Стъкмистика...

Очевидно усещането за наличие/липса на бели престилки се разминава със статистиката. Не щете ли, службата Eurostat показа, че докторите ни не са чак толкова на критичния минимум. Оказа се, че дори анестезиолозите ни са втори по "многобройност", а педиатрите са трети. Специалности, за които през последните години говорим като за изчезващ вид. А пък да не тръгне човек да търси сестра да направи инжекция у дома... Говорят, че и акушерките, и фелдшерите са на привършване у нас. Друго обаче казва евростатистиката - у нас на 100 хил. души се падат 439 специалисти по здравни грижи, което също се оказва "в норма" по отношение на Европа.
 От само себе си се налага въпросът къде е проблемът? Очевидно не е в броя, а в разпределението им. Над 8500 от лекарите ни работят в София, над 3200 са в Пловдив, близо 2900 - във Варна, сиреч близо половината са в големите градове. А в малките селища белите престилки са на изчезване. Малцина помнят, че големите български села допреди 30-35 години имаха дори родилни домове.
И още: над 1/3 от лекарите са близо до пенсия. Ценим ги заради опита им, но едва около 2300 са докторите до 35 г., които да се поучат от тях. Това статистиката го отчита, но отговорните за решаването на проблема - държавата, МЗ, общините, от години не предприемат нищо за обръщане на статистиката. И една подробност, която трудно може да се улови: колко от докторите са в болница или в кабинет, за да преглеждат и лекуват пациенти, и колко са чиновници, медицински представители, политици, контрольори и пр.?
Европейците приемат нещата такива, каквито са, а ние, като видим статистика, си казваме: "стъкмистика". Сега остава евростатистиката да "докаже", че и болниците ни не са толкова много, колкото твърдят управниците.