Стъпалата на българското здравно осигуряване

Първият здравноосигурителен закон в България е приет през 1918 г. - "Закон за работническите осигуровки относно рисковете болест и злополука".
През 1924 г. Народното събрание приема "Закон за обществените осигуровки" за задължително осигуряване на всички работници и служещи в държавни и частни предприятия и организации. Осигурителните рискове са злополука, болест, майчинство, инвалидност и старост. Според този закон медицинската помощ се оказва чрез "Фонд за обществени осигуровки". В него 2/3 от приходите се набират от работодателите и държавата, а 1/3 - от работещите. От този фонд се отпускали и заеми за строеж на здравни и социални заведения. Осигурените граждани имали право на свободен избор на лекар.
През 1945 г. се приема "Закон за фонд "Здравна застраховка на служителите, пенсионерите и членовете на семействата им". Така се разширява обхватът на здравноосигурените граждани.
През 1950 г. финансирането на здравеопазването се заменя с изцяло държавна здравна система, която се финансира от общи данъчни приходи.
Началото на сега действащата здравноосигурителна система е поставено през 1998 г. със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
На 1 юли 1999 г. започва набирането на здравни вноски, от 1 юли 2000 г. НЗОК започва да заплаща дейността на изпълнители в извънболничната помощ, а година по-късно - и на болниците.
23 февруари 1999 г. е създаден Съюзът на частните здравноосигурителни фондове в България.
През 2001 г. са лицензирани първите две здравноосигурителни дружества - "Закрила" (23.02.2001 г.) и "Доверие" (4.12.2001 г.) от Държавната агенция по осигурителен надзор (ДАОН).
През август 2012 г. на здравните фондове бе даден срок от 12 месеца, за да получат нов лиценз като застрахователи, като в същото време трябваше да имат по-висок капитал и да отговарят на по-високи изисквания. След промените дружествата трябва да имат 4,6 млн. лв. капитал, а не 2 млн. лв. По закона за застраховане се дължат и 2% данък върху премиите, който се плаща от клиентите.
Първият фонд, който започна да функционира по въведените с промените в Закона за здравното осигуряване правила, е "Здравноосигурителна каса Фи Хелт" на Първа инвестиционна банка. Негов изпълнителен директор е бившата управителка на НЗОК Нели Нешева.

За дискусията

Преди дни за пореден път се заговори за "втори стълб" на здравното осигуряване и за демонополизация на НЗОК. Но очевидно е забравен фактът, че от август в България вече няма частни здравни фондове (правителството на ГЕРБ ги трансформира в застрахователи).
В публичното пространство се завъртя идеята "в новооткритите фондове да постъпват 2% от здравните вноски, а другите 6% от сегашната осемпроцентна вноска да отиват в НЗОК". Надеждите са да се постигне "повече контрол и защитеност за пациентите". Но не е съвсем ясно как едно цяло (в случая 8% вноска) може да доведе до по-добър контрол, когато се раздели на две?
Подхвърлена бе и идеята болниците да сключват договори с новите здравни фондове за покриване на основните дейности, а НЗОК само да осъществява надзор и да доплаща останалите дейности.
През изминалата седмица БСК дори предложи НЗОК да се преструктурира като разплащателна агенция.
Навярно ще бъдем свидетели на още много и екзотични идеи относно здравното осигуряване. Последните анонси на проблема провокираха ДУМА да започне дискусия по тази тема и поканихме в нея да участват трима бивши здравни министри. От МЗ не се отзоваха на поканата ни с мотива, че все още било рано за тази тема. В три поредни дни ще представим мнението на д-р Илко Семерджиев, д-р Евгений Желев и на д-р Мими Виткова.

Д-р Илко Семерджиев:
НЗОК може само да се постави в конкурентна среда
Въвеждането на "втори стълб" в здравното осигуряване сега би било като апендикс, който, загнивайки, ще унищожи цялата система, категоричен е експертът

Илко Семерджиев е роден на 25 август 1959 г. в Гоце Делчев. Възпитаник е на Стоматологичния факултет на Медицинската академия в София. Магистър по здравен мениджмънт и доктор по стопанско управление от университета "Проф. Асен Златаров" в Бургас. През 1990 г. възстановява Българския лекарски съюз, два мандата е негов зам.-председател. Зам.-министър на здравеопазването в правителствата на Любен Беров, Стефан Софиянски и Иван Костов. Първи директор на създадената през 1999 г. НЗОК. От 21 декември 1999 до 24 юли 2001 г. е министър на здравеопазването. В момента е почетен председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване в София. Изпълнителен директор на здравноосигурително дружество "Доброволна осигурителна мрежа-Здраве" АД ("ДОМ-Здраве" АД) от 2004 до 2009 г., член е на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.

"Проблемът е в асиметрията между наличните ресурси и очакваните услуги"

- Д-р Семерджиев, след анонса на здравния министър за създаване на втори стълб на здравното осигуряване смятате ли, че това може да се случи от догодина?
- Всяка глупост може да се случи в България - това е факт, който наблюдаваме много отдавна, но резултатите ще са поредната катастрофа. "Втори стълб" в здравното осигуряване е една недомислица, която, ако се въведе, ще вкара здравната система в непреодолими проблеми. Бих сравнил т.нар. втори стълб с нещо като апендикс, който, загнивайки, ще унищожи цялата система.
- Подходящ ли е моментът за демонополизация на Здравната каса и кои биха били другите играчи освен НЗОК, след като от август у нас няма здравноосигурителни фондове, а само застрахователи?
- НЗОК не може да бъде демонополизирана - може само да бъде поставена в конкурентна среда, но такива "подробности" не са в съзнанието на набедените "реформатори". Колкото до застрахователния бизнес в здравеопазването, трябва да знаете едно - САЩ още от времето на президента Бил Клинтън се мъчи да го обуздае и да вкара в здравеопазването здравноосигурителен елемент, но неуспешно. Причината за това е, че здравните застрахователи задържат около 60-65% от премийния приход, а до лечебните заведения, лекарите и съответно - пациентите, достигат маломерните 30-35% от финансовите средства. Тоест застрахователите се съпротивляват успешно срещу отнемането на такъв колосален ресурс. Не напразно застрахователният здравен модел на САЩ изсмуква средно по 9000 долара на глава от населението годишно и от 18% днес заплашва да достигне 29% от БВП към 2030 г. Това ще срине икономиката на САЩ. Само за сравнение нека да ви кажа, че НЗОК разходва за себе си около 2% от здравните вноски, а останалите 98% отиват в здравния сектор. Друг е въпросът, че управлението на тези пари е толкова лошо, че те не постигат целта си. Злоупотребите, особено в болниците, също са големи. Но това е криминален, а не толкова системен проблем. Едно конкурентно заместващо здравно осигуряване бързо би разрешило тези проблеми.
- Как според вас може да се промени здравноосигурителният модел у нас при условие, че здравната вноска на практика се плаща само от около 2-2,5 млн. души, а от здравните услуги се ползват 7 млн.?
- Това е голяма тема, аз вече маркирах решението - заместващо здравно осигуряване би помогнало, но след като ГЕРБ унищожиха доброволните здравни фондове, вече няма кой да изпълни тази функция на конкуренти на НЗОК в социалното здравно осигуряване. А фактът, че някой не желае да си плаща здравните вноски, е предимно политически и управленски проблем. Той е бързо решим, ако управлението в системата се поеме от професионалисти.
- Каква част от проблема с недофинансирането на здравните дейности може да се реши от подобрения контрол от страна на здравноосигурителните фондове (вече застрахователи) и каква част с промяна на процента на здравната вноска? 
- Няма такъв проблем като недофинансиране. Проблемът е в асиметрията между наличните ресурси и очакваните услуги. Поради това никакъв контрол не може да реши подобен проблем, макар че контролът сам по себе си е важен в среда на измами и корупция. Проблемът с размера на вноската също е измислен - ако имате малка вноска, не следва да очаквате да получите всичко от здравеопазването, и съответно ще се наложи по-голямо доплащане, ако искате всичко. И обратно - ако вноската се увеличи, доплащането ще се минимизира. Всичко е въпрос на баланси и професионализъм, който бе изтикан в ъгъла от партийно-политически партизанлък.
- Какво според вас налага отново да се връщаме към основополагащи принципи и нескончаеми разговори за реформи?
- НДСВ положи основите на опорочаването на здравноосигурителния ни модел още през 2002 г., когато започна одържавяването и политизирането на НЗОК, а ГЕРБ довърши погрома през 2012 г., експроприирайки над 2 млрд. лв. здравни вноски и ликвидирайки доброволните здравни фондове, чиято пазарна ниша подариха на застрахователите. Най-големите персонални заслуги за унищожаването на здравното осигуряване в България и на здравеопазването като цяло носят Атанас Щерев, Антония Първанова, Ралица Агайн и Симеон Дянков. Те са съсипателите на модела и причинителите на огромни финансови и здравни щети и злоупотреби, загробили здравеопазването и здравето на българите.