблея на православието (МАП), създадена на времето по инициатива на гръцкия парламент.

Планиран за 4 дни в Тбилиси, форумът бе прекъснат още на първия. Причината бе, че съгласно протокола за такива събития сесията бе открита от руския депутат Сергей Гаврилов в качеството му на президент на МАП. Но той бил открил форума от креслото на председателя на грузинския парламент, където, впрочем, домакините го сложили да седне. На времето обаче Гаврилов е гласувал за независимостта на Абхазия и Южна Осетия, отцепили се от Грузия. Съответно откриването на форума бе възприето като посегателство върху грузинския суверенитет от депутатите на двете опозиционни партии "Единно национално движение" (ЕНД) и "Европейска Грузия". Те скочиха от местата си, блокираха трибуната и председателското кресло, принуждавайки Сергей Гаврилов да напусне залата. Няколко дни по-късно ръководителят на арменската делегация и зам.-председател на арменския парламент Ален Симонян разкри пред издание ЕАДейли (EADaily) какви грозни сцени се разиграли в пленарната зала: "Ние, представителите на Армения, Естония и други страни, се озовахме в много грозна ситуация. 

По нас се мятаха яйца и бутилки, 

заливаха ни с вода от чашите, псуваха ни. Ясно бе, че всичко това бе адресирано към руската делегация, но ние всички бяха там с колегите си. Като участници в един формат се намирахме в едно помещение." 

Откриването продължило в някакъв хотел, но самата сесия бе прекъсната, а руската делегация още същия ден се върнала в Москва.

Манипулативното усещане за посегателство върху грузинския суверенитет бе пренесено от парламента на улицата. Още същата вечер стихийно събрала се многохилядна тълпа се опита да щурмува парламента с подчертано русофобска стръв. Макар че Гаврилов и руската делегация вече си бяха у дома.

Според съобщенията това са били главно русофобски радикали, както и привърженици и симпатизанти на двете партии. Последваха ожесточени сблъсъци със силите на реда, които трябваше да прибегнат до гумени куршуми, водни оръдия и сълзотворен газ, за да разчистят чак към сутринта на 21 юни района около парламента. При безредиците са пострадали 240 души, а над 300 са били арестувани. Сред ранените имало и 80 полицаи - една трета от потърпевшите. Това показа колко ожесточена, вероятно и озверяла е била антируската истерия. По този повод грузинско-руският актьор и режисьор Роберт Стуруа написа във Фейсбук: 

"Злият дух победи, 

нацистите празнуват: 

няма повече Грузия." 

А големият актьор Олег Басилашвили, когото българският зрител познава много добре, включително от ролята му в "Гара за двама", заяви в тв интервю, че в Грузия се отнасят с любов към Русия, "а що се отнася до уродите, има ги във всяка страна. И в Грузия, и в Русия в немалка степен". Дали щурмуващите парламента са се разпознали в тази негова оценка? 

Следващите дни обаче протестите продължиха в далеч по-мирен вариант, но вече с чисто политически искания на опозицията, които обаче не засягаха нито Гаврилов, нито Русия - предсрочни парламентарни изборите (редовните са през есента на 2020 г.), преминаване изцяло на пропорционален вот (половината от депутати в парламента са мажоритарно избрани), оставки на правителството, на парламентарния лидер Ираклий Кобахидзе, на вътрешния министър Георги Гахария. Демонстрантите вече са носили и флаговете на САЩ, ЕС и НАТО.

Сергей Гаврилов се оказа в положението на без вина виновен. Неслучайно лидерката на също опозиционната партия "Единна Грузия" Нино Бурджанадзе заяви в интерю за в. "Известия": "Мога еднозначно да кажа, че отначало бе станал откровен и искрен протест, но пак заради глупостта на нашите власти. Русия и господин Гаврилов няма нищо общо с това. Гаврилов бе седнал там, където са му посочили." Ето защо щурмът срещу парламента на 20-21 юни за защита на суверенитета можеше и да заслужи симпатии, ако обаче я нямаше тази подробност. Изобщо не е ясно с кой акъл е било взето решението сесията да се проведе в парламента, а не на друго място. Така или иначе Грузия призна отговорността си за развихрилата се буря чрез последвали оставки и признания за допуснати грешки от висши представители на управляващата коалиция. 

Що се отнася пък до обвиненията на Грузия към Гаврилов и Русия заради отцепилите се Абхазия и Южна Осетия, трудно е упреците да се възприемат като безспорни. Явно в кавказката държава са забравили обстрела и нападението срещу Южна Осетия на 7 срещу 8 август по заповед на тогавашния "инфантилен" президент Михаил Саакашвили, при който загинаха мирни жители. А именно това подпали последвалата 6-дневна руско-грузинска война и окончателното отделяне на двете републики. И това бе признато от международна комисия. "Войната бе започната от Саакашвили. Отговорността за онези трагични събития лежи на първо място върху него", каза Нино Бурджанадзе в свое интервю от 2017 г.  

Така Саакашвили стана Наакашвили 

Хем за себе си, хем и за страната си. А и заради посегателството му върху цивилизационните традиции. Военните действия на Грузия бяха  извършени в деня на откриването на лятната олимпиада в Пекин - 8 август. А от античния свят се знае, че при олимпиади войните спират.  Но през август 2008-а грузинците не протестираха срещу това посегателство на своя президент. Изобщо с вродения си кавказки мачизъм те направиха всичко да отблъснат двата региона.

След като през 2008 г. отношенията Русия - Грузия бяха тотално замразени, през 2013 г. започна затоплянето им. Това бе свързано с поемането на управлението от партията "Грузинска мечта". В руските магазини се появи грузинско вино, нарасна стокооборотът, засилиха се бизнес връзките, възстановиха се обществените контакти, Грузия ставаше все по-привлекателна за руските туристи. Макар че до възстановяване на дипломатическите отношения така и не се стигна. 

Но след 20 юни всичко това се изпари. Още на 21 юни Владимир Путин издаде указ за временно спиране на авиопревозите за Грузия от 8 юли, което удря единствения й що-годе добре работещ туристически сектор, както и износа й, който и без това е силно ограничен. Неслучайно местни политици и общественици призоваха сънародниците си за добро поведение към руските туристи. 

"За съжаление, заради недалновидността на нашите власти, ще бъде много сложно да се върнат сега руско-грузинските отношения не на удовлетворително, но поне на равнището, на което бяха допреди седмица", горчиво констатира Нино Бурджанадзе в същото интервю.  

Сега става убедителна и оценката й, че случващото се в Грузия е "антируска истерия", която "се подгрява еднозначно от американските спецслужби". И от посолството на САЩ в Тбилиси очаквам да разберем след време.

Прагматизмът в отношенията Русия - Грузия предизвика геополитическа ревност у Америка и тя прави всичко, за да провали нормализирането на едни отношения, съществуващи от векове. В този смисъл САЩ не действат ли като Сатанински Американски Щати.

Продължаващите протести само потвърждават намесата на Вашингтон. Властта вече направи някои отстъпки - освободи част от арестуваните, прие искането за изцяло пропорционални избори, обмисля и да спре използването на гумени куршуми, а шефът на парламента Ираклий Кобахидзе подаде оставка. Оставката обаче на вътрешния министър Георги Гахария ще бъде автогол за демокрацията. Няма логика да изриташ длъжностно лице, задето си е свършило работата да спре една озверяла тълпа, настървена да безчинства в парламента. Задето е защитило реда и законността в една демократична държава. В противен случай Грузия ще изпадне окончателно под диктата и властта на тълпата (охлократия се нарича), а не на демокрацията.  С направените досега отстъпки тя вече е тръгнала натам.   

На протеста в Тбилиси на 23 юни се появи Сандра Рулофс, холандската съпруга на Наакашвили. "Аз много искам да живея в тази страна, в свободна страна, където руското влияние не е голямо", каза пред участниците, придружена от един от двамата им синове. Известно е, че съпругът й в момента се укрива в Украйна от грузинското законодателство, което му е предявило обвинения в корупция, злоупотреба с власт и други, докато бе президент през 2004-2013 г.  Според Нино Бурджанадзе той "се опитва за изстиска максимума" от протестите в страната "и ще прави всичко, за да стане антируската истерия главно направление в грузинската политика". "За него това е единствената възможност да разиграва своята карта." Част от която е и семейството му, както виждаме. 

В края на 2018 г. лидерът на ЕНД Григол Вашадзе, който е сред организаторите на сегашните протести, бе призовал към "постоянен натиск срещу властите" и за предсрочни избори. Тази линия ще продължава и занапред, целта е управляващата коалиция да загуби мнозинството си чрез пропорционални избори, ЕНД  да влезе в управлението. И така да продължи сценарият на САЩ за торпилиране на отношенията с Русия. 

БСП: Бюджетът на НЗОК не е в полза на пациентите

автор:Аида Паникян

visibility 56

/ брой: 218

Пенсиите ще са под прага на бедността

автор:Аида Паникян

visibility 87

/ брой: 218

Пак избраха Елен Герджиков за председател на СОС

автор:Деси Велева

visibility 59

/ брой: 218

Външната търговия остава на червено

автор:Дума

visibility 53

/ брой: 218

Бонуси заменят коледните заплати

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 218

Напрежението в Близкия изток ескалира

автор:Дума

visibility 53

Ево Моралес напусна Боливия

автор:Дума

visibility 61

/ брой: 218

Ново напрежение между Израел и Палестина

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 218

30 години след Десети ноември и пътят напред*

автор:Георги Пирински

visibility 82

/ брой: 218

Демокрацията на страха или защо "Времето (не) е наше!"

автор:Дума

visibility 61

/ брой: 218

Граждани за Електорално Развитие на Бандитизма

автор:Юри Михалков

visibility 65

/ брой: 218

30 години преход - 30 години скандали

автор:Евгени Гаврилов

visibility 63

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ