13 Август 2020четвъртък02:40 ч.

Автентичният разказ на Кирил Халачев се публикува за първи път

Сталин ни въоръжава, заливайки се от смях

Кап. I ранг Кирил Халачев омайва генералисимуса, имитирайки пред него грузинския му акцент

/ брой: 36

автор:Христо Георгиев

visibility 9474

В навечерието на 23 февруари, Деня на защитника на отечеството в Русия, наследник на Деня на Съветската армия, има още какво да научим за онова, което СССР прави за България и което й дава безвъзмездно след Втората световна война. Особено държавните ни слънчогледови глави, които днес послушно следват всяка евроатлантическа заповед...

Най-добре въоръжената си армия България създава след 1947 г. с помощта на Съветския съюз и въпреки ограниченията, които Мирният договор ни налага като на победена държава. И тогава, както след Първата световна война, Турция, Гърция и Югославия са настръхнали срещу нас, въоръжени са от американците и британците до зъби. Сега всичко е зорлем забравено, но тогава, в края на 40-те и началото на 50-те години, са стотици случаите, когато въоръжени банди (сега ги наричат борци за свобода), добре обучени в американските центрове в Гърция, пресичат едва оцелялата ни държавна граница, за да окажели "помощ при идването на английските и американските войски в България." Десетки са загиналите ни граничари. Най-трагична е съдбата на отец Димитър Господинов Киров - бандитска група го отвлича през 1949 г. в Гърция и връща отрязаната му глава, която слага върху Михал чешма до Ивайловград. 

Българска военна делегация, водена от ген. Иван Кинов (1893-1967), зам.-министър на Министерството на войната, пристига в Москва през 1947 г., за да преговаря със съветското ръководство за въоръжаването на новата българска народна армия. Представител на военноморските ни сили е неговият командир капитан I ранг Кирил Халачев (1900-1972). Случилото се в Кремъл той скрива дълбоко в паметта си и не го споделя с никого, защото Сталин е предупредил взетите решения да се запазят в дълбока тайна. Едва малко преди смъртта си Халачев разказва пред микрофон какво се е случило. Това са напълно неизвестни, изключително важни, макар и комични на моменти, страници от нашата нова история, които адмирал Иван Добрев описва накратко в мемоарната си книга "Смяна на вахтите". Изповедта на кап. Халачев днес се публикува за първи път с неизбежни съкращения. 

Споменът ни e предоставен от адмирал Иван Добрев, от личния му архив (препис, оригиналът е предаден във Военноморския музей във Варна).

Среща със Сталин на кап. т р. о.з. Кирил Халачев

Москва 1947 

ЕВ 5.30 кацаме на централното Московско летище... Др. Георги Димитров ни посрещна в двора на вилата си и ни настани на една малка веранда. Разговорът ни беше кратък и делови. Бай Георги ни разпита за състоянието на кадрите, с които разполагаме, за това какво трябва да се направи, за да станат нашите армия и флот съвременни и отговарящи на нашите възможности и задачи. Уточнихме се още веднъж за границите на нашите искания и бай Георги ни пое лично в своята кола, за да ни заведе при съветския министър на народната отбрана др. маршал Булганин. Булганин ни прие веднага в своя кабинет, където се бяха събрали началник щаба на С{ъветската}армия генерал Антонов, началник танковите войски генерал Савин, адмиралът на флотата Юмишев и други. Представяме се, както му е редът, насядаме около голяма маса и, след като Булганин ни подава цигари, започва веднага делови разговор. Булганин слуша най-внимателно, задава въпроси, уточнява и записва. След Кинов дават думата и на мене и аз излагам уточнените вече с Кинов и др. Димитров наши флотски претенции. Димитров каза: "Голяма война днес и в близко бъдеще е невъзможна, но малките войни съвсем не са изключени, ето защо, продължава той, ние трябва да сме готови да пресечем опитите на Турция и Гърция да ни провокират. Техните провокации по границите ни стават все по-чести и се сгъстяват и могат да приемат формата на едно внезапно нападение. Ние сме длъжни да го отблъснем още в неговото начало, за да не се стига до усложнения и намеси".

...Когато става дума за темповете на това ново изграждане, някой спомена 5-6 години, но Димитров живо възрази и определи само 2-3! В края Булганин заяви, че ще докладва за всичко това на правителството и след това всичко ще трябва да се оформи в надлежен порядък.

...Но работите се развиха така, както въобще не съм могъл нито да предполагам, нито даже и да мечтая.

Още преди назначения час, в 20.30 часа дойде нашият посланик др. Найден Найденов с колата на др. Димитров, слезе от колата, каза ни "Довиждане" и без никакви обяснения си отиде. Качихме се в колата и питаме шофьора, но той ни каза само, че отиваме "Здесь недалеко" (тук недалече)... Колата ни поведе по нощните московски улици, всички в колата мълчаха и аз се губех в догадки, като не смеех да попитам къде отиваме. Скоро обаче се оказахме пред Никитинската врата на Кремъл. Тук ни спряха, но изглежда охраната беше предупредена, защото щом телохранителят на Димитров си показа главата от прозорчето на колата и каза: "Георги Михалич" - вратите се отвориха и хората от охраната се изпънаха, отдавайки чест на др. Димитров. ...Димитров ни поведе и ни заведе в една зала на втория етаж на зданието. В залата влезе Вишински, станахме и му се представихме, но докато трая това представяне, ниският генерал, който беше излезъл нанякъде, влезе и ни покани да влезем в друга една зала, където бяха насядали около една грамадна маса членовете на правителството. Между тях разпознах Маленков, Берия, Вишински, Зверев и някои други, които не можах да разпозная. Тук бяха и нашите стари познайници Булганин, Антонов, Василевски. Но освен тях имаше десетина военни, които стояха прави до предната страна на масата. Димитров отиде и седна на специално отредено за него място, където беше поставен само един стол. Започна ръкуване и представяне, но в това време в дъното на залата, където беше потънало в полумрак, се отвори една врата и се показа сам Сталин. Сталин видя Димитров, приближи се до него и се ръкува, в това време Кинов излезе напред и му се представи, както повелява уставът, след Кинов пристъпих и аз. Сталин изслуша внимателно рапортите ни с Кинов и се ръкува с нас, след което пристъпи към масата. Той нямаше никакъв стол и през всичкото време на срещата Сталин не седна.

Докато рапортувах и се ръкувах със Сталин, аз го разглеждах внимателно и се уплаших от неговия отпаднал и болезнен вид - беше слаб, сив, тъмен, малко по-нисък от мен и ми изглеждаше в сивите си дочени дрешки, приличащи на някаква болнична пижама. Неволно възкликнах в себе си: "О, той старикът е свършил вече!". 

Но Сталин само след миг ме опроверга. Веднага, след като прие нашия рапорт, той отиде на своето място до масата и каза: "Ну, начинаем, кто будет докладывать? (е, започваме, кой ще докладва - преводът от руски е на редактора). Сега вече, когато Сталин беше влязъл в работа, той се беше променил, или по-скоро беше станал истинският Сталин - човек бодър, изпълнен с жизнени сили, блестящ и динамичен.

Булганин докладва с няколко думи същината на работата. След това Сталин поиска сведения за личния състав на нашата армия, за това, което имаме, и за ограниченията на мирния договор. Кинов и след него аз дадохме исканите сведения. Започна подробно разглеждане на програмата, която бяхме изработили с Булганин. Утвърдено беше превъоръжаването на съществуващите наши дивизии и създаването на нови. Ние се бяхме спрели на създаването на танкова бригада и когато стана дума за нея, Сталин се противопостави решително, като заяви, че ние трябва да имаме танкова дивизия: "Бригадата е тежка, но много маневрена формация, защото няма свой самостоятелен тил, а дивизията е силен юмрук, мощен, маневрен и самостоятелен - 

има си свой тил, свое командване и свое хозяйство. (стопанство).  Димитров кимна с глава и Сталин отсече: "Будет дивизия" (ще бъде дивизия).

Не зная защо, когато се разглеждаха отделните наши искания, някои от военните искаха да внасят корекции в наша вреда, но в тези случаи се намесваха и Жданов, и Маленков, и най-вече Берия, а Сталин слушаше внимателно и едните, и другите, а понякога отправяше въпрос към Кинов или към мен и обикновено отсичаше: "Ладно, дадим" (добре, ще дадем). Такъв беше случаят с влекачите, камионите и особено полутонките, количеството на които, кой знае защо, бе силно оспорено от заинтересованите генерали, завърза се спор между нас с Кинов и съветските генерали, при който Берия ме попита: "В чем дело? (за какво става въпрос). Обясних му, че исканите от нас полутонки камиони са за бързо придвижване на войски по планинските гранични полоси и казах накрая: "Если вспыхнет что-нибудь на границе, волами поедем?" (ако избухне нещо на границата, с волове ли ще се движим).  Сталин, който внимателно се вслушваше в думите на генералите, се обърна към тях": "Е, просчитайте, просчитайте!" (пресметнете, пресметнете). Пресметнаха на листче хартия, дадоха му го, той погледна и отсече: "Пусть! Дадим конечно". (Нека! Ще ги дадем, разбира се). Въпросът се приключи.

Когато стана дума за следването на нашите хора в съветските военни академии, Сталин се обърна към нас и попита: "А защо трябва да идват вашите хора да учат тук, нямате ли си ваши школи и академии?". Приемайки нашите обяснения, Сталин все пак забеляза: "Пускай приходят, мы люди не чужие, но надо понять, что свое надо, свое. Потому что свое лучше будет учиться. (нека идват, ние не сме си чужди хора, но трябва да се разбере, че трябва и свое, защото своето ще се учи по-добре). Сталин не спря на това, а продължи: "Трябва да си създадете свои собствени учебни заведения, свои собствени кадри. Има кадри, има държава! - каза той, - Вие трябва да имате своя собствена държава, а без кадри, без въоръжение, без опит, това не може да бъде - свои хора, свои кадри - възпитавайте, създавайте, колкото по-скоро, толкова по-добре. Стъпете на свои собствени нозе. Ние ще ви помагаме, но никой не може да ви помогне, освен самите вие!".

При обсъждането на въпроса за нашата брегова охрана ние разгънахме на масата голяма карта на цялото Черно море и аз посочих на Юмашов местата на съществуващите наши стари брегови артилерийски батареи. Сталин не се сдържа на мястото си, а заобиколи и дойде да ги види лично. Разбрахме се, че това, което имахме, е не само остаряло, но и недостатъчно, и се реши да инсталираме и повече, и съвършено модерни, мощни брегови батареи...

Когато стигнахме до мястото на нашата Главна морска база, между мен и Юмашов се яви остро различие. Верен на своята мечта да изтегля нашия военен флот от акваторията на варненското пристанище, което според мен трябваше да се отстъпи изцяло на търговския флот, предложих да се построи нова Военноморска база на южния край на Бургаския залив, в местността Атлиман. Юмашов намери това място за много близко до Турция и затова изложено на удари. От своя страна, аз отстоявах енергично своето предложение. 

Сталин, който слушаше нашия спор внимателно, прескочи втори път при нас и като ни разбута, тласкайки с лакти Юмашов и мене, се надвеси над разстланата карта и ми каза: "Покажи, покажи!" Показах му на картата Варна и предполагаемото място на бъдещата база при Атлиман и той, като измери разстоянията от Варна, Севастопол и Атлиман до Цариград, каза: "Во всяком случае меньше, чем от Севастополя до Константинополя - надо посмотреть ближе, пошлем комиссию" (във всички случаи е по-малко, отколкото от Севастопол до Константинопол, трябва да погледнем отблизо, ще пратим комисия). Изглежда, че моето свободно държание и активно участие в разискванията направиха впечатление на Сталин и той поиска да ме постави в затруднение, за да се посмеем за моя сметка, защото трябва да кажа, че Сталин водеше разискванията не само умело, но и извънредно духовито. Той обичаше да се смее и сам довеждаше нещата до весел, безобиден смях. Та в един момент, когато се реши по негово лично указание да ни се даде полк "Г.К.", Есминец, в този момент Сталин реши, че е време да се даде разрядка (отпускане) на напрежението във водените разговори и се отправи към мене с приятелски провокационни въпроси: "Ну, а чем будешь бороться, если в Черное море войдет "Мисури"?" (а с какво ще се бориш, ако в Черно море влезе "Мисури"). Без да се смущавам и губя минута, отговорих начаса: "А вы дадите нам торпедную авиацию и подлодки" (вие ще ни дадете торпедна авиация и подводници). Сталин веднага подхвана: "А какая авиация?" "А это вы лучше знаете (това вие по-добре го знаете) - беше моят бърз отговор. Сталин се обърна към всички и, като се смееше, каза: "Дадим им "Бостон", а потом обвиним американцев, что вооружают болгар". (ще им дадем "Бостън", а после ще обвиним американците, че въоръжават българите). Но след като се посмя за момент, продължи със сериозен тон: "Дадим, конечно, свои отечественные "Ту-2". (ще дадем, разбира се, наши отечествени Ту-2). И отново се обърна към мене: "А сколько подлодок тебе нужно?" (колко подводници ти трябват). Позамислих се за момент - да искам много, ще дадат, но как ще се справим с тях и реших: "на первое время хватит нам три" (на първо време ще ни стигнат три). Тука Сталин реши да ме хване и, като покашляше и пълнеше лулата си, хвърли към мене лукав поглед и подхвърли: "Зачем так мало?" (защо тъй малко). Обясних, че ние нямаме още съответна обстановка, а най-вече обучени кадри и докато създадем нужните ни кадри и обучим екипажи, три са напълно достатъчни. Сталин погледна към другите, като да ги вика за свидетели как ще ме постави в шише, и ме попита строго: "А как же вы по первой получаете такое оружие, у вас были союзники, они вам не дали?" (как така вие за пръв път получавате такова оръжие, имахте съюзници, те не ви ли дадоха). Той правеше намек за германските съюзници на нашите фашисти, искаше да види как ще се измъкна от поставения ми капан. Схванах веднага номера и като извърнах глава настрани и се намусих, отговорих в неговия тон и почти с неговия акцент: "Они не были нам союзники, они были фашистам союзники!" (те не бяха на нас съюзници, те бяха на фашистите съюзници). Излизаше, че аз се обиждам и сърдя от въпроса на Сталин, а той беше в момента в отлично весело настроение, моят отговор не само че му допадна, но го и развесели още повече и той започна гръмко и весело да се смее, който смях бе подхванат и от другите. (На другия ден, като отидохме с Кинов да се прощаваме с др. Г. Димитров в "Боровики", където Димитров ни посрещна с доволна и весела усмивка, разбрах, че съм усетил вярно психологическия момент и, че съм реагирал удачно и вярно. Засмях се и аз и го запитах: "Какво има?" А Димитров отговори: "Пита откъде имате този командир? Казах му, казах му що за чешит си!" - и продължи да се смее още по-весело...)

Засегнахме въпроса за ограниченията във въоръжаването, наложени от Мирния договор, но Сталин каза, че ние можем да базираме нашите "ТК" и нашите подводници в Одеса или Севастопол и във Варна могат да се базират съветски подводници - така че тези ограничения не са непреодолими.

Още веднъж Сталин показа разположението си и любовта си към нас, българите, а заедно с това прояви своя дипломатически похват към въпросите, когато именно стана дума за цената на всичкото това въоръжение. Зверев - министърът на финансите на Съветския съюз, обяви ориентировъчната цифра - Сталин каза: "Е, дадим 10 лет на разсрочку, а начнем с 56-го года!" (ще дадем 10 години за разсрочване, а ще започнем от 56-та година).

Зверев не се стърпя и попита как да се разбира това, уж 10 години разсрочка, а започвайки от 56-а г., то се получава повече от 15. Сталин се обърна към него и му обясни: "А бывает в жизни, что то было 15" (случва се в живота и 15 да бъдат)."Бывает" (случва се), - каза Зверев. "А вот и это такой случай сейчас!" (ето и сега е такъв случай). И като се смееше на своята диалектика, той прибави: "А тогда еще увидим" (а след това пак ще видим). 

В края на краищата всички наши въпроси бяха изчерпани. 

Със Сталин се чувствах по-свободен, отколкото с варненските партийни големци 

Нашият бай Георги остана там на мястото си, а ние с Кинов, използвайки неговата кола, си отидохме зашеметени и доволни в хотела. Съмваше се, но макар че не бях спал цялата тази нощ, не можеше и дума да става за спане и аз не се и опитах да лягам, а направо взех и нахвърлях в един блокнот това, което бях преживял тази паметна нощ, която никога не щях да забравя!

Помъчих се да си обясня какво ми бе направило най-голямо впечатление от Сталин и дойдох до заключение, че той не само е приятен, умен и интересен събеседник, който умее да води разговорите и преговорите към желаната от него цел, но че той влиза в тези преговори, след като се е запознал с всички подробности на въпроса. Второто беше това, че Сталин умее не само да приказва, но и да слуша и така да разположи събеседника си, че той да не се чувства стеснен и подавен от неговия огромен авторитет и власт, а да се чувства едва ли не на една дъска с него. И наистина, анализирайки своето държание пред Сталин, трябваше да констатирам, че аз не бих могъл да се чувствам така свободен и откровен в разговор например с нашите варненски партийни големци. Сталин умееше да разположи човека така, че той да се чувства свободен и напълно откровен, пред него човек не можеше да хитрува. Освен това, той умееше да прокарва своето гледище във всички подробности на разглеждания въпрос, така че човек го приемаше като свое собствено и като единствено правилно и възможно.

На другия ден ние трябваше да се простим с др. Георги Димитров. Това беше последната ми среща с него... Същият ден отлетяхме за София.

3 август 1972 г.

Правителствена болница, гр. София. Заснето по магнитофонен запис от о.з. кап. лейт. Цв. Иванчев и собственоръчно написано от капитан т ранг о.з. Кирил Халачев

Доживяхме медии и "историци" да ни внушават, че Червената армия е разграбила България! И то - от сайта на Българската народна банка. Пещерните русофоби са ясни, но не може висока държавна трибуна да публикува нескопосни лъжи - че половин година сме издържали Първа българска армия (вярното е, че България издържа армията си два месеца, а от 25.01.1945 г. я поема изцяло Съветската армия). При примирието 1944 г. и Мирния договор 1947 г. именно СССР надделява и спасява България от ново тежко отнемане на територии, съществено намалява репарациите, които дължим като победена прохитлеристка държава. Не Москва отказва да ни признае статут на съвоюваща страна, а обратно - социалистическите страни напразно настояват за това при обсъждането на Парижкия мирен договор. В БНБ не е лошо да четат документи, а не политинсинуации.  

Тотален провал на летния сезон

автор:Дума

visibility 221

/ брой: 154

Задават се по-скъпо парно и топла вода

автор:Дума

visibility 125

/ брой: 154

Нова ядрена мощност - приоритет на държавата

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 154

Къщите около София са най-търсени в пандемията

автор:Дума

visibility 100

/ брой: 154

ЕС притеснен от втора вълна на КОВИД-19

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 154

Байдън избра цветнокожа за вицепрезидент

автор:Дума

visibility 96

/ брой: 154

Над 200 ранени при протестите в Беларус

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 154

Кратки новини

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 154

Човечеството върви към нова световна война

visibility 193

/ брой: 154

Бил ли е масон цар Борис III?

автор:Христо Георгиев

visibility 147

/ брой: 154

За уродливостта на нормалното

автор:Владимир Георгиев

visibility 115

/ брой: 154

Българи срещу българи

автор:Петра Ташева

visibility 112

/ брой: 154

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ