Срещу заплахите с битка за душите и вярата

За вас не знам, но през последните години многократно съм се уверявала, че почти всички посетили България чужденци от Запада изразяват непринудено чувства на симпатия, като щури обикалят кръчми и заведения, в които за наша изненада храната им се струва превъзходна, бързо научават "шопска салата" и "ракия" с характерно ударение. А после някои от тях продължават със същото темпо да обикалят галерии и да купуват на кило творби на наши добри художници. Ами евтино им излиза, пък е качествено, личи си, ще се хвалят у дома с изискан вкус. Да не говорим за артистите ни, които като участват, според нас повече като "храстчета", в чуждите кинопродукции, получават нестихващи похвали за високото си артистично ниво.
Странното е, че по-словоохотливите чужденци обясняват харесването с това, че сме били запазили онази човечност, онези ценности, които при тях били останали в далечното минало. Ти да видиш! И някак неусетно човек се сеща, че и някои световни лидери са доловили подобни настроения сред обществото, тази жажда за доброто, носталгия към стари устои, които са съхранявали и държава, и вяра, и единство, така нужни днес за оцеляване, за развитие в условията на глобални промени и конфронтации. Чувства се неудовлетворение от света, в който живеем, страх от отчуждението и омразата, която изпълва взаимното съжителство, гняв от обедняването и нахлуването на "друговерци" в уредения и спокоен доскоро наш живот.
Сигурно затова в навечерието на големия християнски празник Рождество Христово особено отчетливо звучат думи на папа Франциск, които той упорито повтаря от година по различни поводи. Защото не само светът, а и християнската религия е в криза, в разединение, и това особено личи при настървението, с което крайни ислямистки групировки налагат своите политико-религиозни догми и ги отстояват с насилие и ликвидиране на цели християнски общности в завладени от тях територии. А заявяват и амбиции за нахлуване на Запад, там, където според тях е мястото на един световен халифат. Радикални салафитски групировки, овладели до съвършенство социалните мрежи, успешно манипулиращи загубилите се в цивилизования свят млади мюсюлмани, създават чувството за добре смазана и отлично политически мотивирана машина със стройна организация, която успява да завземе и задържи под контрол стратегически важни и с финансово-петролно бъдеще територии в Близкия изток. Помитат светски режими и стоят на прага на християнския свят с очите и на европейски по рождение членове. Някъде там е и "меката ислямизация" на държави, които вече всички без притеснения наричат диктаторски, макар и не арабски.
Да "убиеш вестоносеца", който сигнализира за пълзящата опасност, не е нищо друго освен да покажеш чувство на безсилие и неспособност да се справиш с проблемите. Да приемаш закони, които криминализират присъединяването към джихадисти, не е достатъчно. Битката е и за съзнанието, за чувствата, за верността към изгражданата с векове цивилизация, а тук ролята на църквата, на духовните водачи е първостепенна. Може би само те с благите си слова могат да върнат доверието в света на равенството, братството и съпричастността, без значение на етнос и религия, и да се противопоставят на заплахата за срив на демократичния свят с неговите колебания за баланс между граждански свободи и сигурност в епохата на тероризма. Другото е работа на политическите лидери. Ако искат, могат и им позволят.
Очите на вярващите обаче днес са обърнати към духовните лидери, безспорно е.
Католическият "папа на бордеите" не само полага неимоверни усилия да откъсне общността си от хватката на олигарси и финансови акули, не само може да си позволи да каже "когато дам храна на бедните, наричат ме светец, а когато питам защо бедните няма какво да ядат, ме наричат комунист", не само служи сред боклука и мизерията на предградията, не само запалва по модерен начин чрез таблет коледната елха на площад "Св. Петър" в Рим, но казва в сърцето на ЕС, в Страсбург, че "Европа се превръща в зрител, вместо в лидер в един турбулентен свят, където ветровете на промяната идват от други континенти". Той говори с Ердоган за междурелигиозен диалог и създаване на доверие между християни и мюсюлмани, чете проповед за търпимост в присъствието на висши мюсюлмански духовници в Истанбул, но при среща с Вселенския патриарх Вартоломей търси пътеки за обединение на хилядолетно разделения християнски свят, защото опасностите са общи, сриването на социално-ценностния ни свят неминуемо води до пропаст, от която излизане не се очертава. Страдат редовите хора, изчезват патриархални устои, но насилието и емигрантските потоци към Европа растат. Сигурно затова и папата призовава за "обновяване на църквата и обществото", за преразглеждане на католическото учение за семейството, за обсъждане на заявяваните от църквата становища по теми като брака, развода, гей-браковете, хомопроблемите и педофилските скандали в католическия свят, и от другата страна - реалните действия на самите вярващи. Вярващи, за които папата казва, че са главните потърпевши от срива на социалната система и мултикултурните теории на същия ЕС, който декларира по принцип  дейност главно в услуга на "Европа на гражданите".
В същото време от Кремъл и руската православна църква идват информации за действия, които целят също укрепване устоите на традиционни ценности като семейството, но допълнени с битка с алкохолните пристрастия на част от руснаците, за борба с "упадъчните западни ценности", които разрушават моралните и духовни ценности на руското общество. Като гейбраковете например. Изводите в Москва в тази насока са, че в крайна сметка това налива вода в мелницата на неонацистките организации. В Русия се води дебат за криминализирането на хомосексуалната пропаганда сред непълнолетните, за дефиниране в конституцията на традиционния брак като съюз между жена и мъж, защото при демографския срив и при тази криза в семейните институции руското общество е изправено пред явна опасност. Различното е, че в тези дискусии за срива на моралните ценности участва не само Всеруският патриарх Кирил, но и главата на мюсюлманската общност Таджудин, както и главният равин на Русия Берел Лазар. Руската църква вече върна Деня на трезвеността в стремежа си да отклони "страдащите от недъга на винопитието". Не бива да се забравя, че в Руската федерация има около 25 млн. мюсюлмани и всяка инициатива трябва да е "облечена в кадифена ръкавица", без това да говори за слаба държавност.
За съвместни действия на този етап с католическия свят не се говори открито, защото и международната обстановка не е в унисон с подобни тежнения на християните по света. Но никой не се съмнява, че Москва и Ватикана, т.е. патриарх Кирил и папа Франциск, няма как да не поддържат определени връзки и да не споделят становища по наболелите въпроси. Православието е в период на заплаха за изповядваните от него ценности и в позиция да брани паството си от недопустими посегателства на други религии или интереси на политико-финансови групи. Противодействието и приобщаването изисква укрепване на моралните устои и защита на онеправданите, и то чрез вярата, защото другото отдавна може и да е загубено.
Рождество Христово е повод да повярваме, че светът може да възкръсне за нещо по-добро и с бъдеще. Не само за политици и финансови институции. Между другото, какъв сигнал подава американската посланичка точно тези дни, като ни информира, че САЩ ще подпомогнат реставрацията на черква в Несебър, която от десетилетия стои в незавидно състояние?
Нашата православна църква, обикновено налагаща си "великолепно мълчание" по злободневните теми на обществото, подкрепена от БАН (сигурно за да стъпи на научна основа), направи Рождественско обръщение към сънародниците, в което с красиви думи подкани да бъдем съпричастни към страдащите около нас, да осъзнаем, че "не сме сами в този враждебен свят", "да паднат стените на отчуждението между нас" и "божествените истини да бъдат мерило за нашата човечност", като продължаваме да се надяваме, че светът може да стане и по-добър. Няма съмнение, че двете най-стари институции у нас, успели да запазят място в общественото съзнание, и то с чувство на признателност, започват битка за възраждане на българската душевност, за съхранение на морала на нацията, за възкръсване на онази човечност, чиито остатъци толкова впечатляват голяма част от чужденците, посещаващи през последните години страната ни.
Не е въпрос за патриархалност и толерантност. Става дума за добротата и вярата като щит срещу заплахите на времето, в което живеем. Дано успеят. Казват, че по Коледа стават и чудеса.

Българската православна църква, подкрепена от БАН, направи Рождественско обръщение към сънародниците, в което с красиви думи подкани да осъзнаем, че "не сме сами в този враждебен свят"
БГНЕС